я видя само като слезе долу за храната, която бях приготвил. В тези кратки минути успявахме само да обменим погледи, да преплетем пръсти, да се целунем за секунда. Тя не знаеше какво е решил Тед.
Той легна рано. С него си отиде и Елизабет. Те спят заедно вече пета година, но са в съседни стаи. Дълго и предпазливо се вслушвах в звуците. Тя дойде при мен, правехме любов, а после, сплели ръце, лежахме умиротворени и обгърнати от мрак. Накрая Елизабет рече тихо:
— Никога не съм го виждала толкова възбуден.
Запознах се с Тед, когато бяхме на осемнайсет. Семействата ни се познаваха, но ни събра случайността, стана в Европа, по време на ваканцията. Веднага станахме близки приятели. Не му се възхищавах, но не се съпротивлявах на обаянието му. Предаваше се фанатично на всичко, с което се захване, после не можеш да го спреш. Но беше някак разхвърлян, безцелен.
Раздели ни неговата неочаквана популярност. Никой не я очакваше, най-малко Тед. Но когато различи откриващите се възможности, сграбчи ги здраво. Не бях по това време там, но скоро се срещнахме и той ми се изповяда; повярвах му, макар неговият разказ да се различаваше от приказките на другите.
Нея вечер пиянствал с приятели. Един от тях се порязал здравата и изгубил съзнание. В суматохата някой заспорил с Албърн, че не може доброволно да си нанесе подобна рана. Без да се замисли, Тед хакнал ножа в предмишницата си и прибрал парите. Неизвестният предложил да удвоят мизата, ако Тед си ампутира палеца. Тед сложил лявата си ръка на масата и отрязал палеца.
На следващия ден телевизията глътнала тази история и го поканили в студиото. Директно в ефир, без да обръща внимание на яростните протести на водещия, той повторил триковете. Зрителите били шокирани и поискали да видят всичко отново. Пред него се разкрила огромна възможност от подобни представления. Намерил импресарио и тръгнал на турне из Европа, нанасяйки си телесни повреди пред щедро плащащата публика.
Тогава, като гледах рекламната суета и научих за сумите, направих опит да се отдалеча от него. Оградих се от всякакви новини и слухове, опитвах се да не забелязвам многобройните му публични изяви. Неговото шоу ме отвращаваше, а повече ме дразнеше вроденото му желание да развлича тълпата.
Срещнахме се след година. По-точно той ме потърси и не можах да запазя дистанцията. Вече бе женен, в началото Елизабет предизвикваше у мен само неприязън. Стори ми се, че тя — както и жадуващата кръв публика — го обича само заради неговата налудност. Но когато я опознах, разбрах — тя спасява мъжа си и е толкова уязвима, колкото и Тед. Затова се съгласих да работя при тях. В началото отказвах да асистирам по време на представления, но после започнах да правя всичко, което ми каже.
Когато започнах да работя за Тед, той беше вече сакат. След първите представления успяваха да пришият някои органи, но възможностите и броят на такива операции са ограничени. Лявата ръка я нямаше под лакътя, левият крак бе почти запазен, без двата палеца. Нямаше скалп и едно ухо, на дясната ръка — само два пръста.
В такова състояние Тед не можеше да прави ампутациите сам, привикваше помагачи от публиката, но основната работа с гилотината вършех аз. Подписа документ, в който се казва, че съм изпълнител на собствената му воля, и продължи спектаклите.
Цели две години беше така. Явно презираше тялото си и макар да наемаше най-опитните лекари, разбра — възможностите на човешкото тяло не са неограничени.
На последната сценична изява, подготвяна с невиждан рекламен шум и оскърбителни вестникарски нападки, Тед отряза половите си органи. Дълго време бе на лечение, двамата с Елизабет бяхме винаги заедно. Когато купи този имот в Рейсин, на 50 мили от Париж, ние пристигнахме и от първия ден станахме участници в някакъв маскарад: внушавахме му, че е стигнал апогея си. Макар да съзнавахме, че вътре в този безрък и безкрак, скалпиран и скопен човек още гори огънят за едно последно безумно представление.
Отвъд вратите на парка още очакваха майстора. Тед го знаеше, ние също.
Съобщих на Гастон, че Тед е съгласен. Оставаха ни три седмици за подготовка. Гастон пое грижите около рекламата, ние пристъпихме към направата на съответните съоръжения. Изпитвах отвращение към тази работа, винаги се карахме с Елизабет, тя не понасяше дори разговорите за тези гадни инструменти.
Но този път беше различно. Работата ни бе почти завършена, когато тя ме помоли да й покажа какво всъщност правим. Вечерта, убеден, че Тед е заспал, я заведох в работилницата. Около десетина минути огледа всички инструменти и поглади блестящите им остриета. После ме погледна особено и кимна.
Издирих хора, които някога са асистирали на Тед, и се уговорихме за участие в представлението. От Гастон научих, че публиката е във възторг и очаква завръщането на майстора. Самият той бе развълнуван и препълнен с енергия. Вечер не можеше да заспи и викаше Елизабет, тези три седмици тя не ме посещаваше.
Сутринта в деня на представлението са заинтересувах с какво ще отива до театъра: в специално направената за него кола или с карета. Избра каретата. Тръгнахме рано, за да не ни заварят насред пътя пощурелите почитатели на Тед. Сложихме го до кочияша в специално направено кресло, ние с Елизабет седнахме отзад — нейната ръка върху моето коляно.
По пътя към Париж попаднахме на многобройни групи почитатели, които го посрещаха с викове и аплодисменти. Мнозина обаче стояха мълчаливи. Тед отговаряше на адмирациите, но когато една жена се опита да се качи на каретата, той закрещя и ме помоли да я изхвърля. Когато спряхме да сменим конете, стана многословен, но усетих, че е адски изморен.
Всичко беше предварително планирано, затова когато наближихме „Алхамбра“, площадът бе блокиран от истерична тълпа. Вкарах Тед през служебния вход. Елизабет вървеше подире ни. Във фоайето Албърн започна да се усмихва професионална наляво и надясно, успяхме да се отпуснем едва в гримьорната.
До началото на шоуто оставаха два часа и половина. Тед подремна, после Елизабет го изкъпа и го преоблече в сценичния костюм. Двайсет минути преди излизането някаква женица от персонала донесе букет цветя, прие ги Елизабет, защото знаеше огромната му омраза към цветята.
— Благодаря — кимна той в отговор. — Какви прекрасни цветове.
След петнайсет минути дойде Гастон в компанията на мениджъра. Ръкостискания, Гастон целуна Елизабет по бузата, а мениджърът се опита да завърже разговор с Тед. Тед не отговори и тогава видях сълзи по бузите на мениджъра. Защо сълзи? Майсторът ни разглеждаше с внимание. Предварително бе поискал да няма церемонии преди представлението, никакви речи и интервюта.
Погледна към Елизабет, тя го целуна нежно. Обърнах се. Едва след минута Тед рече:
— Всичко е наред, Едуард Ласкен. Аз съм готов.
Стиснах ръкохватките, излязохме от гримьорната и тръгнахме по коридора към кулисите. От залата се чу мъжки глас, после писък, чак коремът ми изстина.
Появиха се двама от асистентите. Обгърнаха майстора със специални колани и го повдигнаха. Коланите бяха свързани с две тънки въженца към блок, скрит в горната част на сцената. Посредством блока Тед можеше да се премества във въздуха. Вързаха му четири отливки, имитиращи крайници.
Тед кимна в знак за готовност. Излязох на сцената, чу се женски вик, залата се изправи на крака. Сърцето ми щеше да се пръсне. Техниката беше вече на сцената, покрита с плътни памучни покривала. Поклоних се на публиката и като обходих сцената, започнах да ги смъквам. Публиката жужеше одобрително. По високоговорителя мениджърът помоли публиката да седне. Спрях се и стоях неподвижен, докато всички се успокоят: от опит знаех, че всяко мое движение ги възбужда още повече. От вида на реквизита ми се повдигаше, но публиката се наслаждаваше на стоманения блясък на остриетата.
— Дами и господа. — Мигом настъпи тишина. — Майсторът!
Опитвайки се да не обръщам внимание на публиката, вървях по авансцената с високо вдигната ръка, сочейки Тед. Беше в количката си зад кулисите. До него — Елизабет. Не се гледат и не разговарят. Отпуснал глава, Тед слушаше залата.
А залата мълчеше. Минаваха секунди, Тед изчака залата да се взриви и едва тогава кимна на асистента да го изведе.
Беше неестествено, гадно зрелище. Плаваше, увиснал на коланите; пристегнатите изкуствени крака се
