— Какво? — сърдито попитах аз.

— Моя велосипед. Не забелязвате ли нещо по-особено в него?

— Не! — троснато отвърнах аз.

— Нещо в предното колело не ви ли прави впечатление?

— Продължава да се върти.

— Защо не го спрете?

Протегнах ръка и улових гумата, но тя се въртеше така бързо, че ме опари.

— Какво значи това? — попитах аз, напълно забравяйки лошото си настроение.

— Едно от изобретенията на сър Уилям — отговори тя. — И вашият велосипед е снабден със същото.

— Но как действа? Нагоре по склона се движехте сякаш по инерция. Това противоречи на всички закони на физиката.

— Ето погледнете.

Амелия улови кормилото на своя велосипед. Направи някакво особено движение с ръка и предното колело спря. Сетне вдигна велосипеда.

— Тук отдолу — посочи тя между гумената ръкохватка на дръжката и лоста за спирачката; забелязах малко парче слюда. — Бутвате с пръст пластинката напред и…

Велосипедът потегли, но Амелия вдигна предното колело от земята и то продължи да се върти във въздуха.

— Щом поискате да го спрете, само плъзвате пластината назад и можете да карате, както обикновено.

— Казахте, че и моят велосипед има такова приспособление.

— Да.

— А защо не ми казахте предварително? Нямаше да има нужда да се напрягам излишно.

Амелия отново се засмя, а аз побързах да изправя своя велосипед. Под гумената обвивка на дясната дръжка имаше също такова парче слюда.

— Трябва да опитам веднага! — извиках възбудено и яхнах колелото. Щом усетих, че пазя добре равновесие, плъзнах с пръст парчето слюда напред и скоростта веднага се увеличи.

— Действа! — провикнах се аз и възторжено замахах на Амелия. В същия миг предното колело се удари в покрита с трева туфа на пътя и усетих, че политам напред.

Амелия се спусна към мен и ми помогна да се изправя на краката си. На няколко ярда от мен предното колело на падналия велосипед се въртеше необезпокоявано.

— Удивително изобретение! — възкликнах аз въодушевено. — Сега вече ще направим истинско състезание.

— Прието! — съгласи се Амелия. — Първо да отидем до езерата.

Изправих велосипеда си, а тя изтича до своя. След няколко минути натискахме бодро педалите към билото на възвишението. Този път условията бяха равни и докато се спущахме надолу по дългия склон по посока на езерата, карахме рамо до рамо. Вятърът шибаше лицето ми и не след дълго усетих, как гарсонетката изхвръкна от главата ми. Шапката на Амелия също бе паднала назад, но се държеше на здраво вързаните около врата й панделки.

Щом стигнахме езерата, префучахме край бавачките с двете момченца, които ни зяпнаха изумени. Засмяхме се весело и обиколихме по-голямото от двете езера, след което върнахме назад пластините и вече с по-спокойно темпо се насочихме към група дървета. Щом слязохме от велосипедите, попитах:

— Какво представлява това изобретение, Амелия? Какъв е принципът на действие?

Задъхвах се, макар че за карането не бях направил почти никакво физическо усилие и не бях уморен.

Момичето изтегли гумената покривка на дясната дръжка и под нея се показа метална тръба. Повдигна я така, че да мога да погледна вътре… Зърнах малка купчинка от кристалоподобната субстанция, която бях видял вече в летателната машина.

— През цялата тръбовидна конструкция на велосипеда минава проводник — обясни Амелия, — който е свързан с кормилото.

— Каква всъщност е тази кристалоподобна субстанция? — попитах аз. — Какъв е нейният състав?

— Това не зная. Имам слаба представа за някои от съставките, защото аз трябваше да ги поръчвам, но не съм сигурна за съотношението, в което са комбинирани.

По думите на Амелия разбрах, че сър Уилям е изобретил приспособлението преди няколко години, по времето, когато карането на велосипеди беше модно. Основната му идея била да помогне на по-слабите физически и по-възрастните хора.

— Давате ли си сметка, че само от това изобретение той можеше да натрупа цяло състояние?

— Сър Уилям няма нужда от пари.

— Но тогава помислете за общественото благо, което то можеше да принесе. Подобно превозно средство може да направи революция в производството на движещи се карети.

Амелия няколко пъти поклати глава:

— Не познавате сър Уилям. Положително е помислил да патентова изобретението си, но е решил, че е по-добре то да остане неизвестно. Язденето на велосипед е спорт, с който с удоволствие се занимават предимно млади хора, и те най-добре могат да се насладят на физическото усилие и чистия въздух, които той може да даде.

— Да, разбира се, но изобретението би могло да има и други приложения.

— Точно така. Именно за това ви казвам, че не познавате сър Уилям, пък никой не може и да иска това от вас. Той е човек с вечно заангажиран ум и щом завърши някое изобретение, загубва интерес към него и веднага се захваща с друго. Усъвършенства велосипедите, преди да работи с каретите без коне, а сетне се насочи към летящата машина.

— И изостави летящата машина заради някакъв нов проект, така ли? — попитах аз.

— Да.

— Мога ли да попитам какъв?

— Скоро ви предстои среща със сър Уилям. Може би той сам ще ви каже.

За миг се замислих върху думите й.

— Бяхте ми казали, че понякога с него трудно се разговаря. Много вероятно е да не ми каже.

Отново седяхме близо един до друг под сянката на едно дърво.

— Тогава можете пак да попитате мен, Едуард — каза Амелия.

Глава четвърта

Сър Уилям излага една своя теория

I

Времето напредваше и скоро Амелия предложи да се прибираме.

— Ще се надбягваме ли, или ще караме нормално — попитах аз, без да имам особено предпочитание към едното или другото, защото нямах нищо против тази почивка в сянката на дърветата.

В парка все още бе слънчево и топло, от време на време ниско над земята се вдигаха облаци горещ прах.

— Ще яздим спокойно — категорично заяви Амелия. — А то иначе човек не прави никакво физическо усилие.

— Освен това ще бъдем малко по-дълго време заедно — обадих се аз. — Ще се видим ли и друг път, Амелия? Искам да кажа, ще излезем ли и друг път на разходка с велосипеди?

— Надали ще е възможно всяка седмица — каза тя. — Понякога се налага да работя и в почивните дни, а често се случва и да пътувам.

Усетих, че при мисълта за пътуванията й със сър Уилям ме прободе болка на безпричинна ревност.

— А когато сте тук, ще можем ли да излизаме с велосипеди?

— Ако ме поканите — каза тя.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату