— Как мислиш, дали там има живот?
— Разбира се.
Аби нагласи телескопа, увеличавайки зрителното му поле така, че да се види по-голямата част от меча на Орион. Андромеда се беше свила до мъничка пухкава топчица. Натисна бутона за снимане и чу слабото изщракване при отварянето на затвора. Беше определила експонационно време двайсет минути.
Откъм океана полъхна слаб бриз и разклати такелажа на рибарските лодки, които се залюляха в унисон. Усещането беше като за пръв полъх на буря, въпреки пълния покой. От водата се разнесе крясъкът на невидим гмурец, който получи отговор някъде далеч от морето.
— Време е за още един джойнт. — Джаки започна да свива цигарата, облиза я и я лапна. Огънчето на запалката озари лицето й, бледата, луничава кожа, зелените ирландски очи и черната коса.
Аби първо мярна проблясъка, преди да забележи самото нещо. То се появи иззад църквата, пристанището изведнъж бе озарено като в ден; профуча през небето в пълна тишина, като призрак, и чак след това кеят беше разтресен от невероятен звуков удар, последван от гръм като от взривена фурна, докато нещото профуча над океана с невероятна скорост и се изгуби зад остров Лаудс. Последва още един финален проблясък, последван от гръмотевична канонада, която постепенно се изгуби в океана.
Кучетата в града лаеха истерично.
— Какво беше това, по дяволите? — каза Джаки.
Аби виждаше как всички в града излизат от къщите си и се събират на улицата.
— Изхвърли цигарата — изсъска тя.
Пътят, който водеше нагоре към града, се пълнеше с народ, надигаха се гласове, изпълнени с вълнение и тревога. Това беше най-значимото нещо, случващо се в Раунд понд, щата Мейн, от времето на войната през 1812 година, когато едно заблудено гюле беше пробило покрива на конгрегационалистката църква.
Внезапно Аби се сети за телескопа си. Затворът беше отворен и все още снимаше. С трепереща ръка тя намери бутона за изключване и го натисна. Минута по-късно на малкия екран на телескопа се появи образ.
— О, Господи! — Нещото прелиташе през центъра на образа, блестяща бяла линия сред блестящите звезди.
— Съсипало ти е снимката — каза Джаки, която надничаше над рамото й.
— Майтапиш ли се? Та то е
2.
На следващата сутрин Аби бутна вратата на кафене „Кабърд“, понесла цял наръч вестници под мишница, и очилата й веднага се замъглиха от топлината. Тя ги свали, забърса ги с ъгъла на ризата си, сложи ги пак и се огледа. Приветливата закусвалня, построена от необработени дънери, с карирани перденца и мраморни маси беше почти празна, но тя откри Джаки да седи на обичайното си място в ъгъла и да пие кафе. Влажната утринна мъгла се диплеше край прозорците.
Аби се настани срещу нея и тръсна броя на „Ню Йорк Таймс“ върху масата, който при разгъването си разкри заглавието на първата страница.
Портланд, Мейн. В 21.00 часа огромен метеор прелетя през небето на Мейн, създавайки една от най- забележителните метеоритни появи, наблюдавани в Нова Англия от десетилетия. Свидетели чак от Бостън и Нова Скотия съобщиха, че са видели впечатляващото огнено кълбо. Жителите на крайбрежието са чули гърмежи като при летенето на свръхзвукови самолети.
Данните, получени от метеоритната проследяваща система в Университета на Мейн в Ороно показват, че метеорът е бил няколко пъти по-ярък от пълна луна и може би е имал тегло около петдесет тона, когато е навлязъл в земната атмосфера. Единичната следа, която според свидетелите е оставял след себе си предполага, че е от желязно-никелов тип, тъй като вероятността такива да се разцепят при полет е по- малка, отколкото при по-често срещаните метеорити от каменно-железен или хондритов тип. Скоростта му е била изчислена от учените на 48 км/сек или около 100 000 мили в час — трийсет пъти по-бързо от стандартния пушечен куршум.
Доктор Стивън Чикъринг, професор по планетарна геология в Бостънския университет, заяви: „Това не е типичен метеорит. Това е най-яркият и най-голям метеор, забелязван над Източния бряг от десетилетия. Траекторията му го е отвела до океана, където е паднал“.
Освен това той обясни, че пътуването на метеорита през атмосферата е изпарило по-голямата част от масата му. Обектът, който е потънал в океана, добави още той, най-вероятно не е тежал повече от стотина фунта.
Аби вдигна глава и се ухили на Джаки.
— Чу ли това? Потънал в океана. Това пише във вестниците. — Тя се облегна назад и скръсти ръце, наслаждавайки се на учудения вид на Джаки.
— Добре — рече приятелката й, — явно си си наумила нещо.
Аби снижи гласа си.
—
Джаки завъртя очи с пренебрежение.
— Това съм го чувала и преди.
— Този път не се шегувам. — Аби се огледа. После измъкна сгънато парче хартия от джоба си и го разгъна на масата.
— Какво е това?
— Това е разпечатка на данните от метеорологична шамандура 44032 за периода между 4:40 и 5:40 по Гринуич. Това е шамандурата, която се намира от другата страна на рифа Уебър.
Джаки се втренчи в листа и сбърчи вежди.
— Знам я.
— Погледни към нивата на вълните. Мъртво спокойствие. Никаква промяна.
— И какво от това?
— Стофунтов метеорит се разбива в океана със скорост от сто хиляди мили в час и не причинява никакво вълнение?
Джаки сви рамене.
— Щом не се е приземил в океана, значи е паднал на сушата?
Аби се наведе напред, долепи дланите на ръцете си, гласът и се снижи до шепот и лицето й заблестя триумфално.
— На
— И какво?
— Ами ще вземем назаем лодката на баща ми, ще претърсим острова и ще намерим метеорита.
— Ще вземем на заем? Имаш предвид да я задигнем. Баща ти никога няма да ти
— Да заемем, откраднем, конфискуваме, наречи го както искаш.
Лицето на Джаки помръкна.
— Моля те, не искам пак да гоним вятъра. Помниш ли, когато търсехме съкровището на Дикси Бул? И как попаднахме в беда, когато разкопавахме индианските могили?
— Тогава бяхме още деца.
— В залива Мъсконгъс има десетки острови, ще трябва да пребродим десетки хиляди акра. Никога няма да успеем да претърсим всичко.
— Няма да се наложи. Защото аз имам
