почести.
— Сигурен съм, че няма да се стигне до това — заяви Локууд и разтегна тънките си устни в безрадостна усмивка. — Да разбирам ли, че приемаш?
— Каква е компенсацията?
— Сто хиляди. Също като миналия път.
— Направете ги двеста, за да мога да платя здравната осигуровка на секретарката ми.
Локууд протегна ръка.
— Така да бъде.
Двамата разтърсиха ръце. Когато Форд излизаше от кабинета, той забеляза, че ръцете с грижливо поддържани нокти вече не подхвърлят толкова нервно камъчето.
5.
Марк Корсо влезе в скромния си апартамент и затвори вратата. Остана известно време неподвижен, сякаш за пръв път го виждаше. През стената се чу плач на бебе, а застоялият въздух беше просмукан от тежката миризма на пържен бекон. Външното тяло на климатика, което закриваше една трета от прозореца, туптеше и се тресеше, издавайки немощно бучене. Отвън проникваше слабият вой на сирени. Панорамният прозорец на стаята гледаше към оживена пресечка с автомивка, ресторант за бързо хранене и магазин за коли втора употреба.
За пръв път Корсо почувства отблъскващо удовлетворение от опърпания си апартамент, от тънките като хартия стени, петната по килима, умрелия фикус в ъгъла, потискащата гледка през прозореца. Година по- рано го беше наел чрез интернет, подмамен от възторженото описание на уебстраницата и купчината умело заснети фотографии. От Грийнпойнт, Бруклин, това местенце изглеждаше като истинска калифорнийска мечта: огромна спалня, озарена от светлина, с частна градина, басейн, палмови дървета и — най-доброто от всичко — подземен паркинг с негово лично място.
Сега най-сетне щеше да каже сбогом на това бунище.
Последните няколко месеца бяха пълна лудост — неговият някогашен професор и ментор Джейсън Фрийман беше непрекъснато пиян, а съвсем скоро беше и убит по много откачен начин при обир в дома му. След смъртта на баща му нищо не беше разтърсвало Корсо толкова силно. От известно време Фрийман вървеше по наклонена плоскост, закъсняваше за работа, пропускаше събранията на екипа, спореше с колегите. Корсо чуваше слухове за жени и тежко пиянство. Това силно го потресе, защото Фрийман, който му беше преподавател и в Масачузетския технологичен институт, беше човекът, довел го в Лабораторията за реактивно движение и мисиите до Марс.
Сутринта бяха съобщили на Корсо, че ще бъде повишен на мястото на Фрийман. Това беше гигантска крачка напред, с ново звание, повече пари и престиж. Той дори нямаше навършени трийсет, беше по-млад от повечето си колеги, истинска изгряваща звезда. Въпреки това фактът, че градеше успеха си върху провала на любимия си учител, го изпълваше със смесени чувства.
Той обърна гръб на прозореца и изтласка усещането за вина някъде дълбоко в съзнанието си. Случилото се с Фрийман беше голяма трагедия, но беше случайност, все едно е ударен от мълния, и Корсо беше направил всичко, което зависеше от него. Беше подкрепял Фрийман пред колегите им и се беше опитал да го предупреди за онова, което се случваше. Фрийман изглеждаше обсебен от някаква мащабна сила, която го влечеше към дъното, въпреки всички усилия на Корсо.
Повишението означаваше, че най-накрая ще разполага с достатъчно пари, за да прекрати договора за наем, да се сбогува с депозита и да си намери нещо по-добро. Нямаше да има проблеми; Пасадена не беше като Бруклин и тук се предлагаха хиляди апартаменти под наем. Живееше тук повече от година и беше достатъчно добре запознат с района, знаеше къде да търси и кои райони да избягва.
Мислите му бяха прекъснати от плахо почукване по вратата. Корсо се приближи и надникна през шпионката. Видя домоуправителя на сградата, който държеше нещо в ръка. Отвори вратата и пълничкият дребосък протегна косматата си ръка, в която държеше малка картонена кутия.
— Имате пратка.
Корсо я взе, благодари на човека и затвори вратата. Като че ли беше нещо от „Амазон“… но когато се вгледа отблизо, внезапно усети как го побиват тръпки. Пакетът беше изпратен от Джейсън Дж. Фрийман.
В един налудничав момент Корсо си помисли, че може би все пак Фрийман не е мъртъв, че старият негодник е избягал в Мексико или някъде другаде, след което забеляза датата на изпращане, която беше отпреди десет дни, с печат „Обикновена поща“ върху кутията. Десет дни… Фрийман беше изпратил пратката два дни преди да го убият и оттогава тя беше в движение.
Сърцето му се разтуптя. Корсо взе ножа от кухнята и разряза опаковката на пратката. Махна нарязания вестник, сложен вътре за уплътняване, и видя едно писмо, под което лежеше твърд диск с логото на марсианската мисия. Щом го извади, почувства нещо като гадене, забелязвайки щампата „строго секретно“.
#785А56Н6Т 160Tb
СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ
Собственост на ЛРД
Калифорнийски технологичен институт
Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания
С треперещи ръце Корсо го постави върху масата и разряза плика с нокът. Вътре имаше писмо, написано на ръка.
Скъпи Марк,
Съжалявам, че те натоварвам с това, но няма друг начин. Не разполагам с много време, затова ще бъда кратък. Чодри и Дирквайлер са пълни глупаци, през цялото време мислят само за политика и са неспособни да разберат значението на моето откритие. А то е огромно, невероятно. Нямам никакво намерение да го предам в ръцете на тези копелета, особено след начина, по който се отнесоха с мен. Лабораторията е змийско гнездо, пълно с префърцунени смрадливи хемороидни задници, всичко е свързано с политиката и няма нищо общо с науката. Повече не мога да търпя. Невъзможно е да се работи там.
Казано накратко, предвидих какво ще се случи и преди да ме уволнят отмъкнах този твърд диск.
Някой ден ще ти разкажа всичко на чаша сухо мартини, но не за това се нуждая от помощта ти. През последната ми седмица в лабораторията направих нещо наистина глупаво, много компрометиращо и заради него се налага да оставя този диск при теб. Само за малко, за всеки случай, докато нещата се поуспокоят. Направи го заради мен, Марк, моля те. Само на теб мога да се доверя.
Не се свързвай с мен, не ми се обаждай, само стой и чакай. Ще се чуем скоро. Междувременно с нетърпение очаквам да чуя мнението ти за данните в него от гама-излъчването, ако намериш време да ги прегледаш.
След писмото, в долния ъгъл на листа беше написана паролата за достъп.
За миг, докато се взираше в писмото, Корсо не можеше дори да мисли, а после осъзна, че ръката му трепери.
Това беше кошмар. Невероятна катастрофа. Пробив в сигурността, който ще опетни всички замесени. Това щеше да прецака всичко. Изнасянето на секретни твърди дискове извън сградата беше незаконно, но дори само това, че Фрийман беше успял да го изнесе тайно, щеше да вдигне голям шум. Защитата на класифицираната информация им беше набивана в главите още от първия ден. Без никакви изключения. Той си спомни скандала в Лос Аламос през деветдесетте, когато беше изчезнал един твърд диск със
