— Ами да. Запознавах се с новите си отговорности и докато преглеждах старите данни… — той млъкна, тъй като Дирквайлер продължаваше да се мръщи. — Нещо не е наред ли, доктор Дирквайлер?
Директорът на проекта гледаше в него, вместо в разпечатката, която Корсо беше оставил на бюрото пред него. Ръцете му се бяха свили в юмруци.
— Откога разглеждаш тези стари данни?
— От миналата седмица. — Корсо внезапно почувства безпокойство; може би Дирквайлер и Фрийман бяха имали спорове заради тези данни.
— Всяка седмица получаваме по половин терабайт радарни и видео данни, които трябва да бъдат прегледани и сортирани. Данните за гама-излъчването са най-малката ни грижа.
— Разбирам, но има едно нещо. — Корсо се развълнува. — Доктор Фрийман, преди да напусне лабораторията, работеше върху анализа на тези данни. Аз наследих работата му в тази област и докато я преглеждах, открих някои аномалии…
Дирквайлер плесна с ръце и наведе напред.
— Корсо, знаеш ли каква е мисията ни тук?
— Мисия? Имате предвид… — Корсо усети, че се изчервява като ученик, който си е забравил урока. Това е смешно, така да се отнася със старши лаборант! Фрийман непрекъснато му се беше оплаквал от Дирквайлер.
— Имам предвид — Дирквайлер разпери ръце с широка усмивка и огледа кабинета си. — Намираме се в красивите предградия на Пасадена, Калифорния, в Лабораторията за реактивно движение. На почивка ли сме? Не, не сме. Тогава какво правим тук, Корсо? Каква е мисията ни?
— На картографиращия сателит около Марс или на лабораторията като цяло? — Корсо опита да запази неутрално изражение.
— На сателита! Тук не отглеждаме органични пилета, Корсо! — Дирквайлер се захили на собствената си духовитост.
— Да наблюдава повърхността на Марс, да търси подземни води, да анализира минерали, да картографира терена…
— Отлично. В подготовка на бъдещи наземни мисии. В случай, че още не си разбрал, ние навлизаме в нова космическа надпревара, този път с китайците.
Корсо беше изненадан от представянето на ситуацията с такива груби термини от епохата на студената война.
— Китайците са много назад.
— Така ли смяташ? — Дирквайлер едва не скочи от стола си. — Техният сателит Ху Цзинтао се намира на няколко седмици от орбитата на Марс!
— Ние имаме орбитиращи сателити от десетилетия, приземявали сме сонди, проучвали сме повърхността с всъдеходи…
Дирквайлер му махна да замълчи.
— Имам предвид в дългосрочен план. Китайците заобиколиха Луната и се насочиха директно към Марс. Не подценявай способностите им — особено когато Щатите се колебаят относно своята космическа програма.
Корсо кимна любезно.
— А ти тук ми се занимаваш с разни гама-лъчи. Какво общо има разсеяното гама-лъчение с мисията към Марс?
— На картографиращия сателит има детектор за гама-лъчи — отвърна Корсо. — Анализирането на тези данни е част от работната ми характеристика.
— Този детектор беше монтиран в последната минута — каза Дирквайлер — от доктор Фрийман, въпреки моите възражения, без някаква ясна причина. Гама-лъчите бяха малкото хоби на доктор Фрийман. Виж, не те виня. Опитваш се да оправиш кашата, която доктор Фрийман е оставил след себе си, и още не си наясно с приоритетите си. Мога ли да ти предложа да посветиш вниманието си на мисията — на данните, събрани от радара SHARAD?
Опитвайки се да докара възможно най-приветлива усмивка на лицето си, Корсо взе листата с данните за гама-лъчите и ги прибра в кафявия плик. Щеше да направи всичко, за да се сработи с Дирквайлер.
— Веднага ще се заема с това — каза решително той.
— Отлично. Първата ти презентация е след една седмица — искам да се представиш добре. Първите впечатления са най-важни. Разбираш ли?
— Да. Благодаря ви.
— Не ми благодари. Работата ми е да досаждам. — Ново изхилване.
— Прав сте.
Когато Корсо се обърна, за да излезе от стаята, Дирквайлер го спря:
— Само още едно нещо.
Той се обърна.
— Това може да ти се стори интересно. — Той хвърли няколко защипани с кламер листа, които паднаха на бюрото пред Корсо. — Окончателният полицейски доклад за убийството на доктор Фрийман. Било е обир — изглежда, доктор Фрийман се е прибрал вкъщи точно когато не трябва. Откраднати са куп неща: ролекс, бижута, компютри… Мислех, че ще искаш да го видиш. Знам, че бяхте близки.
— Благодаря ви — отвърна Корсо и взе листата.
Върна се в кабинета си, седна зад бюрото, хвърли записките на Фрийман за гама-лъчите в чекмеджето и го затръшна. Фрийман беше прав, Дирквайлер беше ужасен шеф. Въпреки това аномалиите в гама- лъчението, които беше открил на твърдия диск, и които беше продължил да разследва и на работното си място, бяха поразяващи. Даже нещо повече. Фрийман се беше оказал прав: това може би беше голямо откритие, истински удар. Колкото повече размишляваше върху изводите си, толкова повече се плашеше. Просто трябваше да си наляга парцалите, да обработи данните и след това да ги представи по възможно най-безпристрастния начин. На Дирквайлер можеше и да не му хареса, но от значение беше единствено мнението на директора на мисията, Чарлз Чодри, който беше пълна противоположност на Дирквайлер.
Корсо взе доклада за смъртта на Фрийман и го прегледа. Беше написан на полицейски жаргон, използваше фрази като „извършителят е използвал агресия спрямо жертвата, удушавайки я със струна от пиано“ и „извършителят е претърсил помещенията и е осъществил бързо напускане на местопрестъплението пеша“. Докато четеше, усети как тъгата и ужаса от убийството на Фрийман се смесват с облекчението, че все пак става въпрос за случайно престъпление. Дори бяха хванали престъпника — някакъв наркоман, който търсел пари. Обичайната тъжна и безсмислена история. Той затвори папката и потрепери при мисълта, че всеки е смъртен. Беше се възмутил от това, че на погребението бяха дошли само двайсетина души, като той беше единственият от лабораторията. Това беше едно от най-тъжните преживявания в живота му.
Отхвърляйки всички тези мрачни мисли, Корсо се обърна към работната си станция и отвори файла с данните от SHARAD — проникващият радар, с помощта на който орбиталният апарат картографираше подпочвения релеф на Марс. Продължи да работи върху тях без прекъсване до края на деня, обработвайки данните и изчиствайки образите. Твърдият диск все още беше в апартамента му и той щеше да се върне към гама-излъчванията, когато се прибере у дома. Въпреки двете проверки по сигурността все още никой не беше усетил липсата му; по някакъв начин Фрийман беше успял да заобиколи всички проверки и процедури по сигурността. Ако някога забележеха липсата на диска, Корсо имаше план как веднага да се отърве от него. Но дотогава беше изключително удобно да го държи вкъщи, където можеше спокойно да работи до късно през нощта.
Беше осъзнал, че с това откритие ще направи кариера.
9.
Уайман Форд влезе в апартамента си в „Ройъл Оркид“ и се облегна с благодарност на стената под хладните струи на вентилатора, който се въртеше в средата на тавана. През гигантския панорамен прозорец в дъното на стаята се виждаха плоскодънните лодки, които пътуваха нагоре-надолу по река Чао Фрая. Беше обед, слънцето беше в зенита си, над нажежения град се беше спуснала кафява мараня, обезцветяваща всичко наоколо. Дори по стандартите на Банкок днес беше унищожително горещ ден.
