За последно беше посетил града преди четири години заедно със съпругата си, точно преди убийството й. Бяха отседнали в „Мандарин Ориентал“, в изключително екстравагантен апартамент, със стратегически разположени огледала — той побърза да потисне спомена, насочвайки потока на мислите си в друга посока. Погледът му се зарея над градския пейзаж под нозете му и се спря върху островърхите кули на Храма на зората, които в мъртвия, мръсен въздух приличаха на сноп позлатени клечки за зъби, стърчащи от кафява маса.
С дълга въздишка той се приближи до сейфа, отключи го и извади нетбука си и един необичайно изглеждащ четец на карти. След като пусна компютъра, той извади оригиналната си визитна картичка, онази, която беше взел от Буунми, и я пъхна в четеца. На екрана се отвори един прозорец и той свали информацията от микрочипа, вграден в дебелия картон на картичката. Архивира я като аудиофайл и я изпрати по електронната поща във Вашингтон.
Петнайсет минути по-късно компютърът му звънна и той отвори получената поща.
Обаждане до клетъчен телефон с номер: 855-0369-67985
Местоположение: Сисофон, Камбоджа
Регистриран собственик на телефона: Прам Форганг
Съдържание на разговора (в превод от тайландски):
А: Ало?
Б: Обажда се Буунми Адираки. Желая ви много здраве и просперитет, Прам Форганг.
А: За мен е удоволствие да ви чуя, Буунми Адираки.
Б: Един американец иска да купи десет хиляди карата медни камъни.
А: Знаете много добре, че не мога да ви осигуря такова количество.
Б: Нека ви обясня. Този човек носеше цветен топаз, дори не го беше сложил в оловна кутия. Той нищо не знае. Има богати клиенти и сделката е еднократна. Той е пълен идиот. Бихме могли да му продадем каквото пожелаем.
А: Какво предлагате?
Б: Подбор от необработени, нискокачествени меденки, смесени с опушени топази или топлинно обработен жълт кварц.
А: С това мога да се справя.
Б: Трябват ми до двайсет и четири часа. Мъжът бърза.
А: За нас е добре, че бърза. И какво?
Б: Ще им взема възможно най-високата цена и ще ви дам четирийсет процента от нея.
А: Четирийсет процента? Скъпи ми приятелю! Защо постъпвате толкова некоректно? Аз ви доставям стоката на собствени разноски. Нека бъдат петдесет.
Б: Четирийсет и пет. Аз намерих клиента.
А: Четирийсет и пет е много мъчително число. Боли ме, че се отнасяте с мен като с някой евтин мошеник, а не като със стар и доверен сътрудник.
Б: Вие сте онзи, който се хваща за петте процента.
А: Имам четири деца, за които да се грижа, Адираки, и съпруга, която през цялото време е като птиче с отворен клюн. Не, няма да се съглася на четирийсет и пет. Настоявам на петдесет.
Б: Кълна се в топките на Якша! Добре де, нека бъдат петдесет — този път. Но следващата сделка — четирийсет.
А: Прието. Вие, разбира се, ще проучите внимателно този американец, преди да сключите сделка с него. И се погрижете за прилична начална вноска.
Б: Бъдете сигурен в това.
А: Отлично. Аз ще подготвя доставката и ще я изпратя по куриер още тази вечер. Ще бъде при вас утре сутринта.
Форд изключи компютъра и се облегна замислено назад. Сисофон беше хаотичен голям град по пътя от Тайланд до Сием Риап, Камбоджа, истински рай за контрабандисти, фалшификатори и измамници. Той отвори телефона си и набра един номер от паметта. Не беше сигурен дали номерът е все още актуален, нито дори дали мъжът от другата страна е все още жив.
Почти веднага се чу жизнерадостен глас, който говореше английски със слаб акцент, смесица между британски и китайски.
— Ало, Кхон е на телефона.
Форд почувства истинско облекчение, щом чу жизнерадостния глас. Той беше още жив, и съдейки по тона му, се чувстваше много добре.
— Кхон? Обажда се Уайман Форд.
— Форд? Ах ти, старо куче! Къде се губиш, по дяволите, и каква проклетия те води отново в кралство Камбоджа? — Кхон обожаваше английските ругатни, но не винаги успяваше да ги вмъкне на точното място.
— Имам задача за теб.
От другата страна се разнесе стон.
— О, не!
— О, да — каза Форд, — и тази е доста добра.
10.
„Марея“ се плъзгаше през прохода между островите Марш и Лаудс, водата беше зелена и спокойна и в нея се отразяваха тъмните дървета от острова. Аби Строу се взря в усамотеното заливче, изключи от скорост и леко даде на задна, за да накара лодката да спре.
— Първи помощник, пусни котва!
Джаки отиде на носа, освободи веригата на котвата и я пусна във водата.
— Съвсем сами сме — извика тя. — Наоколо няма никакви лодки.
— Чудесно. — Аби погледна към часовника си. — Разполагаме с шест часа дневна светлина да търсим метеорита.
— Умирам от глад.
— Ще хапнем по пътя.
Те спуснаха малката гумена лодка във водата и загребаха към покрития с камъчета бряг. След като стигнаха, издърпаха лодката над приливната линия и застанаха на пустия бряг, оглеждайки се наоколо. Намираха се в най-запустялата част на острова, плажът беше обсипан с напукани от зимния студ скали, начупени капани за омари, плавей и въжета. Приливът се оттегляше, разкривайки обрасли с водорасли скали, които се подаваха над водата като косматите глави на някакви морски чудовища. Влажният, студен въздух беше пропит със смесената миризма на сол и вечнозелени дървета. Там, където свършваше плажът, започваше гъста гора от черни смърчове.
— Леле, колко е гъста — каза Джаки, съзерцавайки стената от дървета. — Как ще успеем да намери метеорита в нея? — По това време на годината Лаудс беше напълно пуст, няколкото летни лагера бяха затворени. Никой нямаше да ги безпокои.
— По кратера и съборените дървета. Повярвай ми, скала, която тежи сто фунта и която лети със сто хиляди мили в час, ще остави след себе си доста голяма бъркотия. — Аби измъкна картата, разгъна я на пясъка и затисна ъглите й с камъчета. Линията, която беше начертала, минаваше през острова под ъгъл, който се пресичаше с брега, върху който бяха слезли. Тя постави компаса върху картата, ориентира се и си избра посока.
— Ще вървим натам — каза тя, като посочи с пръст.
— Щом казваш.
Аби тръгна към гъстата смърчова гора. Спомни си едно стихотворение, което трябваше да научи наизуст и да го изрецитира една вечер пред всички родители и цялото училище. Тя се задави и то направо и изхвръкна от главата — остана смълчана на сцената цяла една дълга, мъчителна минута, преди да побегне,
