— Боже Господи.
Той постави ръка на крака й и леко го стисна.
— Да. Истина е.
Тя се наведе напред и приближи лицето си към неговото. Той усети аромата на шампоана й.
— Какво смяташ да направиш по въпроса?
— Това ще бъде темата на моята презентация. — Той плъзна ръка съвсем леко под полата й, която при всяко нейно движение на стола се повдигаше все по-нагоре. След миг тя раздвижи хълбоците си, позволявайки на ръката му да се плъзне още по-нататък. Той усещаше топлината на бедрата й.
Тя се наведе още по-близо към него и промърмори „Ммммм“ в ухото му, а ментовият й дъх погъделичка лицето му.
— Още едно питие? — попита той.
Тя се намести на стола, така че ръката му да хлътне още по-навътре и да усети ръба на бикините й. Тя я стисна между бедрата си.
— Искаш ли да отидем вкъщи? — прошепна в ухото му.
— Да — отвърна той. — Да, искам.
13.
Сисофон си оставаше все същият грозен град, какъвто си го спомняше Форд, с боядисаните в бяло бетонни сгради, разположени нарядко между опърпани палми и хилави смокинови дървета. Улиците бяха прашни и по много от фасадите все още стояха дупките от шрапнели от войната. Щом шофьорът на Форд влезе в града, край тях профуча един джип на ООН, претъпкан със сини каски. На вратите му бяха нарисувани емблемите на Службата на ООН за обезвреждане на мини.
Хотел „Турист А-1“ се издигаше на същото място като преди, по-занемарен от всякога, улицата пред него беше претъпкана с деца търговци. Сивата тухлена сграда приютяваше най-вече служители от различни неправителствени организации и през цялото си съществуване едва ли беше виждала и един истински турист. Форд нае стая и остави куфара си при управителя, като му даде банкнота от 10 000 риела с обещанието да добави още 50 000, ако го намери непокътнат, когато се върне.
Той напусна хотела пеша и се отправи към една работилница за антики в покрайнините на града. Бетонените сгради по пътя постепенно отстъпиха пред гори и наколни сламени колиби, малки оризища и водни бикове, впрегнати в дървени талиги. В работилницата, която се простираше на доста голяма площ и всъщност беше цял комплекс, цареше суетня и оживление. В отворени палатки, подредени в дълги редици, сред веселия звън на стоманени длета, се трудеха каменоделци. Това беше една от най-прочутите антикварни работилници в Камбоджа; тук цели батальони от талантливи занаятчии превръщаха купчините натрошени камъни във фалшиви антики от времето на Ангкор Ват, които се продаваха в Банкок и по цял свят.
Докато вървеше през оживения външен двор на работилницата, Форд наблюдаваше как под умелите ръце на каменоделците каменните блокове се превръщат във фигури на танцуващи апсари4, буда, лингами5 и нага6. Откъм намиращата се наблизо метална барака, захранвана от собствен генератор, се чуваше жуженето на високотехнологичен принтер — там фалшификаторите създаваха удостоверенията за автентичност на антиките и им осигуряваха убедителен произход. От другата страна се нареждаха току-що изработените скулптури, които се пръскаха с киселинни спрейове, подлагаха се на кални бани, обработваха се с различни тинктури, с яйчени белтъци и дори се заравяха в земята, за да придобият древен вид.
Форд огледа тълпата от работници, продавачи и купувачи, търсейки познатата фигура на стария си приятел Кхон. И го видя, просто нямаше как да сбърка гладко обръснатата глава и закръглената фигура, която обикаляше между занаятчиите, спираше се да поговори с всеки един от тях, почукваше по скулптурите с бастуна си, смееше се шумно и очевидно ужасно се забавляваше.
— Кхон! — Форд изтича до човека и приятелски го тупна по рамото.
— Уайман, добри ми приятелю! Мамка му, колко се радвам да те видя!
— Името ми е Кърк — рече Форд и му намигна.
Без дори да трепне, Кхон обяви:
— Кърк, добри ми приятелю! — Засмя от сърце, отметнал глава назад, след което изведнъж лицето му прие сериозно изражение. — Не вярвах, че ще те видя отново след… — Гласът му секна.
— Е, тук съм.
— Кърк, по дяволите, колко си отслабнал! И косата ти е посивяла! Но има една древна камбоджанска поговорка: „Това, че покривът е покрит със сняг, не означава, че в камината няма огън.“ — Той отново се засмя.
— Малко ме съмнява това да е древна камбоджанска поговорка.
Кхон безгрижно махна с ръка.
— Донесох ти подарък. — Той бръкна в джоба си и извади малка каменна глава на Гаруда, митичното крилато същество. — Фалшива е, естествено. Добре дошъл отново.
Форд бръкна в джоба си, доволен, че навреме се беше сетил за стария камбоджански обичай за размяна на подаръци.
— Ето нещо и за теб.
Кхон се втренчи в изваяния зелен камък през кръглите си очилца.
— Не ми казвай, че си купувал скъпоценни камъни в Банкок!
— Това е смарагд и е истински. Ниско качество, разбира се, но ми хареса обработката. И повярвай ми, не са ме прецакали.
Кхон присви очи, свали очилата си, избърса ги с пеша на ризата си и отново ги сложи.
— Леле, и това е Гаруда!
— Великите мозъци мислят еднакво. — Форд кимна с глава към полето отвъд палатките. — Хайде да се поразходим.
Двамата тръгнаха натам. Кхон каза:
— Досега нямах възможността да ти кажа колко много,
Форд го прекъсна с леко движение на ръката.
— Моля те, недей.
Кхон кимна и двамата продължиха да вървят по полето. Той махна с ръка.
— Добър бизнес е това, как мислиш?
— Отличен бизнес — каза Форд. — Сега вече не се събарят храмове, за да се крадат истински неща. Одобрявам от сърце.
— Добре дошъл в новата Камбоджа!
Докато вървяха през полето, Форд се възползва от възможността да огледа стария си приятел с периферното си зрение. Той ни най-малко не се беше променил; въпреки че Кхон трябваше да е навършил поне петдесет, той изглеждаше неостаряващ. Облечен със спретнато маслиненозелено ленено сако, бяла риза, вратовръзка с разхлабен възел, панталони с цвят каки и с бастунче в ръка, той приличаше на статист от филм за Индиана Джоунс. Но външността лъжеше; той беше рядко безстрашен мъж, спокоен и самоуверен. Такъв става човек, помисли си Форд, когато порасне под управлението на червените кхмери.
— И така, Кърк, каква е задачата?
— Меденки.
— Мацки или камъни?
— Камъни. Дойдох да открия източника. Мината.
Кхон се спря и се обърна към него.
— Да не си се върнал в ЦРУ?
Форд поклати глава.
— На свободна практика съм.
Ръката на Кхон се отпусна върху дръжката на бастуна.
