Сблъсък

— Виж какво, Ранди — каза Дойл, — ние имаме споразумение. Работя по въпроса. До понеделник ще имам нещо за теб.

Уърт видя, че Дойл е започнал да се поти. Беше се уплашил.

— Десет хиляди ли каза? Добре. Искам си половината. Сега. Като предплата.

Дойл протегна ръце.

— Мамка му, откъде да ги взема тия пет хиляди?

Уърт се надигна от дивана, изпълнен със самоувереност от въздействието, което оказваше върху Дойл. Вратът му вече се друсаше, друс, друс, друс, изкара му акъла на Дойл. Виждаше как очите на мъжа се стрелкат напред-назад в търсене на оръжие.

— Дори не си го помисляй — каза Уърт, като пристъпи към него и го заклещи в стола.

— Дай ми срок до понеделник.

— Искам си петте бона. Сега. — Той се приближи още по-близо, като почти навря чатала си в лицето на Дойл.

— Нямам толкова. — Дойл се облегна колкото можеше по-назад.

Уърт го плесна силно по главата веднъж, два пъти.

— Мамка му! Ранди, какво правиш, по дяволите? — Той се опита да се изправи, но Уърт го блъсна назад. Надвеси се над него с разкрачени крака, заклещвайки го в креслото. По дяволите, започваше да се чувства като Тони Сопрано. Бръкна под якето, измъкна револвера и тикна дулото му в ухото на Дойл.

— Дай ми шибаните пари!

— Ранди, полудя ли? Надрусал си се до уши…

Уърт отново го плесна, този път по лицето, по едната и по другата буза.

— Престани! — Дойл се опита да го отблъсне, после закри лице с кльощавите си ръце и се сви треперещ в стола. — Моля те!

— Къде ти е портфейла? Дай си портфейла! — Той отново го удари.

Все още закриващ лицето си с една ръка, Дойл бръкна с другата в джоба на гащеризона и измъкна портфейла си. Педалът направо плачеше. Уърт го отвори и измъкна отвътре пачка пари. Бяха само петдесетачки. Пусна портфейла на пода и преброи банкнотите.

— Я виж ти, осемстотин долара.

Той рязко замахна и удари Дойл, мъжът проплака и отпусна ръцете си. Уърт се засмя.

— Духач. — Той сгъна парите и ги пъхна в задния си джоб. Насочи дулото на пистолета към челото на Дойл и леко натисна. — Чуй ме, шибаняк. Ще се върна в понеделник. Искам да ме чакат четири хиляди и двеста долара, ясно ли е?

— Имахме уговорка — отвърна плачливо Дойл. Лицето му беше омазано със сълзи и сополи.

— Сега имаме нова уговорка.

15.

Форд изчака Кхон да излезе от бара и тръгна заедно с него по калната улица.

— Прам е човек на навика — каза Кхон. — Ще излезе от бара точно в един часа, ще се качи в новия си мерцедес и ще пропътува тристате ярда до дома си точно за пет минути.

— Той труден клиент ли е?

— Сече му пипето, да.

— Ще бъде ли пиян?

— Не. Вечер пие точно по две бири, нито повече, нито по-малко.

Двамата приближиха до къщата на Прам Форганг — нова, боядисана в бяло тухлена сграда, която, както изглежда, се издигаше до някогашния му дом, традиционно камбоджанско наколно жилище, под което дремеше воден бик. Оризища обграждаха къщата от три страни, а в предния двор растяха кокосови палми.

— Ще се приближим отзад — каза Форд. Те слязоха от пътя и поеха по една пътечка, която минаваше по дигата между оризищата. Нощта беше топла и ясна, от изток се показваше пълната луна, обляна в кървавочервено. Форд вдъхна дълбоко миризмата на Камбоджа: кал, зеленина, влага.

— Прекрасна нощ за разходка — каза Кхон, като си пое дълбоко въздух и разпери ръце.

Те продължаваха да вървят по дигата, криволичейки между оризищата. Боядисаната в бяло къща на Прам Форганг постепенно изникна от мрака като призрачна постройка. Приближиха се до задната врата и Форд бързо отключи елементарната ключалка. Двамата влязоха в къщата.

Вътре миришеше на сандалово дърво. Те се придвижиха към всекидневната, без да светват лампите. Форд зае стратегическото място в един фотьойл вляво от вратата, а Кхон се настани на дивана вдясно.

— Дванайсет и четирийсет — прошепна Форд. Той измъкна своя валтер 32-ри калибър от джоба и го положи в скута си.

В определеното време, точно в 1:05 сутринта, фаровете на новия мерцедес на Прам осветиха прозорците и минута по-късно Форд чу ключа му да се завърта в ключалката. Вратата се отвори, пламна кибритена клечка — по това време на нощта нямаше ток — и Прам влезе в стаята, стъписвайки се при вида им.

Той веднага се опита да избяга обратно през вратата, но бърз като светкавица, Форд се хвърли напред и подложи крак на вратата, като я блокира. Той опря пистолета в главата на мъжа и постави пръст на устните си. Шшшт!

Прам просто го гледаше.

Форд затвори внимателно вратата и махна с пистолета към него.

— Suor-sdei7, господин Прам. Ще поседнем ли?

Прам остана прав и напрегнат. Кхон се появи от сенките и запали един фенер, който изпълни стаята с немощна жълта светлина.

— Казах да поседнем.

Прам седна предпазливо, като животно, готово всеки миг да хукне.

— Какво искате?

— Дойдохме при вас на приятелско посещение, с отлично бизнес предложение.

— Проникнали сте в къщата ми на приятелско посещение?

— Позволихме си да влезем през задния вход заради вашата собствена сигурност, не за нашата.

Прам се размърда неловко. Форд изучаваше мъжа. Той беше на средна възраст, кльощав и дребен, с шкембе и неспокойни маниери. Беше облечен с хавайска риза, незапасана, с широки панталони и джапанки, и миришеше слабо на бира и евтин парфюм. Големите му, влажни очи бяха нащрек. Той запази мълчание.

Форд се усмихна.

— Господин Прам, дойдохме при вас, за да научим местоположението на мината за скъпоценни камъни.

Прам не каза нищо.

— Готови сме щедро да заплатим за тази информация.

— Не знам за какво говорите.

— Не искате ли да чуете нашето предложение?

— Няма какво да ми предложите — нито пари, нито жени — което да ме накара да променя мнението си. — Прам се усмихна. — Огледайте се: имам всичко, от което се нуждая. Хубава кола, красива къща, телевизор с плосък екран, компютър. Все хубави неща. И не знам нищо за никаква мина.

— Те няма да разберат, че сме получили информацията от вас.

— Нищо не знам.

— Не сте ли поне малко любопитен какво предлагаме?

Прам не каза нищо.

Форд стана и се приближи до Прам, завъртя пистолета с дръжката към него и му го подаде.

— Вземете го.

След кратко колебание Прам го грабна. Извади пълнителя и пак го пъхна обратно.