Сблъсък

Отново разбута листите.

— Какво е това? — Той се протегна и измъкна една компютърна разпечатка от купчинката — графика на гама-излъчванията. — Ако не те познавах по-добре, щях да си помисля, че още работиш върху гама-лъчите. А снимките от SHARAD ми бяха обещани за вчера.

— Все още не съм приключил с тях. Ще бъдат на бюрото ви преди пет часа. Доктор Дирквайлер, трябва да отбележа, че работата ми е да анализирам всички електронни данни, а това включва и гама-лъчите.

Ново изсипване на бонбонки в устата.

— Господин Корсо, според мен тук сме свидетели на съществено разминаване в разбиранията за това, как се ръководи този отдел. Ние работим в екип, а аз съм ръководителят на този екип. Съжалявам, но мисля, че бях пределно ясен, когато ви казах, че снимките от SHARAD са задача от първостепенна важност. Искам да бъдат обработени — всичките — и да бъдат представени на срещата следващата седмица.

Корсо не каза нищо.

— Разбрахте ли, господин Корсо?

— Разбрах — отвърна той.

Корсо изчака, докато Дирквайлер излезе от стаята, след което се свлече треперещ в стола си. Този човек беше непоносим, незнайно как посредствен тип като него се беше издигнал до надзорен пост и сега се наслаждаваше на властта си при всеки удобен случай. Той хвърли уморен поглед към графиката на гама- излъчванията, която лежеше върху останалите листа. Трябваше да се напъне здраво и да завърши обработката на снимките до пет часа. Защо ли му трябваха толкова много? Марс нямаше да избяга никъде. А в същото време данните за гама-лъчите бяха наистина странни. Той беше напреднал доста в разработката на Фрийман. Ако Дирквайлер не можеше да оцени стойността им, Чодри би го направил със сигурност.

По вратата се почука леко. Той се обърна и видя Марджъри Ланг, която стоеше там, грациозна като газела, с един изпънат и един леко подгънат крак, облегната на касата с усмивка на лице, изпъната като лък.

— Здрасти — каза тя.

Корсо се усмихна и поклати глава.

— Отиде ли си?

— Тъкмо завива зад ъгъла.

Той прокара пръсти през косата си.

— Влизай.

Тя лениво се отпусна върху стола в ъгъла и отпусна главата си назад, разпилявайки гъстата си черна коса върху облегалката.

— Обяд?

Той поклати глава.

— Трябва да довърша обработката на тези данни.

— Как върви?

— Не върви. През цялото време се занимавах с гама-лъчите.

— Някакъв напредък?

Корсо погледна към отворената врата, тя разбра посланието, протегна се и я затвори.

— Малък. Сигурен съм, че каквото и да е това, то се намира някъде на повърхността. Цикличността му съвпада твърде много с периода на завъртане на планетата, за да е нещо друго. Сравних всички снимки, с надеждата да открия някакво визуално потвърждение за наличието на излъчвател. Марс е доста голям и трябва да се прегледат над четиристотин хиляди снимки с висока резолюция. Все едно да търсиш игла в купа сено.

Тя се изправи и Корсо я проследи как се протяга и тениската й се изпъва нагоре, разкривайки плоския й корем. В съзнанието му изникна много подробна картина от прекараната заедно с нея нощ.

— Щом няма да е обяд — каза тя, отмятайки косата си, — какво ще кажеш за вечеря?

— С удоволствие.

— Удоволствието ще бъде изцяло мое — усмихна се тя.

17.

Форд паркира лендкрузъра до редичката очукани мотоциклети и погледна към написаната на ръка табела над малкия правителствен офис. На френски и кхмерски надписът обясняваше, че това е офисът на заместник-областния управител на Кампонг Крабей, комуна Свей Пор. Форд се измъкна от колата и веднага се озова в адска жега, маранята се стелеше на пластове във въздуха.

— Бог да ни е на помощ — въздъхна Кхон, като погледна с присвити очи занемарената бетонена сграда. — Дано носиш със себе си много долари.

Форд се потупа по джоба.

Те почукаха по дървената врата. Отвътре се чу глас, който им извика да влизат. Офисът на заместник- областния управител се състоеше от една стая с гол циментов под и стени, наскоро боядисани в бяло, едно голямо бюро в центъра, обърнато към вратата и две малки секретарски маси от двете му страни. Пред бюрото бяха поставени два метални стола. Задната врата водеше към външната тоалетна в двора. Стаята вонеше непоносимо на долнопробни цигари.

Заместник-областният, симпатичен мъж с белязано лице, се изправи с широка усмивка на лицето, разкривайки най-големите и бели зъби, които Форд беше виждал през живота си, които рязко контрастираха с маслиненозелената му раздърпана риза, провисналите сини панталони и джапанките. Вратът му беше дебел и мазен, а лицето му грееше ентусиазирано.

— Добре дошли! Добре дошли! — извика заместникът на английски, разперил приветствено ръце. Изглеждаше така, сякаш току-що е спечелил от лотарията. Което не беше далеч от истината, помисли си Форд, като се сети за неизбежните подкупи, които щяха да последват съвсем скоро.

Кхон го поздрави на кхмерски. Форд замълча както винаги, за да скрие факта, че разбира езика.

— Ние говорим английски! — извика мъжът. — Моля, специални приятели, седнете!

Форд и Кхон седнаха на твърдите метални столове.

— Hre min gnam sa! — извика мъжът към едната секретарка, която скочи и хукна навън, покланяйки се два пъти, когато мина край тях.

— Чудесен ден, нали? — каза мъжът, усмихна се отново и скръсти ръце. Форд забеляза, че и двата му палеца липсват.

— Да — отвърна Кхон.

— Много здраве тук, в Кампонг Крабей.

— Да, много е здравословно — рече Кхон. — Веднага забелязах адски добрия въздух.

— Добър въздух! Област Кампонг Крабей добре!

Форд и Кхон се усмихнаха и кимнаха в съгласие.

Секретарката се върна, носейки три кокосови ореха, отрязани с мачете откъм единия край, откъдето стърчаха сламки.

— Моля! — каза чиновникът. Те изпиха кокосовото мляко, което все още беше топло от висенето на слънце. Форд си помисли, че през живота си не беше пил нещо толкова вкусно.

— Отлично — каза Кхон. — Тук, в област Кампонг Крабей, сте ужасно гостоприемни.

— Най-добрите кокосови орехи! — изкрещя мъжът, който засмука сока толкова стръвно, че сламката избълбука. Той тръсна празната черупка върху бюрото и се оригна. — Какво ви трябва, приятели? — попита той, протягайки ръце. — Ще ви дам всичко.

— Това е господин Кърк Мандрейк — отвърна Кхон, — и той е турист авантюрист. Аз съм Кхон, неговият преводач.

— Аванта турист! — повтори чиновникът и закима усърдно, като очевидно нямаше представа какво означава това. — Добре!

— Той иска да посети разрушения храм, известен като Нокор Феас.

— Не знам този храм.

— Намира се дълбоко в джунглата.