— Първото ми предположение би било, Джо, че Луната е била ударена от голям астероид, може би от два фрагмента едновременно, които са се забили от двете й страни.
— Как така никой не ги е забелязал?
— Добър въпрос. Очевидно си имаме работа с астероид, който е убягнал от вниманието на телескопа „Спейсуоч“ и другите програми за проследяване на астероиди. Тук, в Харвард-Смитсониън, сме обърнали телескопите ни към Луната и доколкото разбрах, обсерваторията Кек и космическият телескоп Хъбъл също я наблюдават — както и хиляди други телескопи, аматьорски и професионални.
— Има ли някаква опасност за Земята? — попита говорителят.
— Получихме съобщения за електромагнитни импулси и дъжд от заредени частици, които причиняват прекъсване в електрозахранването и проблеми в компютърните мрежи. Но иначе смятам, че тук, на Земята, сме в безопасност. Луната се намира на 240 000 мили оттук.
Форд спря радиото. Докато се придвижваше по магистралата, светлината в небето постепенно ставаше все по-ярка, а облакът от отломки се разширяваше. Цветът му беше жълтеникав, преминаващ в червеникав по краищата — горещи, сгъстени отломки, излетели при удара. Но шоуто скоро щеше да свърши: облаците, които бяха покривали небето, бяха отстъпили пред плътна черна линия, която настъпваше към хоризонта, потрепваща от светкавиците, зараждащи се в нея.
Той погледна към часовника си: намираше се на час и половина път от летището в Портланд; ако успееше да хване полунощния полет до Вашингтон, щеше да бъде там към два-три часа сутринта.
Но първо трябваше да подготви едно малко ужилване.
71.
„В казино във Вегас и в приемната на Белия дом никога не прониква дневна светлина“ — помисли си Локууд, докато вървеше след дежурния офицер към подобната на пашкул заседателна зала без прозорци, която вече беше пълна с народ. Форд разпозна папагалския профил на съветника по националната сигурност Клифърд Манфред, чийто италиански костюм и вратовръзка „Томас Пинк“ бяха поне с една идея по-претенциозни от допустимото за Вашингтон. До него седеше директорът на ЦРУ, посивял мъж, облечен в сив костюм, с будни сиви очи; неколцина анонимни аналитици от разузнаването и специалист по комуникациите. Огромната видеостена в дъното на стаята беше разделена на множество екранчета, едното от които показваше картина от Луната в реално време — със струите отломки, бликащи от двете й страни — а останалите показваха новини без звук от американски и чуждестранни медии. Екраните, които висяха по стените, показваха образите на няколко души, участващи във видеоконференция, включително председателят на Обединения комитет на началник-щабовете, дребен, прецизен изискан мъж със снежнобяла коса, облечен в адмиралска униформа.
Локууд седна в един от големите черни кожени столове. Около него се водеха разговори на нисък глас и се чуваха потракванията на лъжички в чаши с кафе. Всички очакваха появата на президента.
Няколко минути по-късно почти интуитивно всички разговори секнаха и вратата се отвори. Появи се дежурният офицер, следван от шефа на президентската канцелария и самия президент, облечен в безупречен син костюм, висок и слаб, с посребрена, някога черна коса, пронизващи очи, които улавяха всичко, и уши, които улавяха всеки звук в стаята като радарни маяци. Легендарното му самообладание като че ли омагьоса стаята и я успокои като нефт, разлян върху вода, разреждайки натрупаното напрежение. Всички се изправиха да го посрещнат и той им махна с ръка.
— Моля ви, не ставайте.
Но въпреки това всички се надигнаха от столовете си и седнаха отново, чак след като президентът се настани — но не в стола, който не беше начело на масата, а в един празен стол накъде по средата. Той се обърна към Локууд.
— Стан, страната е на път да изпадне в паника. Всеки астроном се обажда с различна теория. Затова започни отначало и ни разкажи какво се случва — и не забравяй, че някои от нас са скарани с науката. Това просто фойерверки ли са, или трябва да сме обезпокоени?
Локууд се изправи с тънка кафеникава папка в ръка.
— Господин президент, опасявам се, че това може да е много по-сериозно, отколкото си представяхме.
Тишина. Всички в стаята се бяха вторачили в него.
— Малко предистория. На 14 април един метеор прелетя над крайбрежието на Мейн. В същото време световната сеизмична система — създадена да засича подземни ядрени тестове — регистрира експлозивна сигнатура в отдалечените планини по тайландско-камбоджанската граница. Локализирахме нещо, което приличаше на кратер от сблъсък и изпратихме там наш човек да го разследва. Оказа се, че не е кратер, а изходна дупка. По-късно нашият човек откри и входната дупка — на един остров край бреговете на Мейн.
— Чакай малко — да не би да казваш, че нещо е преминало през Земята?
— Точно така.
— И кого си изпратил да разследва?
— Един бивш оперативен агент на ЦРУ на име Уайман Форд. Той намери и входната дупка край бреговете на Мейн. В момента се опитваме да го открием.
— Продължавай.
— Стигнахме до извода, че нещото, което е преминало през Земята, най-вероятно е малък къс от тъй наречената странна материя. Тази форма на материята е свръхплътна — ако Земята беше изградена от нея, тя щеше да има размера на портокал. Тя има едно много тревожно свойство: при контакт с нормалната материя я превръща в странна.
— Тогава защо Земята е все още тук?
— Парчето е било много малко, може би не много по-голямо от атом, и се е движело твърде бързо. Пробило си е път през Земята и продължило да лети. Ако се беше движило по-бавно и се беше оказало заклещено в Земята, нас вече щеше да ни няма.
— О, Господи.
— Това е само началото. Ние екстраполирахме орбитата му по обратния път и установихме, че произлиза от Марс.
— Марс ли?
— Все още нямаме представа каква е марсианската връзка, ако има такава. В момента военни самолети карат насам екип от водещи учени аналитици от марсианската мисия в ЛРД, заедно с директора на НАСА.
— Добре.
— Сега идва лошата част, господин президент. Изглежда, онова, което се случва на Луната, е идентично с онова, което се случи на Земята през април, с единствената разлика, че парчето странна материя е много по-голямо. Изглежда, е минало директно през луната и е сътворило впечатляващото представление, което наблюдаваме на екрана.
— Това нещо да не би да лети из космоса около нас? Да не би Земята да преминава през рояк от тази материя?
— Мисля, че не. Съществуват определени признаци, че ударът по Луната може да е бил… насочен.
— Насочен ли? Да не би да казваш, че някоя страна изстрелва тези неща?
— Физиците ме уверяват, че е невъзможно някоя държава на Земята да притежава технология за производство на странна материя.
— Тогава какво имаш предвид под
— Защото изстрелът по Луната… — той млъкна и си пое дъх. — Изстрелът помете базата „Спокойствие“. Директен удар. Базата „Спокойствие“, разбира се, е мястото, където човек за пръв път стъпи на Луната. Тя има огромно значение за човечеството.
— Господи. Нима имаш предвид, че това е някакъв вид
— Така бих предположил, да.
— От кого? Току-що каза, че никой на Земята не разполага с технология за създаване на странна
