кутия, амбалажна хартия и малко найлонов опаковъчен материал с балончета.
След като се върна в колата, той използва лакочистителя, за да изчисти всички етикети, лого и серийни номера на новия твърд диск. Залепи едно квадратно парче от тиксото от едната страна, боядиса го с емайллак, наду парното в кората до дупка и сложи диска върху подовото отопление.
Докато съхнеше, той извади кутията и амбалажната хартия. Написа на една бележка:
Паролата е „мамкаимнаЛРД1“. Разгледайте изображенията в папката „ДЕЙМОС МАШИНА“ и радарните образи от R-2756 до 2760. ТОВА СА РЕАЛНИ СНИМКИ, НЕ СА ПРОМЕНЯНИ. На тях се забелязва извънземно оръжие, което се намира на дъното на кратера Волтер на Деймос, единия от спътниците на Марс. Това оръжие стреля срещу Земята на 14 април и снощи срещу Луната — сами видяхте какви са резултатите. Това е най-важното научно откритие, правено някога. Просто разгледайте изображенията и ще разберете. Веднага го публикувайте, преди да получите съдебна възбрана, защото това е строго секретна информация.
Той пъхна бележката в плика, залепи го за оригиналния диск, уви го в няколко пласта найлонова опаковка и амбалажна хартия, и написа от външната страна:
ВАЖНО! СОБСТВЕНОСТ НА МАРТИН КОЛОДИ, НАУЧЕН РЕДАКТОР, ВАШИНГТОН ПОУСТ.
ПРИ ОТСЪСТВИЕ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ, МОЛЯ ВЪРНЕТЕ НЕЗАБАВНО.
ВСИЧКИ РАЗХОДИ ЩЕ БЪДАТ ВЪЗСТАНОВЕНИ.
Той помисли малко и добави:
НАГРАДА ОТ 500 $ ПРИ ВРЪЩАНЕТО ГАРАНТИРАНА.
След това попълни адреса на бланка за препоръчано писмо на ФедЕкс. На „получател“ вписа напълно измислено име и адрес. На „подател“ вписа също измислено име, но реалния адрес на един бутиков хотел във Вашингтон, недалеч от редакторския офис на „Вашингтон пост“.
Сложи четирите ДВД-та в отделни пликове и ги адресира до научния редактор на „Ню Йорк Таймс“, редактора на „Сайънтифик американ“, президента на Националната асоциация за научен напредък и президента на Националната научна академия. Във всеки плик пусна по една кратка бележка с описание на ситуацията и им залепи марки за обикновена поща.
Пъхна всичко в кутията на ФедЕкс. Оригиналният диск щеше да пътува три-четири дни, преди да стигне до Колоди: един ден, преди ФедЕкс да разберат, че адресът е сбъркан, един или два дни да го върнат в хотела и един ден, преди от хотела да го изпратят в редакторския офис на „Поуст“. Обърканият път на пратката щеше да я направи трудна за проследяване, а името на Колоди нямаше да фигурира в нито една база данни на ФедЕкс. Дискът беше доказателството; ДВД-тата бяха просто застраховка, в случай че федералните власти се доберяха до диска. Обикновената поща не можеше да бъде проследена и също достигаше до получателя за три-четири дни.
Той отиде до близкия банкомат и изтегли 500 долара, уви ги хубаво в хартия и ги пъхна в друг плик, който този път адресира директно до Колоди. Вътре пъхна бележка от един ред:
ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО ОТ ОНОВА, КОЕТО СКОРО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ.
Банкнотите щяха да гарантират интереса му. След четири дни истината щеше да се появи на първата страница на „Вашингтон поуст“ и светът най-после щеше да разбере какво става всъщност.
Той се молеше на Бог да не е твърде късно.
Пусна пликовете и се върна в колата си. Паркингът беше осветен в зловеща жълтеникавозелена светлина, която идваше от Луната. Форд се спря за миг, за да погледа космическия спектакъл. Отломките бяха започнали да завиват в орбита около спътника, и струята беше започнала да придобива вид на ятаган. Цялата Луна беше обградена от ярък, разливащ се ореол. Докато гледаше, няколко мрачни облака минаха един след друг пред луната, хвърляйки сянка над целия свят. Въздухът беше тежък. Светкавица проблесна в небето, миг по-късно се разнесе далечен тътен, във въздуха замириса на влага и озон. Лятната буря се приближаваше бързо.
Форд седна в колата, взе новия твърд диск и установи, че емайлът е засъхнал. Извади маркера и написа същата информация, която имаше на етикета на оригиналния диск:
#785A56H6T 160Tb
СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ
Собственост на ЛРД
Калифорнийски технологичен институт
Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания
Сложи го в куфарчето си и подкара колата към магистралата, летището и Вашингтон.
74.
Аби се хвърли отчаяно встрани и ритна с токчето си пищяла на мъжа. Пистолетът излетя от ръката му и едновременно с това тя видя, как зад гърба му изниква една фигура, стискаща камък в ръката си. „Джаки.“ Куршумът се заби в камъка до ухото й и гърмежът отекна в нощта. Още преди ехото да се разнесе, див писък разцепи тишината и Джаки замахна с ръка и стовари камъка върху слепоочието на мъжа. Убиецът залитна встрани, притискайки главата си с една ръка и опитвайки се да се прицели с другата. Пистолетът отново гръмна, този път напосоки, защото той се спъна и падна по гръб върху камъните.
Виейки като банши, Джаки се нахвърли върху него, а Аби грабна камък и също замахна, но той беше бърз и силен и отхвърли Джаки от гърба си, изправи се и вдигна пистолета; но докато се прицелваше, Аби стовари камъка си върху тила му, събаряйки го на колене. Той измуча нечленоразделно като да беше пиян, но не пускаше пистолета от ръката си. Обърна се назад и се прицели в Джаки, която опипваше земята около себе си за друг камък.
— Джаки! — Аби се хвърли към Джаки и я дръпна настрани точно преди пистолетът да гръмне. Куршумът рикошира в близката скала и ги обсипа с отломки. Все още на колене, убиецът се прицели по-внимателно, въпреки стичащата се по лицето му кръв, хванал пистолета с двете си ръце.
— Ще ви убия! — измуча той, опитвайки се да успокои треперещите си ръце.
— Бягай! Към лодката!
Двете хукнаха по чакълестия бряг към скифа, а зад тях изгърмя пистолетът и куршумът му заора в брега пред тях. Аби грабна въжето и задърпа лодката по камъчетата, а Джаки започна да бута отзад. Те я вкараха във водата, скочиха вътре, Аби грабна греблата и ги пъхна в гривните им.
Фигурата на убиеца се появи на брега. Олюлявайки се като пиян, той вдигна пистолета и се прицели. По телата им затанцува малка червена точица.
— Долу!
Над водата се разнесе изстрел и от планшира се разхвърчаха трески.
Друг куршум се заби във водата, обсипвайки ги с пръски. Аби загреба с всичка сила и лодката се стрелна по гладкия океан. Облаците покриха странната луна и изведнъж се възцари мрак. Течението беше попътно, премина покрай острова и ги понесе към залива, където бяха закотвили лодката. Откъм брега се разнесоха нови изстрели, силният, глух бумтеж на пистолета се понесе над водата като гръмотевица. Куршуми се забиха във водата от двете страни на лодката, а друг отнесе част от кърмата. Тя продължаваше да гребе. Джаки се беше свила на дъното на лодката, покрила главата си с ръце, и при всеки изстрел изругаваше силно на глас.
„Марея II“ се намираше на около сто ярда от брега и приливното течение ги носеше право към нея. Над водата се разнесоха още два изстрела, куршумите се забиха от двете страни на лодката.
