— Ох, мамка му — каза Джаки, вперила поглед напред. Към тях се носеше бяла вълна, по-висока от останалите, която изглеждаше така, сякаш не е част от морето, а някакъв странен облак, който се беше спуснал ниско. Лодката хлътна в предхождащата я бразда със спираща дъха скорост, застина за миг на дъното и след това започна постепенно да се издига с носа нагоре, докато огромната вълна се издигаше пред тях, пръскаща пяна около себе си.
— Спри двигателя! — изкрещя уплашената Аби.
Джаки не й обърна внимание, увеличи оборотите до три хиляди и обърна лодката по диагонал на вълната, докато се издигаше нагоре. Гребенът изведнъж се озова над тях, съскайки шумно, и носът на лодката се заби в него, а Джаки рязко завъртя кормилото. Морската вода заля с рев носа и палубата, удряйки се в прозорците на рулевата каюта и разпръсквайки се на всички страни; лодката потрепери, поколеба се за миг, сякаш очакваше някой да я тласне отдолу, след което с рев се освободи и носът й рязко се наведе надолу. Джаки веднага намали оборотите почти до минимум и остави гравитацията да поведе лодката надолу към следващата бразда.
— Идва още една — каза Аби, възбудена до крайност. — Още по-голяма.
— Виждам я — промърмори Джаки. Тя даде газ и се изкачи по лицето на вълната и премина през разпененото й било, като цялата лодка се разтресе от напрежението, след което се спусна надолу. Те се бореха с връхлитащите ги една след друга вълни, планини от вода, устремени наникъде. Всеки път Аби имаше усещането, че ще потънат; но всеки път лодката прелиташе над вълната и се гмурваше надолу, готова да започне всичко отначало.
— Господи, къде си научила това? На лодката на баща ти?
— Преди ходехме на риболов през зимата, отвъд Монеган. Няколко пъти попадахме на североизточни ветрове, не беше кой знае какво.
Тя се опитваше да говори спокойно, но не можеше да заблуди Аби. Тя мислеше за собствения си баща, който все гледаше да я пази и никога не й позволяваше да управлява лодката му. Прималя й от тревога за него, окован към перилата, някъде в морето заедно с онзи маниак. Планът й беше абсурден, всъщност дори не беше план. Да се предаде? А след това какво? Той щеше да ги избие всичките, разбира се. Такова беше намерението му. Какво си мислеше тя, че ще успее да го уговори да не го прави? Дали не трябваше да се обади на бреговата охрана? Ако го направи, той щеше да я чуе и да убие баща й. Дори и да не го убиеше, бреговата охрана никога нямаше да излезе в морето в такова време.
Трябваше да измисли нещо.
В този миг по канал 72 се чу глас:
— Татко се събуди. Искаш ли да кажеш здрасти?
80.
Агентите отведоха Форд в залата за заседания. Щом влезе вътре, Локууд скочи от мястото си начело на голямата конферентна маса, заобиколена от хора в костюми и униформи, а два пъти повече гледаха от плоските монитори, разхвърляни из стаята.
— Господи, Уайман, от часове се опитваме да се свържем с теб! Изправени сме пред невероятна ситуация. Президентът иска препоръките ни до седем часа.
— Нося ви информация от изключителна важност — каза Форд, поставяйки куфарчето си на масата и оглеждайки аудиторията. До Локууд седеше генерал Майкълсън, посивялата му коса беше разрошена, ежедневната му униформа омачкана, атлетичната му фигура беше нетипично напрегната. Екип от хора от ЛРД заемаше едната страна на масата. Сред тях той разпозна Чодри и Дирквайлер, заедно с една азиатка, на чиято табелка пишеше Ланг. В дъното се бяха разположили хората от Департамента по научни и технологични въпроси и лицата, свързани с националната сигурност; на мониторите се виждаха лицата на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете, на съветника по националната сигурност Манфред, на директора на НАСА и на директора на националното разузнаване, които се бяха включили в конферентна връзка. По дългата маса от черешово дърво бяха разпилени папки, листи и лаптопи. Множество секретарки и асистенти бяха насядали на столове край стените и си водеха записки. Атмосферата беше напрегната и граничеше с отчаяние.
Форд отвори куфарчето си и извади отвътре фалшивия твърд диск, постави го нежно на масата, сякаш беше крехък кристал. След това извади завитата на руло разпечатка на „ВОЛТЕР33“, най-чистото изображение от купчината, която беше извадил във фотото, и я разгъна на масата.
— Това, дами и господа — каза той, — е снимка, направена от сателита Марс Мапинг Орбитър на 23-ти март.
Изчака минутка и я пусна за разглеждане.
— На нея е изобразен обект на повърхността на Марс. Според мен този обект стреля по Земята през април, както и по Луната.
Настъпи мъртва тишина, след което масата изригна — разговори, въпроси, възражения. Форд изчака суматохата да стихне.
— Изображението идва от този секретен диск.
— Къде точно на Марс се намира? — попита жената на име Ланг.
— Всичко е в този диск — каза Форд. — Всичко. — И излъга: — Не знам какви са точните координати.
— Невъзможно! — извика Дирквайлер. — Отдавна щяхме да сме го забелязали!
— Не сте го забелязали преди, защото е бил скрит в сенките на един кратер, почти невидим. Бяха необходими огромни усилия и време, за да се изчисти изображението.
Чодри стана от масата и, поглеждайки подозрително към Форд, се протегна и взе диска. Завъртя го с махагоновите си ръце, огледа го напрегнато с черните си очи, и разтърси калифорнийската си опашка, която съвсем не беше на мястото си сред костюмираната вашингтонска тълпа.
— Този диск принадлежи на ЛРД. — Той погледна към Форд с присвити очи. — Откъде се сдобихте с него?
— От покойния Марк Корсо — отвърна Форд.
Чодри леко пребледня.
— Никой не може да копира или да изнесе диск от ЛРД. Данните ни са кодирани и процедурите за сигурност са драконовски.
— Има ли нещо невъзможно за един умел компютърен специалист? Ако се съмнявате, проверете серийния номер.
Чодри го провери.
— Прилича на сериен номер от ЛРД. Но това… това ваше
— Доказателството се намира в този диск, в оригиналните бинарни данни от ММО. — Форд извади един лист от джоба си и го показа на групата. — Проблемът е, че паролата на ЛРД е била сменена. Имам новата парола, без която дискът е безполезен. — Той размаха листчето във въздуха. — Повярвайте ми,
Жената на име Марджъри Ланг се изправи от стола си. Лицето й беше побледняло като хартия.
— Извинете, да не би току-що да казахте
— Да. Марк Корсо беше убит преди два дни.
Ланг се олюля, изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне.
—
— Точно така. Нещо повече, и предшественикът му, доктор Фрийман, също е бил убит — и то не от някакъв бездомник. И двамата с Корсо са били убити от професионалист — някой, който търси същия този диск, който лежи на масата.
В стаята настъпи гробно мълчание.
— Така че разбирате — продължи Форд, — пред какъв голям проблем сме изправени. Не стига, че някой напада планетата ни, ами и някой от нашите ни е предал.
