Майкълсън се обърна към Чодри.
— Съгласен ли сте с това твърдение?
Чодри огледа изображението.
— Да, съгласен съм. Много е старо.
— Значи според вас е истинско?
Чодри се поколеба.
— Бих искал да прегледам оригиналните изображения и местоположението му, преди да отговоря на този въпрос.
— Не разполагаме с достатъчно време за това — каза Локууд. — След три часа трябва да докладвам на президента. Да прескочим военния вариант и да преминем към комуникациите. Да предположим, че разбира английски, как ще общуваме с него?
— Трябва да го убедим, че не му желаем злото — каза Чодри.
— Ако започнете да предлагате мир — каза Майкълсън, — така ще демонстрирате слабост.
— Ние
Последва мълчание.
Дирквайлер вдигна ръка.
— Групата за наблюдаване на космоса в ЛРД търсеше начини за отблъскване на астероиди убийци. Може би ще успеем да използваме някои от техните уреди, за да насочим някой голям астероид срещу машината. Като онзи, който е причинил изчезването на динозаврите.
Чодри поклати глава.
— За планирането, подготовката и изпращането на такава мисия до Марс ще са необходими години. А ние дори не разполагаме с технологията за реализирането й. Трябва да кажем истината на президента:
След думите му отново настъпи тишина, която Локууд най-накрая наруши:
— Все пак няма да се откажем от военния вариант. Но нека го изоставим за малко и да се съсредоточим върху нещо друго — каква е тази машина, кой я е сложил там и какво се опитва да направи?
Форд прочисти гърлото си.
— Може да се е повредила.
— Повредена ли? — Чодри изглеждаше изненадан.
— Тя е много стара. Била е там от дълго време — каза Форд. — Ако е повредена, може би има начин да я подведем. Да я заблудим. Да я измамим по някакъв начин. Досега поведението й е било непредсказуемо, променливо. Може би не го прави умишлено — може би това е признак на неизправност.
— Как? — попита Майкълсън.
Форд поклати глава.
Отново настъпи мълчание. Локууд погледна към часовника си.
— Утрото настъпва. Поръчах бърза закуска в пет в частната трапезария. Ще прехвърлим компютрите и ще продължим дискусиите там.
Последен напусна заседателната зала Чодри.
Директорът на мисията излезе, вадейки ръката от джоба си. Форд бързо пристъпи към него, сякаш за да говори с него насаме, бръкна бързо в джоба му и измъкна къс хартия.
— Какво, по дяволите… — извика Чодри, стрелна се като светкавица напред и се опита да грабне листчето, но Форд бързо отскочи назад.
Той поднесе хартията пред групичката изненадани свидетели.
— Това е паролата за твърдия диск. Доктор Чодри току-що я открадна. Казах ви, че в групичката има къртица. И ние току-що я заловихме.
85.
Бър стоеше в рулевата каюта, осветяваше морето с прожектора и се взираше в бурята. Лъчите потъваха в бушуващия мрак, разкривайки само разпенени вълни и скали. Къде се бяха пъхнали? Той си поигра с настройките на радара, опитвайки се да изкара ясен образ от района, който лъчите на прожектора не можеха да осветят, но получаваше само статичен шум.
Строу продължаваше бавно да обикаля с лодката, както му беше заповядано. Проблесна мълния и освети извисяващите се скали от дялната им страна. Бученето на вълните беше оглушително и водата около тях се пенеше, засипвайки ги с пръски.
— Кучко такава! — Бър хвана микрофона и включи радиостанцията. — Къде си?
Никакъв отговор.
— Отговори или ще му видя сметката!
Пак мълчание. Капан ли беше това? Той изкрещя в микрофона:
— Опрял съм пистолет в главата му и следващият куршум е за него!
Лодката рязко се стрелна напред, изваждайки Бър от равновесие. Той се вкопчи в пасажерската седалка, опитвайки се да се изправи, докато лодката ускоряваше все повече.
— Какво правиш, по дяволите? — изрева той и отново насочи пистолета към ловеца на омари. Погледна през прозореца на рулевата каюта с внезапен ужас; кучият му син се засилваше право към рифовете, над бушуващата вода се издигаше стена от скали, обливана от дъжда.
— Не! — Той се опита да се изправи, вкопчи се в парапета на фалшборда и започна да се придърпва напред. Лодката се беше наклонила почти на деветдесет градуса и продължаваше да залита настрани, обръщайки широката си страна към морето. Строу отново завъртя щурвала, опитвайки се да го събори на пода. Но Бър се държеше здраво за парапета и успя да се изправи въпреки клатещата се палуба, да извади пистолета и да го насочи към Строу. Готвеше се да стреля, когато чу нов звук — рев на двигател — и се обърна тъкмо навреме, за да види плашещата гледка. Една лодка внезапно се материализира в бурята и се устреми с пълна скорост към него, блестящият й стоманен кил пореше черното море, отхвърляйки вода на всички страни. А на носа, вкопчена в парапета, като фигура, излязла от ада, стоеше девойката. Той отстъпи назад, опитвайки се отчаяно да се скрие, но в същия миг Строу завъртя лодката на другата страна, събаряйки го отново на палубата, и пое курс към сблъсък. Изгубил равновесие, вкопчен с едната си ръка в парапета, на Бър не му оставаше нищо друго освен да насочи пистолета и да натисне спусъка веднъж, два, три, четири пъти…
С оглушителен трясък на разтрошаващо се фибростъкло лодката се вряза във фалшборда, прегази го и се изкачи на палубата; Бър направи едно последно усилие да се отмести от пътя й, но безуспешно. Килът го блъсна в гърдите и го отметна встрани със силно хрущене на кости. Почувства се така, сякаш ребрата му се бяха забили в гръбначния стълб, излетя във въздуха като парцалена кукла и падна право в бушуващата вода, потъвайки безпомощно в черните, студени, смазващи дълбини.
86.
Аби видя как тялото излетя във въздуха, после цопна във водата и изчезна. Силният сблъсък я отхвърли напред върху огънатия парапет и тя едва не се преметна през него. Джаки рязко даде на заден ход, водата забълбука около кърмата и Аби се вкопчи здраво, докато „Марея“ не спря съвсем, килна се на една страна и едва не се преобърна; след няколко ужасяващи минути лодката се изправи. Аби нямаше възможност да скочи на палубата на другата лодка. Сблъсъкът я беше тласнал назад, където една грамадна вълна я подхвана и я запрати върху скалите с оглушителен трясък. Ужасена, Аби гледаше как баща й се опитва да се освободи от белезниците, които го приковаваха към кормилото.
Без да чака заповеди, Джаки подкара „Марея“ напред и я доближи до натрошената кърма на другата лодка.
— Татко! — Хванала клещите секачи, Аби се засили, прескочи носа и се озова на кърмата. Приближаващата вълна отново лашна лодката към скалите, запращайки я надолу към бързо пълнещата се с вода кърма. Аби се вкопчи в счупения парапет и се изправи, опитвайки се да запази равновесие върху олюляващата се, хлъзгава палуба. Поредната светкавица озари сцената с призрачна светлина, последвана от гръмотевичен трясък. Тя се приближи, залитайки, към рулевата каюта. Баща й стоеше вътре, все още
