прикован към кормилото.
— Татко!
— Аби!
От мрака се появи шеметна вълна, която се издигна като планина над лодката. Аби обгърна с двете си ръце парапета, стискайки здраво клещите, а вълната се стовари върху тях, запрати лодката към скалната стена и смаза рулевата кабина като яйчена черупка. Затисната от тоновете вода, Аби се бореше за живота си, опитвайки се да не бъде повлечена от водовъртежа. След известно време, което й се стори като цяла вечност, водата се оттече и тя се озова на повърхността, борейки се за глътка въздух. Лодката беше пълна развалина, лежеше на една страна, корпусът й беше разцепен, шпангоутите й стърчаха навън, рулевата каюта беше на парчета — а кормилото беше под вода. Баща й не се виждаше никакъв.
Със свръхчовешко усилие тя се вкопчи в парапета и се издърпа към натрошената каюта. Лодката потъваше бързо и всичко беше под вода.
— Татко! — изкрещя тя. — Татко!
Поредната вълна блъсна лодката, запрати я с всичка сила върху остатъците от рулевата кабина, измъкна клещите от ръцете й и те изчезнаха в черната вода.
Аби си пое дълбоко дъх и се гмурна, отворила широко очи под водата. В мъгливата турбуленция тя забеляза един ритащ крак, една ръка — баща й. Все още прикован към кормилото. Под водата.
„Клещите секачи!“
Тя плесна с крака и се гмурна към дъното на преобърнатата лоцманска каюта, отчаяно търсейки завлечените от водата клещи. Слабата светлина от прожекторите на „Марея“ й осигуряваше достатъчно осветление, за да може да вижда. Ръбестите подводни скали стържеха и трошаха долната част на рулевата кабина, но под нея се забелязваше само тъмно пространство — клещите бяха потънали в бездната. Водата беше пълна с отломки, от потрошения двигател пръскаше масло, от което почти нищо не се виждаше. Това беше краят; без клещите баща й нямаше никакъв шанс. Тя не можеше да издържа повече под водата, излезе на повърхността и си пое си дълбоко въздух с безумната надежда, че ще успее да се гмурне до дъното и да ги намери.
В този миг ги забеляза: бяха се заклещили за рамката на счупения прозорец. Тя ги грабна и заплува към щурвала. Баща й вече не риташе, а просто се носеше неподвижно във водата. Тя се хвана за кормилото, прихвана веригата със зъбците на клещите и стисна силно. Веригата се прекъсна, тя хвърли клещите, сграбчи баща си за косата и започна го изтегля нагоре. Двамата изскочиха на повърхността в рулевата кабина, точно преди поредната вълна да блъсне лодката и да я преобърне. Внезапно отново се озоваха под вода, Аби продължаваше да стиска косата на баща си и само след миг отново го издърпа на повърхността. Този път се озоваха под каютата, в един въздушен джоб.
— Татко, татко! — извика тя, разтърсвайки го, опитвайки се да държи главата му над водата; гласът й отекваше кухо в тясното пространство. — Татко!
Той се закашля и си пое въздух.
Аби го разтърси.
— Татко!
— Аби… Господи… Какво?
— Заклещени сме под корпуса…
Разнесе се оглушителен трясък и корпусът се разтресе; миг по-късно втори трясък разкъса корпуса на части с яростно скърцане и водата започна да нахлува, изтиквайки въздуха навън.
— Аби!
Тя усети как баща й я блъсна силно навън и изскочи на повърхността точно до скалите, към които безмилостно я придърпваше подводното течение.
— Абииии! — Тя видя „Марея“ на около трийсет фута от тях; Джаки стоеше до парапета със спасителен пояс в ръка. Тя го хвърли в нейна посока, но въжето не беше достатъчно дълго и не успя да я достигне. В този миг баща й изскочи на повърхността. Тя го сграбчи за косата и пляскайки лудо с крака и със свободната си ръка, го довлече до пояса. Джаки обърна лодката и ги изтегли далеч от разбиващите се в скалите вълни, след което издърпа въжето и един по един ги изтегли на палубата, където те останаха да лежат омаломощени.
87.
Чодри впери във Форд студените си очи.
— Просто пазех това изключително важно късче информация, което вие толкова лекомислено оставихте в джоба на сакото си.
Останалите ги гледаха изумени.
— Така ли? — каза тихо Форд. — Тогава защо просто не ми казахте да го взема? Защо изчакахте всички да излязат от стаята и тогава отидохте да го откраднете? Съжалявам, доктор Чодри: това късче хартия беше просто примамка и вие се оказахте рибата, която клъвна.
— Стига де — каза Чодри. — Това е абсурдно. Едва ли и сам вярвате в това, което казвате. За какво ми е тази парола, за Бога? Аз съм директор на мисията — имам достъп до всички секретни данни.
— Но не и до местоположението, което е записано на този диск. Нали през цялото време точно това искаха клиентите ви — местоположението. — Форд погледна към групичката хора, които все още не бяха реагирали по никакъв начин. Той можеше да прочете скептицизма в очите им. — Всичко започва с Фрийман. Той е бил убит от професионален убиец точно заради този твърд диск.
— Не го вярвам — каза Чодри, — убийството беше внимателно разследвано. Извършителят е някакъв бездомник.
— Кой ръководеше разследването? ФБР — с активното участие на охраната на ЛРД и най-вече лично на вас.
— Господине, вие преднамерено опетнявате моята репутация! — отвърна гневно Чодри.
— Човек може да се замисли каква е причината за всичко това — каза Форд. — Не сте го направили за пари. Твърде голямо е, за да е само за пари. Осъзнали сте го още щом Фрийман открил извънземната машина на Марс, въпреки че самият той не е стигнал чак толкова далеч в предположенията си. Затова сте го уволнили, за да запазите изводите за себе си. След това сте разбрали, че е откраднал диск с класифицирана информация. Някак си успял да я дешифрира, да я копира, да я измъкне навън. Нещо, което дори самият вие не можете да направите. Каква невероятна възможност за вашите клиенти да се сдобият с важна информация. След това сте разбрали, че Корсо е продължил работата му. Не само това, открил е и още неща. Открил е местонахождението на машината. И то се намира на онзи твърд диск. И вие съобщавате това на клиентите си, те отиват да го вземат и убиват Корсо и майка му. Но не успяват да се доберат до диска — защото аз го намерих пръв.
Чодри се обърна към изумената група хора.
— Този човек няма никакви доказателства, никакви улики, просто някаква щура конспиративна теория. Чака ни работа.
Форд погледна останалите и видя скептицизъм, дори враждебност в техните очи.
— Фрийман е бил удушен с гарота от струна за пиано — каза той. — Никой бездомник не би убил по този начин. Не, убиецът е търсел
— Това са фантазии — отвърна Чодри и се засмя. — Защо изобщо го слушаме?
Внезапно Марджъри Ланг се обади:
— Аз му вярвам.
— Какво? Марджъри, да не си си изгубила ума?
Тя се обърна към него.
— Никога няма да забравя какво каза за Пакистан, Индия и Китай. Онази нощ? — Тя се изчерви. — Онази нощ, която прекарахме заедно? Каза, че съдбата на Пакистан е да стане световна технологична сила. Че с Щатите е свършено, че те са разглезени от богатствата, материализма и лесния живот, че сме изгубили етичността в работата си, че образователната ни система се срива. Никога няма да забравя думите ти, че Китай и Индия са твърде корумпирани и ще загубят надпреварата в полза на Пакистан.
