постоянно, въпреки непрекъснатата работа на помпата.
Тя се върна обратно.
— Водата навлиза по-бързо, отколкото помпата може да я изхвърли — каза тя.
— Двете с Джаки ще сформирате кофена бригада.
Аби измъкна една пластмасова кофа изпод мивката. Джаки се настани до люка, а Аби се потопи във водата и й подаде пълната кофа. Джаки я изхвърли през борда. Работата беше изтощителна. Водата в трюма беше смесена с масло и гориво; скоро и двете смърдяха ужасно. Но като че ли се справяха добре: бавно, но сигурно нивото на водата почна да спада. Скоро пред очите им се появи пукнатината.
— Донеси ми от онова водонепропускливо тиксо — каза Аби.
Джаки й подаде рулото и тя си откъсна една лента. Наведена в люлеещото се дъно, вонящо на гориво и масло, Аби подсуши хубаво фибростъклото с един парцал. След това залепи пукнатината хоризонтално и вертикално, добави още няколко пласта и хубаво ги притисна. Като че ли държаха. Трюмната помпа вече се справяше достатъчно добре и сама, без помощта на кофената бригада.
Джаки й извика:
— Аби, баща ти те вика на палубата. Приближаваме течението.
Аби се изкачи по стълбите към рулевата каюта. Излизаха от пролива и морето отново започваше да бушува. В далечината се виждаха белите гребени на бързото течение край остров Рип, което се виеше покрай северния риф. Това беше класическо течение, което се движеше срещу вятъра и вълните и създаваше огромни вълни и въртопи.
— Дръжте се — каза баща й, увеличавайки скоростта. Когато лодката навлезе в течението, тя се забави и баща й продължи да увеличава скоростта, за да компенсира. Морето блъскаше лодката откъм кърмата, а течението се опитваше да я извърти откъм носа и „Марея“ правеше неочаквани движения, които баща й се опитваше да контролира с рязко завъртане на кормилото. Лодката се тресеше от непрекъснатото натоварване, а водата, която я блъскаше и от двете страни, изпълваше въздуха с бучене.
Баща й стоеше неотстъпно на щурвала, електронните уреди осветяваха напрегнатото му лице с мъртвешка зелена светлина, мускулестите му ръце въртяха кормилото. Това беше изгубена битка. Водата, която заливаше кърмата, не успяваше да се излее през отворите, и всяка нова вълна пълнеше допълнително кабината.
— Исусе, мисля, че ще ни удави — каза Джаки и понесе кофата към кърмата.
— Връщай се веднага тук! — извика Строу. — Вълните ще те отнесат зад борда!
Двигателят изрева, затормозен от увеличаващото се тегло, и лодката потрепери. Аби чуваше скърцането и пукането на разбития корпус. Въобще не й звучеше добре.
Тя отново се спусна надолу по стълбите.
Надигна люка и видя, че пукнатината отново се е отворила, по-зле от преди, и през нея нахлува морска вода. Тя грабна тиксото, откъсна една лента и се опита да залепи дупката, но водата отново я беше покрила и предишната запушалка се беше отлепила. Водата напираше толкова силно, че спъваше всякакви опити да бъде запушена отново.
— Задействайте отново кофената бригада! — извика баща й.
— Пълни се твърде бързо!
— Тогава включете и другата помпа вътре! Джаки! Занеси я!
Джаки изчезна в трюма и се появи след миг с другата помпа, руло с маркуч и малко кабели.
— Отрежи маркуча и жиците — каза Строу. — Вържи я директно към акумулатора и хубаво я затегни. Изкарай маркуча през страничния отвор.
— Веднага.
Лодката скърцаше и ръмжеше през морето, докато те трескаво се трудеха върху помпите. След пет минути бяха готови, маркучът висеше през страничния отвор. И въпреки че през отвора навлизаше вода, много повече биваше изпомпвана навън.
Помпите бръмчаха равномерно. Получаваше се. Водата в трюма запази нивото си и дори започна да намалява.
— Работи! — изкрещя Джаки и плесна Аби по ръката.
В този миг една огромна вълна се удари в корпуса и Аби чу едно гръмотевично
— О, Господи!
Аби ужасено наблюдаваше надигащата се вода, която за минути достигна люка, преля и напълни кабината.
— Затвори люка! — изкрещя Джаки.
Аби затръшна капака и го заклещи с двете ръчки. Но решението беше само временно. Херметично затворените отделения, през които минаваха кабели и маркучи, бяха започнали да се наводняват и Аби чуваше бученето на вода откъм двигателния отсек.
— На палубата! — чу тя гласа на баща си.
Те се изкачиха горе.
— Облечете спасителните жилетки. Веднага. Щом водата стигне до преградите на носа, скачаме във водата.
Опитвайки се да покрие колкото се може по-голямо разстояние, той пришпори докрай двигателя. Лодката профуча покрай остров Рип и Аби зърна светлините на къщата на адмирала да проблясват слабо през плътната дъждовна завеса. Дори с работещ на пълни обороти двигател, лодката напредваше много бавно и започна да се накланя. Двигателят виеше от напъна.
— Потъваме! — изпищя Джаки.
Едва вълна ги блъсна отстрани, наклони лодката и тя си остана наведена, като едва се влачеше, защото тежестта на водата изтормозваше двигателя. Аби погледна към бушуващите течения и големите вълни, които се разбиваха в каменистия бряг; ако лодката потънеше, те нямаше да оцелеят.
Баща й завъртя кормилото и насочи лодката право към скалите на остров Рип. От двигателния отсек започнаха да изхвърчат искри. Чу се силно изпукване, електронните уреди угаснаха и миризма на изгоряла изолация изпълни каютата. Почти веднага двигателят се закашля, изскърца и угасна. От двигателния отсек излезе пара, разнесе се воня на масло и нафта.
Лодката се плъзна напред, подтиквана повече от течението, отколкото от инерцията. Проблесна светкавица и се разнесе силен гръм.
Лодката люшна към разбиващите се в каменистия бряг вълни.
— Вървете на носа и се подгответе за скок! — извика баща й.
Нова вълна подхвана лодката и я понесе върху гребена си към водовъртежа.
— Отивайте!
Хванати за парапета, двете момичета се запътиха към носа. Пред тях вълните се разбиваха с гръмотевичен трясък, пяна пръскаше на десетина-петнайсет фута във въздуха. Баща й остана на щурвала, опитвайки се да държи лодката изправена.
— Не мога да го направя — каза Джаки, вперила поглед напред.
— Нямаш друг избор.
Поредната огромна вълна подхвана кърмата и подкара лодката напред и заби носа й в разпенените води край брега. Тя се разтресе от оглушително хрущене, почти като експлозия. Но палубата издържа и следващата вълна отново я повдигна и я подхвърли още по-навътре в разбиващите се вълни. Последва нов оглушителен трясък и палубата внезапно се изкриви.
— Сега! — чу се ревът на бащата на Аби.
Двете скочиха в разпенената вода и отчаяно размахаха ръце и крака. Поредната вълна се хвърли върху „Марея“, но лодката пое силата на удара, давайки им достатъчно време да се хванат за една скала и да се издърпат нагоре.
— Татко! — изпищя Аби. Беше тъмно като в рог и тя не виждаше нищо, освен смътното очертание на корпуса на лодката. — Татко!
— Идвай насам! — извика Джаки.
Аби запълзя между камъните, плувайки и плъзгайки се, и след миг се озова на върха на спускащата се
