— Пакистан ли? — възкликна Локууд. — Но аз си мислех, че доктор Чодри е от Индия.
Ланг се обърна към него.
— От
Чодри запази мрачно мълчание.
— Знам как става това — продължи Ланг. — И на мен ми се е случвало. Някои от китайските ми колеги пускат по някой намек. Те си мислят, че след като съм етническа китайка, напълно нормално е да им предавам информация, която да подпомогне космическата им програма. Това силно ме измъчва. Защото аз съм американка. Никога не бих постъпила така. Но
— Не е ставало въпрос за пари — каза Форд, — а за нещо много по-дълбоко. Патриотизъм, може би, или религия. Това е най-великото откритие за всички времена, то изкушава да сложите ръцете си върху него, да го притежавате. Кой знае какви технологии могат да се извлекат от една извънземна машина — най-вече оръжия? И когато твърдият диск с всичката информация изчезва от ЛРД, пред вас се разкрива възможност. Знаех си, че къртицата трябва да е в тази стая. Затова заложих малък капан. С паролата. И виж ти кой се хвана.
— Приключихте ли? — попита хладнокръвно Чодри.
Форд се огледа, срещайки скептичните лица на останалите.
— Гледай ти, каква история — каза Чодри. — Има само един проблем: всичко това е хипотеза. Вярно, че се заиграх с Марджъри, но кой в ЛРД не е. Лоша преценка. Но не съм шпионин.
— Така ли? — каза Ланг. — Тогава защо Фрийман ми каза, че точно преди да го уволнят, си му поискал цялостния анализ на гама-лъчите? Получаваш го и на следващия ден му казваш, че ако продължава да се занимава с тях, ще го уволниш? Защо правеше всичко възможно да попречиш на всички в ЛРД да се запознаят отблизо с тези данни? Накара Дирквайлер да уволни Корсо, точно защото той се беше заинтересувал от гама-излъчването.
На лицето на Дирквайлер се изписа разбиране.
— Точно така. И след това ми поиска всички анализи на гама-лъчите, които беше направил Корсо. Зачудих се защо така внезапно се заинтересува от тях.
— Това са абсолютни глупости — каза Чодри. — Нищо не си спомням за това.
— Беше само преди седмица.
— Няма да търпя подобни безумни обвинения!
Форд вдигна листчето с паролата и леко го развя.
— Можехте просто да ми го поискате. Но не го направихте.
— Казах ви, от гледна точна на безопасността. Бяхте го оставили в джоба си.
— Онази нощ ме попита няколко пъти — обади се Ланг, —
— Пакистан? — най-после се обади Локууд. — Но това е изостанала страна. За какво им е такава информация? Те нямат космическа програма, нямат наука, нямат нищо.
— Разрешете ми да не се съглася с вас — отвърна Чодри с леден тон. — Ние сме страната на Абдул Кадир Хан, един от най-великите учени, живели на тая земя. Имаме атомна бомба, ракети с голям обсег на действие, обогатяваме уран. Но най-важното, Бог е на наша страна. Всичко, което се случва, е съдба, която е другата дума за Божия план. Онези, които смятат, че могат да повлияят на истинския курс на събитията, се заблуждават. Айнщайн го е наричал етернализъм. Ние го наричаме съдба. Питам ви, кой е по-могъщ от Аллах?
Майкълсън махна с ръка.
— Сложете му белезници.
Чодри протегна ръце и ги кръстоса на китките. Лицето му се изкриви в усмивка.
— Моля, заповядайте.
Докато му слагаха белезниците, Чодри продължи с тих глас.
— Вече няма никакво значение. Вие сте свършени като страна и го знаете. Ние сме чисти и Бог е на наша страна. В дългосрочен план ние ще надделеем. Помнете ми думите: бъдещето принадлежи на Пакистан. Ние ще победим Индия с Божията воля и ще възвестим новата епоха на нашия триумф, който ще удиви света.
Майкълсън пъхна пистолета си обратно под омачканата униформа и се обърна рязко към дежурния офицер.
— Махайте го оттук. — След което заговори на останалите в групата: — Имаме деветдесет минути преди да отидем при президента, така че вземете се в ръце.
— След като вече разкрихме къртицата — каза Форд, — мога да ви разкрия местоположението на машината. Защото тя въобще не се намира на Марс.
Всички го гледаха със зяпнали уста.
— Намира се на Деймос.
88.
Джаки обикаляше бавно в защитеното от вятъра море зад Палавника, докато Аби и баща й проверяваха лодката за повреди. Той се наведе да огледа отделението с двигателя, а Аби му светеше с фенер. Видя черната, мазна вода, която се плискаше вътре; лодката пропускаше.
— Много ли е зле?
Строу се надигна, изправи се и избърса ръцете си със салфетка. Беше вир-вода и светлокестенявата му коса беше залепнала за черепа. Едното му око беше насинено и на едната скула имаше дълбока рана.
— По корпуса има сериозни пропуквания, които ще се влошат при бурно море. Но засега помпите се справят.
Той се върна в рулевата каюта. Джаки беше включила радиото на климатичния канал. Компютърният глас четеше монотонно статистиката: височината на вълните достига петнайсет фута, ветровете достигат от трийсет до шейсет възела, проливен дъжд, приливът се вдига с пет фута повече от обичайното, малките съдове да внимават… Преди да се оправят нещата, бурята щеше да се влоши още повече.
Джаки държеше кормилото и се взираше в хартиената карта, разтворена върху таблото.
— Мисля, че трябва да заобиколим остров Шийп и да тръгнем по вътрешния канал към пристанище Рокланд.
Строу поклати глава.
— Давай право през морето. При това вълнение по-добре ще е да караме право през залива.
Една светкавица озари небето, последва силен гръм. Аби зърна останките от другата лодка, които бяха подмятани от вълните към скалите. Вдигна глава към черното небе. Нямаше никаква следа от луната — бурята я беше скрила съвсем.
— Винаги можем да тръгнем към Вайнълхевън — каза Джаки. — Така ще се озовем в открито море.
— И това е възможност.
Най-накрая Аби се обади:
— Няма да отидем нито в Рокланд, нито във Вайнълхевън.
Баща й се обърна към нея.
— Какво имаш предвид?
Тя ги погледна.
— Трябва да свършим нещо по-важно.
Двамата я гледаха изненадано.
— Това ще прозвучи не много нормално, но Джаки ще ме подкрепи. Преди пет години Щатите изстреляха сателит в орбита около Марс. Целта беше да се картографира планетата и нейните луни. Освен това монтираният на борда му проникващ радар направи снимки на луната на Марс, Деймос.
— Аби, моля те, не му е сега времето…
—
