във водата скала. Видя някаква мътна фигура, после ръка и баща й изникна от водата, прегърнал един камък.
— Татко! — Аби се хвърли обратно във водата и го хвана за ръката, помагайки му да излезе на брега. Довлякоха се до една малка полянка и се свлякоха на земята, дишайки тежко. С ужас наблюдаваха как „Марея II“ беше запратена върху камъните и буквално се разцепи на две, след което се изгуби в морето, а по повърхността останаха да се подмятат десетина стиропорени купички. Тя погледна към лицето на баща си, обърнато към потрошената лодка, но изражението му беше неразгадаемо.
Той отмести поглед.
— Здрави ли са всички?
Те кимнаха. Бяха оцелели като по чудо.
— Сега какво? — попита Джаки и изцеждайки косата си.
Аби се огледа. Дъсчената къща се издигаше над дърветата, прозорците на горния етаж светеха. От другата страна на поляната, зад горичката, се забелязваше кеят и залива, където беше закотвена голямата бяла яхта. Джаки проследи погледа й.
— О, не — каза тя. — В никакъв случай.
— Трябва да го направим — каза Аби. — Трябва да опитаме. Тази извънземна машина се опитва да привлече вниманието ни, иска да ни чуе, и Бог знае какво ще направи, ако това не стане.
Баща й се изправи.
— Хубаво тогава. Вземаме яхтата.
Те се изправиха, прекосиха поляната и се отправиха към залива. Вятърът клатеше върховете на дърветата и къщата се издигаше висока и неприветлива, брулена от дъжда. Те се приближиха до кея и стигнаха до края му. За плаващия док беше завързан един скиф; те го бутнаха във водата и скочиха вътре. Баща й хвана греблата и загреба с всичка сила. Лодката се стрелна през развълнуваната вода в залива и само след миг се озоваха до платформата за плуване на яхтата. Той изскочи навън и задържа скифа, докато момичетата излязат. Рулевата кабина не беше заключена.
Ключовете за запалване не се виждаха никъде. Те започнаха да претърсват каютата. Джаки намери една брезентова торба и изсипа съдържанието й на масата — пари, инструменти, манерка с уиски и… ключовете.
— Я вижте тука — каза ухилено тя.
Строу застана пред кормилото и прокара ръка по електронното табло, включвайки всички прекъсвачи; провери горивото и маслото, пъхна ключовете в запалителя и ги завъртя един след друг.
Аби забеляза проблясването на светлини по кея. На стотина ярда от тях някакви хора се приближаваха откъм къщата, крещяха и ръкомахаха. Лампите на дока се включиха и на пристанището стана светло като в ден. Разнесе се пистолетен изстрел.
— Потегляме! — изкрещя Строу.
91.
Яхтата беше по-дълга и по-тежка от „Марея II“, което я правеше по-устойчива в бурно море. Управлявана от Строу, тя заобиколи кея и упорито се хвърли в бурното море. Светкавици проблясваха в проливния дъжд и тътенът на гръмотевиците се смесваше с воя на вятъра и рева на вълните. Радиостанцията пропука и се разнесе един неразбираем, но очевидно гневен глас.
Баща й го изключи.
Яхтата прескочи една висока вълна и хлътна в браздата преди следващата. Аби усети как сърцето й се качва в гърлото.
— Джаки, оправи се с електрониките — каза Строу и махна към тъмните екрани.
— Аз ще претърся лодката за оръжия — каза Аби.
— Оръжия ли? — извика Джаки.
— Нали се каним да превземаме станцията — отвърна Аби. — Ще ни трябват оръжия.
— Не може ли просто да им обясним какво става?
— Съмнявам се.
Тя видя, че баща й я гледа втренчено.
— Аби, ще те подкрепя във всичко. — След кратка пауза продължи. — Ще ти се доверя, защото знам, че си по-умна от мен и залогът е висок.
Аби се опита да отвори вратата на кабината, но тя се оказа заключена. Тя се засили и я изрита силно веднъж, после още един път. Крехката врата зейна. Тя се спусна надолу по стълбите, държейки се за перилата, и включи осветлението.
Топлият блясък на махагон и тиково дърво погали очите й, лъскавата лодка беше пълна с най-различни джунджурии, в трапезарията изпъкваше един огромен плосък телевизор, монтиран на задната стена, до който се забелязваше вратата съм друга стая. Тя отиде в кухнята и започна да отваря чекмеджетата, вадейки най-дългите ножове. След това изтича в другата стая. Тя беше облицована с махагон, с плюшени завеси, приглушено осветление, още един грамаден телевизор на стената и огледало на тавана. Тя претърси чекмеджетата на бюрото, в които бяха натъпкани най-вече сексиграчки и се прехвърли на нощните масички.
Револвер.
Тя се поколеба и го взе.
Яхтата се разтресе, ударена от вълна, многобройните джаджи се размърдаха, някои паднаха на пода. Нов глух тътен и нощната лампа се търкулна от етажерката и увисна на кабела си. Аби се хвана за крака на леглото, а носът на лодката започна да се издига. Много по-страшно беше да стоиш вътре, където не можеш да виждаш какво става. Яхтата продължаваше да се издига и Аби осъзна, че вълната е огромна: най- голямата от всички.
Тя чу приглушения й рев и се приготви да я посрещне. Сякаш падна бомба; яхтата отскочи встрани с оглушителен трясък, който отекна в тясното пространство, стъклата се начупиха и навсякъде се разлетяха разни предмети. Стаята се накланяше все повече, чекмеджетата на бюрото се отвориха, картините от стената нападаха по пода и за миг Аби си помисли, че яхтата ще се преобърне. Но в един момент тя спря да се накланя и със силно скърцане започна да се изправя, хлътвайки в следващата бразда. За миг настъпи ужасяваща тишина, след това яхтата отново започна да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. Дочу се нова приглушена експлозия, последвана от разтърсващо, усукано движение. Гърмът отекна в стаята и големият телевизор падна на пода, пръсвайки се на хиляди парчета.
Тя изчака да се спуснат в следващата бразда и хукна нагоре по стълбите, отправяйки се към рулевата кабина. Стиснал кормилото с едната си ръка, баща й взе пистолета с другата и отвори барабана.
— Зареден е. — Той затвори барабана и пъхна оръжието в джоба си.
— Нали… Нали нямаш намерение да го използваш? — попита Джаки.
— Надявам се, че не.
92.
Половин час по-късно, за голямо нейно облекчение, Аби различи в далечината светлините на станцията, които проблясваха през плътната дъждовна завеса. Поодрусаната яхта, чиито корпус издържа геройски напъните на бурното море, навлезе в по-спокойните води на пристана, който обслужваше остров Кроу. В далечината се появи големият бял купол, осветен от прожектори, който беше надвиснал над скупчените сгради, построени върху оголения хълм на острова.
Аби си спомняше от една отдавнашна училищна екскурзия двамата лаборанти, които им обясняваха какво се прави в станцията и как те двамата живеят на острова и я поддържат. Във вътрешността на огромния бял балон имаше голяма моторизирана параболична антена, която можеше да бъде насочена към всеки един от телекомуникационните сателити, или дори да се използва за комуникации с космическите кораби в дълбокия космос. Но основната й функция беше да предава презокеанските телефонни разговори — или поне така си спомняше.
Тя се надяваше, че може да я насочи към Деймос — и че орбитиращият около Марс спътник не се
