Джаки поклати глава, форсира двигателя и подкара лодката през бурното море към Палавника.
— Няма да е зле да мислиш по-бързо.
77.
Боинг 747 излетя от летището в Портланд, издигна се над буреносните облаци и внезапно беше залят от зловещата светлина на пълната луна. Уайман Форд надникна през прозореца и отново изпита страхопочитание пред космическия спектакъл. Спътникът вече не беше познатата луна, свързвана със спомените и романтиката, а една променяща се Луна, нова и страховита, която хвърляше зеленикава светлина над облачните планини и каньони под самолета. Струята отломки, която се изстреля след удара, беше навлязла в орбита и се беше извила дъгообразно. В самолета се разнесоха въодушевени гласове и пътниците се залепиха за прозорците. След като погледа известно време, притесненият от гледката Форд спусна щората на прозореца, облегна се назад, и се съсредоточи върху предстоящата среща.
Час и половина по-късно, докато самолетът приближаваше летище „Дълес“, Форд се надигна и въпреки заканата си да не го прави, повдигна кората и отново погледна луната. Дъгата от отломки все още се промъкваше покрай лунния диск, прераствайки в пръстен. Под самолета се простираше град Вашингтон, окъпан в зловеща синьо-зелена светлина, която не принадлежеше нито на деня, нито на нощта.
Въобще не се изненада, когато на изхода го посрещнаха двама федерални агенти, които го преведоха през няколко празни зали, телевизионните екрани в чакалните излъчваха едни и същи новини, снимки на Луната се редуваха с най-различни говорещи глави и репортажи, показващи реакциите на хората по цял свят. Изглежда, че паниката настъпваше навсякъде — особено в Близкия изток и Африка. Носеха се слухове за тестването на нечестиви свръхсекретни оръжия от САЩ и Израел, народът се опасяваше от радиацията, изпаднали в истерия хора изпълваха спешните отделения. В Нигерия, Саудитска Арабия и Пакистан избухнаха бунтове, озверели банди масово избиваха християни в Индонезия.
Агентите вървяха от двете му страни с каменни лица, без да продумват. Улиците на Вашингтон бяха пусти. Изглежда хората от столицата инстинктивно бяха избрали да си останат у дома.
След като минаха край бюрото за жалби за изгубен багаж, агентите го отведоха до един полицейски форд краун виктория и го вкараха на задната седалка, сядайки от двете му страни. Колата се стрелна по пустите улици с включен буркан, стигна до офисите на Департамента по научни и технологични въпроси на 17-та улица и паркира пред грозната тухлена сграда, в която работеха Локууд и неговият екип.
Както и очакваше, всички прозорци в нея светеха.
78.
Използвайки джипиеса, Хари Бър определи маршрута по картата и зададе курс към подводния риф, наречен „Палавника“.
Той погледна към бащата; лежеше отпуснат на кърмата, все още прикован към парапета, почти в безсъзнание, заливан от поройния дъжд. Последния път май го беше ударил доста силно. Майната му, ще живее достатъчно дълго, за да изпълни ролята си в последното действие.
Когато лодката се отдалечи от прикритието на Масъл ридж и навлезе в открито море в залива Пенобскот, Бър установи, че не може да се справя с щурвала. Срещу него връхлитаха една след друга огромни пенести вълни, шибани от поройния дъжд. Той включи прожектора, който беше монтиран на покрива и го завъртя наоколо, оглеждайки бурния мрак. Докъдето успяваше да стигне, лъчът разкриваше планини от вода. Той се уплаши.
Това беше истинска лудост. Може би не трябваше да прави нищо — лодката им сигурно и без това щеше да потъне и сама да разреши проблема му. Но за това нямаше гаранция и един Бог знае какво щяха да издрънкат междувременно на бреговата охрана. Можеше да имат авариен маяк на борда (на неговата лодка имаше), който щеше да се включи автоматично, ако не се обадеха на бреговата охрана. Не, не можеше да си позволи да ги остави живи, за да изпеят всичко. И тримата трябваше да умрат. А бурята щеше да му осигури прикритие.
Екранът на радара беше покрит от статично ехо от дъжда, високите вълни и пенестите струи. Той се опита да го настрои, но без успех. Джипиесът определи скоростта му на шест възела и поне четецът на карти работеше перфектно. Той увеличи скоростта на осем възела, лодката подскочи и се устреми напред, издигайки се почти отвесно при всяка вълна, прорязвайки пенестия й гребен, и спускайки се почти отвесно, като по водопад. Той се вкопчи в кормилото, опитвайки се да запази равновесие и да насочва носа напред, докато всички сили на света като че ли се опитваха да избутат лодката странично към ужасяващото море. И сякаш нарочно, за да засили ужаса му, една огромна вълна се разби върху носа, зеленикавата вода нахлу в кабината и тотално обърка уредите. Хари намали скоростта до шест възела. Момичето нямаше къде да му избяга, баща й все още беше главния му коз. Кучката никога нямаше да го изостави.
Той се замисли върху вероятността това да е уловка, опит да го примамят в открития океан, където бурята да го потопи. Но едва ли беше така: баща й беше на борда на неговата лодка. Освен това тя беше по-голяма, по-устойчива. Ако някой щеше да потъне, то това бяха те.
Дали не му подготвяха капан? Може би. Ако беше така, това беше най-тъпият план на света. Той имаше пистолет и баща й беше закопчан за парапета, ключът лежеше в джоба му. Дали не смятаха да го примамят към скалите? Нямаше да се получи при тоя високотехнологичен джипиес и четеца на карти, които имаше на борда.
Не, Хари Бър реши, че сигурно му казваха истината за проблема с горивото. Толкова бяха уплашени, че дори се вързаха на неубедителните му обещания. Той беше изстрелял пет пълнителя с дезърт ийгъла, общо трийсет патрона 45-ти калибър, нищо чудно поне един от тях да е пробил резервоара. Палавника се намираше по пътя към Рокланд и наистина минаването покрай Нъбъл към Ауълс Хедс беше твърде опасно при бурно море. Всичко, което му бяха казали, се връзваше.
Държейки се за кормилото с едната ръка, той извади с другата четирите празни пълнителя и ги сложи на таблото до кутията с патроните. Без да се пуска, той несръчно започна да ги пълни. После напъха тежките пълнители по два в джобовете на панталона си. Планът му беше елементарен: убива ги, потапя лодката и духва към пристанището Рокланд. Там ще завърже лодката за дока и ще си тръгне. На негово име нямаше нищо; Строу беше наел лодката и го беше взел на борда от друго място, от един забутан залив нагоре по крайбрежието. Никой не знаеше, че и той е бил на борда. Сигурно след няколко дни щяха да намерят полуизядения труп на Строу с куршум в черепа, но дотогава той отдавна щеше да е изчезнал. И щеше да се погрижи дъртака да получи подходящото морско погребение, с дълга котвена верига и много въже, които да го дърпат надолу.
А що се отнася до момичетата, е, и на тях щеше да им осигури подобно погребение, като им потопи лодката.
Може би вече беше късно да намери твърдия диск и да спечели още двеста бона, поне не на този етап. Но никога не беше късно да почисти — нито съществуваше вариантът да отложи почистването. Той усети как в него се надига гняв и се опита да го потуши. Приключваш с всичко на деня, каза си той. Печелиш нещо, губиш нещо. Това не беше първия път, когато се беше провалял, нямаше да бъде и последния. Оправи кашата и ще оцелееш за следващата задача.
Той измъкна цигарите от джоба си и осъзна, че са подгизнали, разбира се. Лодката се издигна над една вълна и се спусна от другата й страна, двигателят изрева и той се вкопчи в кормилото. Бог му е свидетел, че щеше да въздъхне с облекчение, когато трите копелета се озоват на дъното на Атлантика.
79.
Докато „Марея“ се отдалечаваше в открито море, воят на вятъра премина в бучене, вълните се издигаха като гигантски планини, разпенените им гребени се носеха като сиво-бели хребети към тях. Аби остави Джаки да управлява лодката, изненадана от инстинктивните й реакции. Тя яхваше всяка вълна под ъгъл от трийсет градуса, постепенно увеличаваше скоростта и леко завъртайки щурвала разбиваше пяната на върха й, след което намаляваше оборотите и политаше надолу. Тези маневри й изкарваха акъла, но като че ли всеки път се измъкваха успешно.
