Тя виждаше убиеца, който тичаше по брега, опитвайки се да не изостава от тях. Той зае позиция между скалите точно срещу закотвената лодка, насочвайки към тях дулото на пистолета. Изглежда, се беше възстановил от ударите с камъни. Аби се приближи към „Марея“ откъм подветрената страна, използвайки корпуса й за прикритие.
После се изкачи на борда и протегна ръка, за да издърпа Джаки. Чу се серия от изстрели и единият от прозорците на „Марея“ се пръсна.
— Той стреля по лодката! — изкрещя Джаки, падайки обратно в скифа. Аби я хвана за яката, повдигна я и буквално я издърпа през парапета. Пръсна се още един прозорец и посипа палубата със стъкълца и трески.
— Не се надигай! — Аби пропълзя покрай кабината към рулевата каюта. Джаки я следваше неотстъпно. Аби измъкна ножа от кутията с инструменти и го тикна в ръцете на приятелката си. — Приготви се да изтичаш и да прережеш въжето на котвата — не сега, а когато ти дам знак.
Аби включи акумулаторите и, без да надига глава, се пресегна и включи двигателя. Той забоботи. „Слава Богу!“
Тя форсира двигателя, лодката потегли напред и опъна котвеното въже. За миг Аби си помисли, че няма да се получи, но изведнъж котвата се освободи. Лодката се стрелна напред, повличайки я по дъното. Само да успееше да се измъкне, да стигне до дълбоките води, с котвата щяха да се оправят по-късно.
Но лодката успя да измине само стотина фута, преди котвата да се заклещи в някаква подводна скала и лодката да поднесе встрани. Двигателят започна да вие. Все още бяха в обхвата на пистолета.
— Сега! Отрежи котвата!
Джаки хукна напред и, без да надига много глава, използвайки рулевата каюта за прикритие, пропълзя към носа и преряза въжето. Лодката се наклони напред и Аби ускори до максимум, без да сваля очи от четеца на карти, опитвайки се да задържи лодката в тесния пролив между островите. След минутка вече бяха извън обсега на изстрелите, а няколко минути по-късно заобиколиха носа на Литъл Грийн и поеха по криволичещите канали към открития океан.
Аби намали скоростта и се вкопчи в щурвала, внезапно почувствала замайване.
— Ох, Господи! — каза Джаки, държейки се за главата. — Ох, Господи. — От раните по лицето й, причинени от стъкълцата, капеше кръв.
— Ела тук. — Аби избърса кръвта от лицето й с хартиена салфетка. — Не мърдай. Въздухът не ти стига от уплаха.
Джаки направи видимо усилие да вкара сърцето и дишането си в ритъм.
— Леле, Джаки, какъв беше онзи писък на брега? Повече никога няма да те нарека мекотело.
Треперенето на Джаки започна да отминава.
— Направо бях вбесена — каза тя.
— Въобще не се шегуваше. — Аби забърса кръвта от собственото си лице и се изправи пред щурвала, хванала го здраво с две ръце. Насочи вниманието си към четеца на карти, търсейки най-краткия път до пристанището. — Отиваме направо в Оулс Хед — каза тя. — Махаме се оттук и се обаждаме на ченгетата.
— Още сега можеш да им се обадиш — каза Джаки и включи радиостанцията и изчака да загрее. Лодката зави на север, заобикаляйки един защитен остров, и навлезе в открити води в южния край на залива Пенобскот. Лодката се разклати силно и Аби с изненада видя високите вълни, които идваха от изток, които предвещаваха връхлитането на силна буря. Беше тъмно; тя вдигна глава нагоре и осъзна, че от известно време Луната не се виждаше. Вятърът постепенно се засилваше и на хоризонта проблеснаха светкавици.
Тя вдигна микрофона, превключи радиостанцията на канал 16, натисна бутона за излъчване и предаде на бреговата охрана съобщение за спешен случай.
75.
От мястото си зад скалата Хари Бър наблюдаваше как лодката се изгуби между островите. Той пъхна пистолета в колана си и се облегна на скалата с пулсираща глава. Усещаше как по ухото и скалпа му се стича кръв. Напипа подутината на главата си, обзе го неконтролируема ярост, толкова силна, че звезди му изскочиха пред очите. Двете кучки бяха прецакали всичко, бяха му разбили главата, бяха му отмъкнали лодката. Видяха му лицето и можеха да го разпознаят. Звездите се завъртяха пред погледа му и той усети почти физическия натиск на гнева във вътрешността на черепа си, съпровождан от жужащ звук, като че ли рояк пчели се опитваше да избяга.
Беше въпрос на живот и смърт. Ако не успееше да ги хване и да ги убие, с него беше свършено. Нямаше друг начин. Ако успееха да стигнат до брега, край с него.
Той извади празния пълнител от пистолета и презареди с резервния, който носеше в джоба си, след което пъхна пистолета обратно в колана. Имаше съвсем малко време. Но не всичко беше изгубено. Все още разполагаше с другата лодка и с яхтата — на която криеше скрития си коз: бащата.
Без да обръща внимание на пулсиращата си глава, Бър хукна по брега към гората. Той издърпа лодката от храстите, намери скритите гребла, хвърли ги вътре и я затегли надолу към брега. Скочи вътре и загреба към залива зад близкия остров, където беше закотвил „Рибарче“. Яхтата не беше от най-бързите, но със сигурност беше по-бърза от „Марея“, която все пак си беше най-обикновена рибарска лодка.
Той се спусна по течението и тогава забеляза колко тъмно е станало и колко силен е вятърът. Дори вълните в защитените от островите проливи образуваха гребени, а вятърът виеше в клоните на смърчовете. Той дори чуваше далечния звук на разбиващите се в скалите вълни край разположените откъм вятъра острови, които се намираха на близо миля от него.
Той прекоси пролива и се приближи към близкия остров, забелязвайки закотвеното „Рибарче“. На кърмата се виждаше тъмният силует на ловеца на омари, чиито ръце бяха завързани за перилата.
Лодката се блъсна в корпуса, той се изкачи на палубата и я завърза за кнехта.
— Събуди се, Строу, работа ни чака.
— Ако пипнеш дъщеря ми, ще те убия — каза мъжът с нисък глас. — Ще те намеря и…
— Да, да. — Бър отиде право при радиостанцията и превключи на канал 16. Първото нещо, което трябваше да направи, е да попречи на момичетата да се свържат с бреговата охрана.
76.
Когато Аби приключи с идентификацията си и отпусна бутона за предаване, от говорителя веднага се разнесе продран глас.
— Аби? Ето къде си.
Това беше гласът на убиеца. Сигурно се беше върнал на лодката си и подслушваше честотата, за да чуе обаждането й до бреговата охрана.
— Мъртъв си, копеле — каза тя.
— Ай, ай! Не използвай такива изрази на официална правителствена честота — отвърна гласът, — особено когато баща ти може да те чуе.
— Какво?
— Баща ти. Той е при мен на лодката и си прекарваме страхотно.
Спокойният тон, с който произнесе тези думи, накара Аби да настръхне. За миг остана вцепенена, без думи. Вятърът се блъскаше в рулевата кабина, а по прозорците шибаше внезапно изсипалият се дъжд. В небето над главите им блесна светкавица, последвана от силен гръм.
— Повтарям: баща ти, господин Джордж Строу, е тук, на лодката ми, с мен — продължи спокойно той. — Превключи на канал 72 и ще поговорим. — Аби знаеше, че канал 72 е скрита нетърговска честота, която никой в тези райони не използваше.
Преди да успее да отговори, радиото изсъска.
