Сблъсък

— Говори бреговата охрана от станция „Рокланд“…

Аби прекъсна диспечера и превключи на 72.

— Така е много по-добре — чу се гласът. — Искаш ли да кажеш здрасти на татенцето?

Аби усети, че й се повдига. Сигурно лъжеше. Тя чу заглушен звук, проклятие, звук от удар.

— Говори с нея. — Нов тъп звук.

— Престани! — изпищя Аби.

— Аби — достигна до нея изкривеният глас на баща й. — Стой далеч от нас. Отивай право в някое пристанище и се свържи с полицията…

Нов силен удар, изпъшкване.

— Престани, копеле такова!

Гласът на убиеца отново се разнесе от радиото:

— Върни се отново на 16 и се обади на бреговата охрана. Веднага. Или той ще стане храна за рибите.

Хълцайки, Аби се обади на бреговата охрана и им каза, че е било фалшива тревога. Диспечерът я посъветва веднага да се отправи към най-близкото пристанище заради бурята. Тя прекъсна връзката и прехвърли на канал 72. Погледна към Джаки, която й отвърна с уплашен поглед. Лодката заора в дълга, пенеста вълна и щурвалът се завъртя като побъркан, корпусът застена.

Джаки внезапно хвана кормилото, завъртя го на другата страна, даде газ и лодката рязко зави, пропускайки на косъм страничния сблъсък с поредната висока вълна.

— Аз поемам управлението. Ти се оправи с него.

Аби кимна мълчаливо. Вятърът се засилваше все повече, разпенвайки развълнуваната океанска повърхност.

Канал 72 изпука, убиецът се засмя тихичко и каза:

— Ало? Има ли някой вкъщи?

— Моля те, не наранявай…

Нов удар и стон.

— Къде се намираш?

— В залива Пенобскот.

— Слушай ме внимателно, ето какъв е планът. Дай ми своите джипиес координати. Идвам при теб да ти докарам баща ти.

— Какво искаш?

— Само обещание, че ще забравиш за случилото се. Става ли?

— Аби! — чу се слаб глас, — не го слушай…

Още един удар.

— Не, моля те! Не го наранявай!

— Аби — разнесе се спокойният глас на убиеца. — Не забравяй, че комуникираме по открита честота. Ясно ли е? Идвам при теб. Ако следваш точно инструкциите ми, няма да има никакви проблеми.

Гърлото я сви и тя отчаяно се опита да си поеме дъх. След малко отговори:

— Ясно.

— Добре. Сега ми кажи координатите.

Джаки се пресегна, взе микрофона и изключи бутона за предаване, за да не могат да я чуят.

— Аби, знаеш, че лъже. Ще ни убие всичките.

— Знам — отвърна Аби свирепо. — Остави ме да помисля.

Докато разговаряха, бурята се развихряше. Вълните продължаваха да изблъскват „Марея“, независимо, че моторът й работеше на пълни обороти.

— Аби? Там ли си?

Аби отново взе микрофона.

— Опитвам се да ги изчисля! — Тя се обърна към Джаки. — Какво да правим? Нищо не ми идва на ум.

— Ехо? Дали не трябва да натупам отново татко, за да ти помогна да ги изчислиш?

— Намирам се на югозапад от Палавника — каза Аби.

— Палавника ли? Какво търсиш чак там, по дяволите?

— Бяхме се запътили към Рокланд — отвърна Аби, мислейки усилено.

— Глупости! Щом си там, дай ми координатите!

Аби натисна няколко бутона на четеца на карти, намери някакво място близо до Палавника и му прочете фалшивите координати.

— Мили Боже — каза убиецът след минутка. — Там не отивам. Ти ще дойдеш при мен.

Аби проплака.

— Не мога! Горивото ми почти свърши!

— Лъжлива кучка! Връщай се веднага или татко отива да поплува!

— Не, моля те! — проплака Аби. — Един от куршумите ти проби резервоара. Горивото ни почти свърши!

— Не ти вярвам!

— Чак преди малко го запушихме, не те лъжа!

Туп!

— Чу ли го? Това е защото ме излъга отново!

Аби преглътна. Трябваше да поеме риска.

— Моля те, повярвай ми! — каза тя с овладян глас. — Защо, мислиш, се обаждах на бреговата охрана?

— Майната ти, няма да изляза в открито море при тази буря.

Нов порив на вятъра ги заля с пръски през счупения прозорец. Нова вълна наклони лодката на една страна и Аби трябваше да се вкопчи в таблото, за да не падне.

— Той ще ни убие — изсъска Джаки. — Какво правиш, по дяволите?

— Аз… преструвам се, че ще се предам.

— И после какво?

— Не знам.

— Чуваш ли ме? — разнесе се отново гласът. — Довлечи си задника тук или той е мъртъв.

Тя натисна бутона за предаване и се опита да вкара паника в гласа си.

— Моля те, не знам как да те накарам да ми повярваш, но се кълна, че казвам истината. Ти направо потроши лодката и един от куршумите ти проби резервоара. Горивото едва ми стига за маневрите. Просто докарай баща ми и обещавам да направя каквото искаш. Ти спечели. Предаваме се. Моля те, повярвай ми.

— Няма да дойда там! — изкрещя мъжът.

— Трябва да дойдеш насам, за да стигнеш до пристанището Рокланд.

— Че за какво ми е да ходя в Рокланд?

— Няма къде другаде да се скриеш от бурята. Не се дръж като идиот, познавам добре океана. Ако мислиш, че ще стигнеш до Ауълс Хед, ще се разбиеш край Нъбъл.

Тя го чу как ругае.

— Дано не ме будалкаш, защото баща ти е прикован към перилата. Ако лодката потъне и той отива с нея.

— Кълна се, че не лъжа, просто ела тук и докарай баща ми.

— Дръж канал 72 отворен и слушай инструкциите ми, край. — Връзката прекъсна със статично пращене.

— Какво ще правим? — проплака Джаки. — Имаш ли някакъв план за след предаването или не?

— Откарай ни до Палавника.

— В тази буря? Там е ад сега!

— Точно затова.

— Имаш ли някакъв план?

— Ще имам като стигнем там.