въодушевление. Дори престъпниците в каменните кариери, чиито тела бяха покрити с незаздравели рани, вкусиха от щастието, защото фараонът заповяда да им дадат три дни почивка.

Рамзес XIII можеше да бъде доволен и горд, понеже никой фараон дори във време на триумфално завръщане не беше посрещан така, както той при тая мирновременна обиколка. Затова номарсите, писарите и първожреците, като видяха безграничната привързаност на населението към новия фараон, се огънаха пред неговата власт и шепнеха помежду си:

— Простолюдието прилича на стадо бикове, а ние — на умни и трудолюбиви мравки. Затова да почитаме новия господар, та да се радваме на здравето и живота си и да запазим къщите си от унищожение…

По тоя начин съпротивата на сановниците, която преди няколко месеца беше много силна, днес затихна и отстъпи място на безгранична покорност. Цялата аристокрация, цялото жреческо съсловие падна ничком пред Рамзес XIII; само Мефрес и Херхор не се огънаха.

И затова, когато фараонът се върна от Сунну в Ти-ва, още първия ден главният ковчежник му донесе неприятни новини.

— Всички светилища — каза той — отказаха кредит на съкровището и най-покорно молят ваше величество да заповядате в течение на две години да им бъдат върнати сумите, които са дали взаем…

— Разбирам — отвърна владетелят, — това е работа на свети Мефрес!… Колко им дължим?

— Около петдесет хиляди таланта.

— Петдесет хиляди таланта трябва да платим в течение на две години!… — повтори фараонът. — И какво още?…

— Данъците постъпват много бавно — продължи ковчежникът. — От три месеца получаваме едва четвърт от това, което ни се дължи…

— Какво се е случило?…

Ковчежникът беше смутен.

— Чувах — призна най-сетне, — че някакви хора казвали на селяните, че през време на владичеството на ваше величество можели да не плащат данъци…

— Охо-хо! — извика Рамзес, като се смееше. — Струва ми се, че тия хора приличат на достойния Херхор… Какво, да не би да иска да ме умори от глад?… С какво покривате тогава текущите разходи? — попита той.

— По заповед на Хирам заемат ни финикийците — отговори ковчежникът. — Взели сме осем хиляди таланта…

— А разписки давате ли им?

— И разписки, и залози… — въздъхна ковчежникът. — Те казват, че това било просто формалност; в същото време обаче се настаняват в чифлиците на ваше величество и грабят от селяните, каквото им падне.

Упоен от приема от страна на населението и от покорността на големците, фараонът вече дори не се сърдеше на Херхор и Мефрес. Времето на сръдните беше минало, дойде часът за действие и Рамзес още същия ден си изготви план.

На другия ден той повика най-доверените си хора: първожреца Сем, пророка Пентуер, любимеца си Тутмозис и финикиеца Хирам. Когато те се събраха, Рамзес им каза:

— Навярно знаете, че светилищата поискаха да им върнем сумите, които е заел от тях моят вечно жив баща. Всеки дълг е свят, а тоя, който принадлежи на боговете, бих искал да изплатя най-напред. Но съкровището ни е празно, защото дори данъците постъпват нередовно… По тая причина смятам, че държавата се намира в опасност и съм принуден да се обърна за средства към съкровищата, пазени в Лабиринта…

Двамата жреци се раздвижиха неспокойно.

— Зная — продължи фараонът, — че според нашите свещени закони моят декрет не е достатъчен, за да ни се отворят подземията на Лабиринта. Но тамошните жреци ми обясниха какво трябва да сторя. Ще свикам представители на всички съсловия в Египет, по тринадесет души от всяко съсловие, и ще поискам от тях да одобрят моята воля…

На това място фараонът се усмихна и завърши:

— Днес ви повиках, за да ми помогнете да свикам този съвет на съсловията и ето какво ви заповядвам:

Ти, достойни Сем, ще ми избереш тринадесет жреци и тринадесет номарси… Ти, благочестиви Пентуер, ще ми доведеш от различни номеси тринадесет земеделци и тринадесет занаятчии… Тутмозис ще намери тринадесет офицери и тринадесет благородници, а княз Хирам ще се заеме да имам и тринадесет търговци.

Желая съветът да се свика колкото може по-скоро в двореца ми в Мемфис и без да губи време в празни приказки, да реши, че Лабиринтът трябва да даде средства за съкровището…

— Осмелявам се да напомня на ваше величество — намеси се първожрецът Сем, — че на този съвет трябва да присъствуват достопочтеният Херхор и достопочтеният Мефрес и че те имат право, дори задължение, да се противопоставят на всеки опит да се посегне на съкровището в Лабиринта.

— Разбира се, напълно съм съгласен с това… — отвърна живо фараонът. — Те ще кажат своите основания, а аз — моите. А съветът нека прецени дали може да съществува държава без пари и дали е разумно да се крият съкровищата в подземията, когато властта е заплашена от липса на средства?

— С няколко сапфира от тия, които се намират в Лабиринта, биха могли да се изплатят всички финикийски дългове!… — каза Хирам. — Аз отивам веднага между търговците и незабавно ще намеря не тринадесет, а тринадесет хиляди, които ще гласуват според заповедта на ваше величество…

Като каза това, финикиецът падна ничком и се сбогува с владетеля.

Когато Хирам излезе, обади се първожрецът Сем:

— Не зная дали беше добре, че тук присъствува чужденец…

— Трябваше да присъствува!… — възкликна фараонът. — Защото той не само има голямо влияние върху нашите търговци, но което е по-важно, днес той ни снабдява с пари… Исках да го убедя, че мисля за неговите вземания и имам начин да му ги върна…

Настъпи мълчание, което използува Пентуер, като каза:

— Ако ваше величество позволи, аз ще замина веднага, за да се заема със събирането на земеделци и занаятчии. Тия две съсловия ще гласуват на страната на нашия господар, но между множеството трябва да се изберат най-мъдрите.

Той се сбогува с фараона и излезе.

— А ти, Тутмозис!… — попита Рамзес.

— Господарю — каза любимецът му, — аз съм толкова сигурен в твоите благородници и войска, че вместо да говоря за тях, ще се осмеля да ти предам моя собствена молба…

— Пари ли искаш?

— Съвсем не. Искам да се женя…

— Ти?… — извика фараонът. — Коя жена е заслужила пред боговете такова щастие?

— Прекрасната Хеврон, дъщеря на най-достойния номарх на Тива — Антеф… — отвърна Тутмозис, като се смееше. — Ако ваше величество благоволи да ме сватоса с това достопочтено семейство… исках да кажа, че моята любов към вас ще се увеличи, но се отказвам, защото бих излъгал…

Фараонът го потупа по рамото.

— Хайде… хайде!… Няма нужда да ме уверяваш в нещо, в което съм сигурен — каза той. — Утре ще отида при Антеф и, бога ми, струва ми се, че след няколко дни ще уредя сватбата ти. А сега можеш да вървиш при своята Хеврон…

Като остана само със Сем, негово величество попита:

— Лицето ти е мрачно… Съмняваш ли се, че ще се намерят тринадесет жреци, готови да изпълнят заповедите ми?…

— Аз съм сигурен — отговори Сем, — че почти всички жреци и номарси ще направят това, което е необходимо за щастието на Египет и за да бъде задоволена волята на ваше величество… Благоволете обаче да не забравяте, господарю, че когато става реч за съкровището в Лабиринта, последен ще има думата Амон…

— Статуята на Амон в Тива ли?…

Вы читаете Фараон
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату