Разбира се, те си имат и отрицателни страни:
а) Всички котки държат да носят палта от естествена кожа…
ИМЕНАТА НА КОТКИТЕ
Както знаем, всички котки имат по няколко имена. Т.С.Елиът обаче далеч не е успял да изчерпи списъка. Една съвсем обикновена котка най-вероятно ще бъде наричана с различни имена, в случай че:
а) я настъпите;
б) е единственото животно, очевидно способно да ви помогне, що се отнася до тайнственото мокро петно на килима и обезпокоителната остра воня наоколо;
в) вашето потомство я гушка до посиняване;
г) изкатерила се е по таванската стълбичка, Защото Стълбичката Я Има, и после кой знае защо е решила да се спотаи точно зад всичките стари кашони, килими, изоставени къщички на Барби и т.н., и не ще, и не ще да излезе, а после, когато най-после я извлечете оттам за врата, тя ви одрасква приятелски ръката и прави прекрасен скок, с който прелита през отворения капак и кацва върху стълбичката, която на свой ред пада и ви оставя изправен над дълбока стълбищна яма в зимен следобед, когато всички от семейството са излезли.7
Интересен факт е, че по-малко от 17% от Истинските котки завършват живота си със същото име, с което са започнали. В началото за избирането на име отиват сума ти семейни усилия („На мен тя ми прилича на Уинифред“), а после, както си текат годините, изведнъж котката открива, че й викат Мяцалото или Плъхоморката.
Което ни отвежда до най-важното съображение при кръщаването на котките: никога не кръщавайте котка с име, което не бихте крещели с напрегнат и притеснен глас по нощите, бъхтейки по тенекиена купичка с лъжица. Изберете нещо кратичко.
Въпреки това обаче най-често срещаните имена при Истинските котки са доста дълги и са в духа на Къшоттамбегадинопроклета, МамоподлеглотоимаСТРАШИЛИЩЕ и Аминебивашедазаставаштам. Истинските котки не носят имена като Винсент Монтджой Фруфру Паундстречър IV, или поне не задълго.
Името трябва да се избира също и по максимална носеща сила през оживена кухня, когато, да речем, торба, пълна с първокласни пържоли, започне лекичко да се прокрадва към ръба на масата. „Сус!“ е доста добро. Египтяните са имали богиня с глава на котка, на име Баст. Сега знаете защо.8
БОЛЕСТИ
Истинските котки боледуват от същите болести, от които и Неистинските, макар в крайна сметка Истинските котки да са склонни да пращят от здраве — без да броим, разбира се, дребните стомашно- чревни проблеми сегиз-тогиз, което на всекиго се случва.
Ала съществуват и някои болежки, специфични за Истинските котки:
1. Палави крачета
Шантава работа. Имахме котка, която страдаше от това в тежка форма. Ветеринарят не можеше да го обясни. Тя се катереше по дървета, по стълби, по какво ли не, беше пъргава колкото си щете, но опиташе ли се да бяга бързо, всичко беше наред до момента, в който задните й крака се опитваха да я задминат. А после толкова се засрамваше от гледката на собствените си задни части, изпреварващи я в бързото платно, че спираше и започваше засрамено да си мие лапичките. Ако се забравеше и наистина се юрнеше, вероятно щеше да пристигне с не каквото трябва накъдето трябва.
2. Мухоловки
Добре де. Не се среща често. Но е една от най-тежките котешки болести, с които сме се сблъсквали. Хо-хо, казахме си ние, хайде да бъдем екологични, спомнете си за озоновия слой, никакви такива мухозоли, каквото и да е станало с добрите старомодни мухоловки. Най-накрая намерихме, след като пощурихме продавачите („някакъв тук търси мухоловка“ — отчаян сигнал към помощника да викне полицията, че току- виж поискал и обръчи за кринолин и половин кило карбид на кристали). Занесохме я вкъщи, закачихме я на отворения прозорец, едрите сини мухи скоро се полепиха по нея като дребни побеснели стафидки, ура, люшна се мухоловката на вятъра, Истинската котка скочи…
Истинската котка се превръща във въртящ се космат пропелер. Мухоловката се къса, котката пада от прозореца, почва се луда гонитба из градините в опит котката да избяга от размотаната хартия, която се влачи подире й, най-накрая се покрива в далечния храсталак поради това, че в момента може да движи само единия си крак.
Паника, паника, откъде се взе тая мухоловка? Живеем в осемдесетте, хартията сигурно има покритие от полидибитрихлороетилен-345, ох, Божичко, котката в момента се намира, вцепенена от ужас, вътре в кухненската хавлиена кърпа. Напълваме голяма купа с топла вода, пускаме котката вътре, размахваме я насам-натам, котката не протестира, ох, Божичко, може би полидибитрихлороетиленът-345 вече циркулира из мъничките вени. Сменяме водата, изплакваме пак, подсушаваме набързо с хавлия, слагаме котката на пътеката на припек.
Котката вдига очи, хвърля леко мръсен поглед, обръща се и бавно поема из градината, като вдига всяка лапа поред и я разтръсква като Ч.Чаплин.
След всичкото това си беше малко разочарование да открием мухоловката на дъното на кошчето за боклук и да разберем, че тя изобщо не е била сложният химически капан, от който сме се страхували, ами някаква си бая екологична най-проста лепкава хартия.
3. Клечене с лекичко хълцукане (и чат-пат оригване)
Това винаги сме го отдавали на полевките.
4. Пасене на трева
Никога не сме били убедени, че това е симптом на болест. Вероятно влиза в раздел Игри: („Хей, гледат ме, я да попасем тревица, това ще ги изшашка, има половин час да обръщат къщата с краката нагоре, докато търсят книгата за котките, ха-ха!“)
5. Камиони
Могат да бъдат фатални. Но не винаги. Познавахме една котка, която смяташе моторните превозни средства за нещо като мишки на колела и им скачаше. Имаше толкова много белези, че козината й растеше под всякакви ъгли, като цариградско грозде. Даже и по шевовете й имаше шевове. Но въпреки това доживя дълбоки старини, тероризираше другите котки с единственото си здраво око и вечно скачаше на камионите насън. Вероятно търсеше оня, който църка.
Колкото и здрава да е котката, ще дойде време, когато тя ще има нужда от хапче. О, как само кимаме с вид на почтени и загрижени собственици на котки, когато ветеринарят ни дава малките пакетчета (по едно сиво на всеки пет дни и после едно кафяво след още десет дни, или да не беше обратното?) Да, някога всички бяхме невинни и си мислехме, че котешката храна поначало си мирише на нещо, измъкнато от дъното на блато. Истинската котка хич няма и да за бележи, ако счукаме малко тия пущини и после ги турим в…
И помъдрявайки, разбира се, научаваме, че средната Истинска котка има вкусови брадавички, пред които най-сложният, компютърно управляван сензорен апарат е като човек с настинка. Тя може да
