На тролът му отне известно време да осмисли последното.
— Уха! — възкликна той — На моя мост! Да не повярваш!
— Какво? — запита Коен.
Тролът се измъкна от хватката му и започна да размахва ръце като побъркан.
— Всичко е наред! Всичко е наред! — разкрещя се той — Хвана ме! Хвана ме! Не възразявам! Само искам да извикам и семейството, става ли? Иначе никой няма да ми повярва. Коен Варваринът! На моя мост!
Огромният му каменен гръден кош се изпъчи.
— Скапаният ми шурей, дето все се перчи със скапания си дървен мост — жена ми все за него говори. Ха! Ще ми се да му видя физиономията… Олеле! Какво ли си си помислил за мене?
— Добър въпрос. — каза Коен.
Тролът захвърли сопата и сграбчи една от ръцете на Коен.
— Казвам се Слюда. — представи се той. — Не можеш да си представиш каква чест е това за мене.
Той се наведе над парапета.
— Берил! Качи се тук! И доведи и децата!
След това се обърна отново към Коен, а лицето му сияеше от щастие и гордост.
— Берил все повтаря, че трябва да се преместим, да си намерим нещо по-добро, но аз й казвам, че този мост се предава в рода ни от поколения насам, винаги е имало трол под Моста на Смъртта. Това е традиция.
Огромен женски трол, носещ две бебета, се изтътри по брега изпод моста, последван от опашка от малки тролчета. Те се подредиха зад баща си и се втренчиха в Коен като кукумявки.
— Това е Берил. — каза тролът. Жена му метна един кръвнишки поглед на Коен. — А това — избута напред едно навъсено свое дребно копие, сграбчило умален вариант на сопата му — е моето момче Сипей. Същински отломък от старата канара е. Той ще поеме моста, когато аз си отида, нали така, Сипей? Виж, момко, това е Коен Ваврваринът! К̀во ще кажеш за т̀ва, а? На нашия мост! При нас не минават само богати, тлъсти и стари търговци, като при чичо ти Пирит. — каза тролът, все още говорейки на сина си, но самодоволно подхилвайки се над него към жена си — При нас наминават и истински герои, както в добрите стари времена.
Жената на трола огледа Коен отгоре до долу.
— Богат ли е? — каза тя.
— Богатството няма нищо общо в случая. — отвърна й тролът.
— Смяташ ли да убиеш татко? — запита Сипей подозрително.
— Ама разбира се! — строго заяви Слюда — Това му е работата. А след това и мен ще ме възпяват в приказки и песни. Това е Коен Варваринът, все пак, не ти е някой некадърник с вила от селото! Той е известен герой и е дошъл чак до тук, за да ни види, така че проявявай уважение, ако обичаш!
— Извинете ме за това, сър! — обърна се после към Коен — Тая днешна младеж! Знаете я каква е!
Конят започна да се кикоти.
— Ама вижте сега… — започна Коен.
— Помня как татко ми разправяше за тебе, когато бях още малко камъче. — продължи Слюда — „Той възсяда целия свят, като клос.“ — така казваше.
Настъпи тишина. Коен заобмисля какво точно е „клос“ и почувства вкаменяващия поглед на Берил да го фиксира.
— Той е само един дребен и стар човек — обади се тя. — Не ми изглежда много героично. Щом чак толкоз го бива, защо не е богат?
— Ама слушай… — започна Слюда.
— Това ли чакаме през цялото време? За това ли киснем под тоя протекъл мост? Чакаме хора, които никога не идват! Чакаме дребни стари хора с бинтовани крака! Трябваше да послушам майка си! Мислиш ли, че ще зарежа сина си да клечи под някой мост, да чака някакъв дребен стар човек да го убие? Това ли е соред тебе смисълът да си трол? Е — няма да стане!
— Но само…
— Ха! При Пирит не идват разни дребни стари хора! При него идват големи и дебели търговци! Той е Някой. Трябваше да тръгнеш с него, когато имаше тази възможност!
— По-скоро бих ял червеи!
— Червеи ли? Брей! Че от кога можем да си позволим да ядем червеи според тебе?!
— Може ли да обменим няколко думи насаме? — намеси се Коен.
Той закрачи към другия край на моста, полюлявайки меча си в ръка. Тролът се затътри след него.
Коен затършува за кесията си с тютюн. После погледна към трола и му я подаде.
— Цигара? — предложи той.
— Това нещо може да те убие. — отвърна тролът.
— Да. Ама не днеска.
— И не се застоява много в приказки с отвратителното ти приятелче. — изрева Берил от нейния край на моста — Днес трябва да ходиш до дъскорезницата. Знаеш, че Кварц те предупреди, че няма да те държи още дълго на тази работа, ако не я взимаш на сериозно.
Слюда се обърна към Коен с една тъжна и попресилена усмивка.
— Много е всеотдайна. — отбеляза той.
— И няма да катеря отново целия път от реката нагоре, за да ти напомням! — изрева Берил — Разкажи му за козлите, господин Голям Трол!
— Какви козли? — запита Коен.
— Не знам за какви козли става дума. Тя все така си говори за някакви козли. Аз не знам нищо за никакви козли. — той потрепери.
Те погледаха как Берил насмита младите тролове надолу по брега и в тъмнината под моста.
— Работата е там — започна Коен, когато най-сетне бяха сами — че аз всъщност не възнамерявах да те убивам.
Изражението на трола помръкна.
— Не възнамеряваше ли?
— Само да те метна през моста и да задигна де що съкровища ти се намират.
— Така ли?
Коен го потупа по гърба.
— Между другото — вметна той — обичам да срещам хора с хубави спомени. Това й трябва на тая земя. Хубави спомени.
Тролът се изпъна в стойка мирно.
— Аз се старая да давам най-доброто от себе си, сър! — каза той — Синът ми иска да отиде да работи в града. Винаги съм му казвал обаче, че под този мост е имало трол от петстотин години насам…
— Така че, ако дадеш вече съкровището, аз ще се вдигам да си ходя.
Лицето на трола се сгърчи във внезапна паника.
— Съкровище ли? Ама аз нямам никакво съкровище. — каза той.
— О, хайде де! Добре устроен мост като този?
— Да, но вече никой не минава по този път. Ти си първият, който наминава насам от месеци и това си е истината. Берил казва, че трябвало да тръгна с брат й, когато построиха новия път през неговия мост — тук той повиши гласа си — но, както винаги съм казвал, под този мост тук е имло трол…
— Ъхъ. — рече Коен.
— Проблемът е, че камъните продължават да падат. — продължи тролът — А няма да повярваш какви тарифи налагат тия зидари. Скапани джуджета. Не можеш да им имаш вяра. — той се приведе към Коен — Да ти кажа истината, трябва да работя по три дена в седмицата долу в дъскорезницата на шурея, само за да свържа двата края.
— Мислех, че и шуреят ти държи мост. — вметна Коен.
— Единият от тях, да. Само че жена ми има толкова братя, колкото бълхи има кучето. — уточни тролът. После се загледа мрачно в потока. — Единият от тях е търговец на дървен материал, долу в Кисела Вода, другият държи моста, а големият и дебел е търговец в Горчива Щука. Ти на това подходяща работа за трол
