— Ей сега излизат — оповести Леля.
— Какво каза тя?
— Ей сега излизали.
— Ей сега излизат!
Гъмжилото се отдръпна. Вратата се отвори.
Баба изведе еднорога, който крачеше кротко, а под гладката му бяла козина мускулите подскачаха като жаби във врящо олио. Копитата чаткаха по калдъръма. Ридкъли веднага забеляза, че блестят.
Животното вървеше като опитомено до вещицата. Стигнаха до средата на площада. Тя пусна повода и плесна еднорога по хълбока.
Рогатият кон изцвили тихичко и се втурна в галоп по улицата право към гората…
Леля Ог застана безшумно до Баба Вихронрав.
— Сребърни подкови? За нула време ще се похабят.
— И сребърни гвоздеи. Ще изтраят колкото е нужно. А тя никога няма да си го върне, ако ще да го зове хиляда години.
— Да подковеш еднорога — поклати глава Леля. — Само ти можеше да го измислиш, Есме.
— Туй съм правила цял живот — отрони Баба. Еднорогът вече се мяркаше като петънце из полегатите ливади. И изчезна във вечерния мрак. Леля Ог въздъхна и магията се разпръсна.
— Е, туй беше, значи.
— Да.
— Ще ходиш ли на танците в замъка?
— А ти?
— Аз, таквоз… Господин Казанунда ме помоли да му покажа Дългуча. Нали се сещаш — на спокойствие. Сигурно понеже е джудже. Много си падат по разни градежи.
— Направо сме ненаситни — вметна Казанунда.
Баба завъртя очи раздразнено.
— Гита, дръж се, както подобава на годините ти.
— Както подобава ли? Няма проблем — отвърна Леля. — Става трудничко, когато се държа, сякаш съм наполовина по-млада. Пък и ти нищо не ми отговори.
За изненада на Леля, на Ридкъли и може би на самата себе си Баба Вихронрав хвана Архиканцлера подръка.
— Двамата с господин Ридкъли ще се поразходим до моста.
— О, колко мило.
— Гита Ог, ако още се пулиш тъй насреща ми, ще те перна по ухото, да знаеш.
— Извинявай, Есме.
— Тъй бива.
— Сигурно искате да си поприказвате за старото време — предположи Леля.
— Може за старото, а може и за някое друго време.
Еднорогът нахлу в гората и продължи нататък, без да спира.
Река Ланкър бушуваше под тях. Никой не може да прекоси една и съща река два пъти, ако ще и да минава по моста над нея.
Ридкъли пусна камъче. Чу се „пльок“.
— Всичко се нарежда все някъде — промълви Баба Вихронрав. — И твоят млад магьосник го знае, само че го казва с глупави думи. Ще поумнее много, ако се научи да вижда туй, дето е под носа му.
— Той иска да поостане — мрачно сподели Ридкъли и хвърли поредното парченце чакъл в бездната. — Май се е увлякъл по камъните. Не мога да му откажа, нали така? А кралят много се зарадва.
Казва, че другите крале имали шутове, затуй щял да опита около него да се навърта учен човек. Можело пък да е за добро. Баба се засмя.
— А пък младата Диаманда скоро ще стане от леглото и ще се развилнее.
— За какво намекваш?
— О, за нищо. Туй му е особеното на бъдещето. Може да се извърти всякак. И във всичко.
И тя взе камъче. Цопна във водата почти едновременно с хвърленото от Ридкъли и се чу двойно „пльок“.
— Как мислиш — подхвана Ридкъли, — дали… някъде… всичко се е наредило?
— Да. Тук! — Баба се смили, щом видя как се превиха раменете му. — Е, и другаде също.
— Какво?
— Тоест все някъде Муструм Ридкъли се е оженил за Есмерелда Вихронрав и заживели… — Баба изскърца със зъби — …заживели щастливо. Горе-долу. Доколкото е по силите на човек.
— Ти пък откъде знаеш?
— Прихващах по малко от спомените й. Тя ми се стори щастлива. А пък на мен не е лесно да се угоди.
— Как успяваш?
— Старая се да върша свястно всичко, с което се захващам.
— А тя каза ли ти нещо за…
— Нищо не ми е казвала! Изобщо не знае, че ни има и нас! И недей да ме разпитваш! Предостатъчно е да знаем, че всичко се случва все някъде, нали?
Ридкъли се ухили малко измъчено.
— Туй ли е най-доброто, което можеш да ми кажеш?
— По-добро няма. Общо взето.
Къде свършва всичко?36 В една лятна нощ двойките се разотиват по пътищата си, а между дърветата изсветлява аленеещ сумрак. Дълго след края на празненството в замъка се чуват приглушен смях и звън на камбанки. А откъм хълма — само мълчанието на елфите.
Информация за текста
© 1992 Тери Пратчет
© 2001 Владимир Зарков, превод от английски
Terry Pratchett
Lords and Ladies, 1992
Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2007
Публикация:
Тери Пратчет
Господари и господарки
Истории от света на Диска
384 с.; 18 см
Изд. Вузев, София, 2001
Полиграфия АД, Пловдив
TERRY PRATCHETT
LORDS AND LADIES
© Terry and Lyn Pratchett 1992
First published by Victor Gollancz Ltd, an imprint of The Orion Publishing Group Ltd, London
Cover Illustration © Josh Kirby via Thomas Schluck GmbH
