обръщението на Сарледон към Глаукос — пес. XII); масовите сцени при внасянето на мъртвия Кузман и сцените в пес. XXIV на „Илиада“; шествието на носените от своите близки мъртви герои и отиването на Одисей да върне дъщерята на Хриз („Илиада“, пес. I); изброяването на падналите герои с изброяването на водачите пред Троя, както и други някои по-дребни похвати, сравнения и епитети (В. Пундев, „Гр. Пърличев, Съчинения“, С., 1930, стр. 82 — 86). С това, разбира се, не се изключват и различни поетични и стилни влияния на фолклора. Напротив, редица изследователи посочват като несъмнено фолклорно влияние финала на поемата, сложното отрицателно сравнение в началото. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че в края на живота си Пърличев прави опит да преведе и преработи поемата на български, доближавайки я формално (десетосричен неримуван хорей) и по съдържание до народната песен (отбелязана е службата на Кузман при Джеладин бей). Ето и единствения запазен откъс от авторовата преработка.
Според М. Скопаков (Известия на Семинара по славянска филология, т. III, С., 1911) Пърличев завършва в подобен дух превода си, превежда и „Скендербей“ и предава ръкописите си в Народната библиотека, където за съжаление те не могат да бъдат вече намерени. Освен това поемата „Войводата“ е издадена по превод (в проза) на Георги Баласчев („Бълг. преглед“, год. II,. 1895, кн. 4 и 5; и Г. Пърличев. Съчинения под ред. на В. Пундев, С., 1930, стр. 27 — 43).
Информация за текста
Източник: http://knigite.abv.bg (през [[http://slovo.bg|Словото]])
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3752]
Последна редакция: 2007-11-02 08:00:00
