с буйните тревисти клавесини вън щурци тревожат тишината. 3. ПАК ПРЕЗ СЪНИЩА И МИСЛИ ПУСТИ, през безсъници и изнемога — шепна с възмъжалите си устни, търся дума тежка, дума строга. Опознах другари и любими, трудих се в деня сред прах и проза и за поетичните си рими не очаквам лавър или роза. Тичах непослушно през житата, макове край пътищата ронех и настъпвах не змия с петата, а ръждясали в дъжда патрони. Хора с тежките жътварски длани бързо минаха покрай Огоста — тъмен кум на сватба ги покани с вино кърваво да ги нагости. Живите от тях, които гледам стъпват тук и там по селски двори и на митингите за победи с кашлицата старческа говорят. И си мисля, че кръвта отдавна все по изтънелите им вени е изтекла тихичко и бавно вьв пръстта — да бъде оплодена! 4. ДНЕС ЖИВЕЯ, РАЗГОВАРЯМ, БРОДЯ, пиша лесните си репортажи и не мога още на народа думата си истинска да кажа. Все интелигентно и нечуто стъпвам по опушени купета и работническо влакче сутрин озвучава весело полето. Диша в утрото животът буден посред глъчка, трясъци и сажди и от този хаос многолюден простичко доверие се ражда. Както в пещите сурова руда кипва от металното богатство — тьй сдружава ни деня отруден в спойката на истинското братство. Ален мак от делника откъснал — светлина от Козлодуй ще взема, за да мога в часовете късни да я върна в строфи на поема. И навред — далече и наблизко с белите палатки по оврази — синеблуза армия се плиска и строи в деня Хаинбоази. Тези проходи в душата светят и горят с магическата сила. Шепнат устните ми свята клетва: „Ти си земен рай, Родино мила!“ 5. И ОТНОВО БУЕН ДЪЖД ПРЕЗ ЮЛИ разлюлява клоните зелени. И на двора, в детската ми дюля — смеят се слънцата на вселена.
