Незавършена поема

И земята тръпне моя… моя!
Побеляват сенки.
                        Пътя стръмен
пак ме чака…
                        И пред път се моля
на тревичка и на облак тъмен.

И се моля на цветя и плитки
от крайпътни храсти, и на стрехи,
и на тази скромна пирамидка
да не доживявам до утехи.

Бистрия дъждец отърсил с длани
пак сьм пътник
                        и дъхът ми спира —
пред заоблени от сняг балкани,
под които глъхнат вълчи дири.

А пръстта дими и с пьлни шепи
пия в извори вода прозрачна,
и с очи от светлината слепи
искам пак за нещо да заплача.

После теб, Родино! Песен литва
и мъже пред Дунав думи сричат.
И Околчица е храм молитвен,
в който трябва да се коленичи.

ЛИРИЧЕСКИ ЕПИЛОГ

ПОД ЗВЕЗДИЧКА —
                        БОДЪР И ВЪЗТОРЖЕН
бързам днес
през краткото си време —
утре в две-три страници да сложа
тази незавършена поема.

И тече животът — гасне ручей,
но гърми под преспите водата
и се блъска в порива стозвучен
с лудия копнеж към свободата.

В дните като капка заблестяла
със трицветен накит под простора —
ще се пръсна в светлината бяла,
но ще падна в ручея ви, хора!

Приемете ме добър и нежен,
даже и обречен на забрава —
като шепа рехав сняг от Вежен
и роса от дунавска дъбрава.

И по устни — от сина към внука —
ще се скитам в дните поривисти,
ще осъмвам на хайдушка бука,
ще шумя в дьбиците разлистен.

И ще стихна в шепот на тинтява
без да търся почести, заслуги.
Песента ми незавършена остава,
за да я подемат утре други…

,

Информация за текста

© 1979 Траян Първанов

Форматиране: gpuh, 2008

Издание:

Траян Първанов. Русата волница — душата ми. Избрани стихотворения

ИК „Контакт, 92“, Враца, 2007 г.

Съставителство и редакция: Марин Ботунски

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9603]

Последна редакция: 2008-12-05 13:30:00