Място в дъжда

Траян ПървановМясто в дъжда

1

ДОКАТО ПО УЛИЦИТЕ КРАЧЕХ
и валяха дълго дъждове —
носил е писмото раздавачът
с неочакваните редове.

И тъмнееше в стъклата мокри.
А по стръмни улици в града —
ти си идвала със бяла рокля,
без да знаеш нещо за дъжда.

Без да знаеш, че писмото гледам,
разпознавам почерка ти мил —
поздравяваш ме
                        с тринайсет реда,
писани в дъждовния април.

Пиша ти и дъждовете плискат
своята голяма свобода.
Ти си ми необходима, близка
и те виждам слънчева в дъжда.

2

АЗ ТЕ ТЪРСЕХ
И ЗВЪНЯЛ СЪМ СНОЩИ КЪСНО,
докато дъждът плющеше по терасите
и течаха в мрака паяжини мръсни,
плетени за дом от паяче прекрасно.

И самичък влязох в ъгловата кръчма,
и с големи весели очи съм плакал,
а певицата край мен е пяла слънчево,
докато дъждът навън ме е привлякъл.

Милвах мокри клони в градската градинка,
пиех от листата им студени капки
и съм хвърлял бели сребърни стотинки
в облаците — в тежката им влажна шапка.

Ако ти разкажат — ти повярвай, скъпа —
никога до края аз не съм обичал,
но от обич тоя нощен дъжд ме къпа
и ме гонеха светкавиците с бичове.

Аз те търсех и звънях, за да те видя,
но гърмеше глухо дъжд над твоя покрив,
докато вървях из тази Атлантида
все по нишки скъсани на паячета мокри.

3

ТОЯ ДЪЖД, ИЛИ ПЪК ОНЯ, КОЙТО ИДВА,
ще ме отвлече по влажни тротоари
и не искам с неочаквана обида
утре радостния ден да те завари.

Аз съм странен —
                        сякаш някой ме ориса
с дълги дъждове да заобичам дните
и във шепота им да разчитам смисъл,
врязан остро
                в сянката на светлините.

Аз съм свикнал да вървя
                                със мокри устни,
в сричките на дъжд
                                да търся твойто име
и през коридорите на нощи пусти
да очаквам сняг от идващата зима.

Затова не мога днес да те намеря.
Ти на друг бъди любима и съпруга —
не на този, който ти говореше до вчера
може би за дъжд, за сняг и нещо друго.

4