Доминик и Мериъл работиха сред шахматните фигури, докато слънцето се издигна високо в небето. После тя събра инструментите си в една платнена чанта с дръжки и си тръгна, без изобщо да го удостои с поглед. Роксана послушно я последва.
Доминик изостави чувалите със събраните отрязани клони, грабна захвърленото си сако и забърза след момичето. Когато я настигна, бе сигурен, че тя усеща присъствието му, въпреки че не извърна глава. Имаше красив и нежен профил. Лицето й бе спокойно и замислено. Може би с малко отнесено изражение, но в никакъв случай не лице на умопобъркана.
Взе чантата от ръката й. Тя му позволи, макар че се поколеба за миг. Очевидно нито очакваше, нито желаеше помощ.
— Ако запееш, аз ще подсвирквам в такт с мелодията — рече Доминик. — Много ме бива.
Никакъв отговор. Без да се обезсърчава от пренебрежението й, той заподсвирква една стара балада. Избра тъкмо нея, защото тъжната й тоналност напомняше на песента на Мериъл. Тя му хвърли бърз поглед и се извърна, преди Доминик да успее да го улови. Все пак и това бе нещо. Конгрив8 бе прав — музиката притежаваше способността да успокоява дивите зверове.
Мериъл пое по непознат за него път. Заслонена от високите дървета, пътеката се виеше покрай бълбукащ поток. Доминик спря да свири и се заслуша в ромона на водата. През горещите летни дни тази долчинка би била чудесно убежище.
— Красиво място — отбеляза той. — Прекалено съвършено, за да е напълно естествено. Предполагам, че природните дадености са били внимателно подобрени, нали? Ти си господарка на най-забележителните градини, които някога съм виждал, Мериъл. Това имение би трябвало да се нарича Елисейските полета. Там са отивали щастливите праведници след смъртта си. Някой чел ли ти е гръцки митове и легенди, когато си била дете? Гърците са били доста войнствено племе, но са ни оставили прекрасни предания.
В съзнанието му проблесна мимолетен спомен: двамата с Кайл разиграваха троянската война. Бяха на седем или осем години. Брат му бе благородния Аякс. Той бе предпочел да се превъплъти в хитрия Одисей.
Отърси се от спомена и продължи:
— Искаш ли след вечеря да ти почета, Мериъл? Би ми доставило истинско удоволствие.
Идеята да я запознае с някои образци на класическата литература му се стори много примамлива. Може би плавното четене ще оживи връзките в мозъка й и ще й помогне да се върне обратно в света на хората.
Погледна към невъзмутимия съвършен профил. А може би нямаше никаква надежда. Това бе толкова дяволски несправедливо!
Нямаше настроение да продължава с монолога си, затова млъкна. Стигнаха до бараките. Мериъл се насочи право към парника. Вътре Кемал се суетеше около ананасите. Във всички богати имения ги отглеждаха, за да впечатляват знатните гости. В Дорнлей половината от парника бе заета с тях.
Когато влязоха, Кемал ги изгледа напрегнато и веждите му леко се повдигнаха при вида на Доминик. Вероятно бе предположил, че един разглезен аристократ едва ли дълго ще се занимава с подрязване на храсти. После наведе почтително глава и тихо рече:
— Би трябвало да хапнете нещо, преди отново да излезете, милейди.
Мериъл го погледна очаквателно и индиецът тръгна по пътеката между ананасите. Избра един, измъкна блестящ кинжал от ножницата, скрита в пояса му и отряза плода от островърхото стъбло. След като обели бодливата кафява кора, той го постави върху чистата дъска. Няколко точни замаха с кинжала и ананасът бе разрязан на тънки резени. Докато наблюдаваше как ловко борави със смъртоносното острие, Доминик си отбеляза наум никога да не предизвиква Кемал.
С лек поклон индиецът кимна към нарязаните парчета, по чиито краища блестяха ситни капчици сладък сок.
— Милейди. Милорд.
Мериъл си взе едно парче и заби малките си бели зъби в златистата му повърхност. Доминик също си взе, но се спря, преди да го поднесе към устата си.
— Ще се присъединиш ли към нас, Кемал? — Индиецът се поколеба. Доминик добави: — В Библията се казва, че на тези, които обработват земята, не бива да им се забранява да опитват от плодовете на своя труд. Това със сигурност е валидно и за майстора градинар, отгледал такива великолепни ананаси.
— Много сте любезен, милорд. — Кемал си взе парченце. Макар че думите му бяха безкрайно почтителни, в тона му се усети иронична нотка. Индиецът явно не беше мъж, чиито мисли могат да бъдат лесно разгадани.
Доминик отхапа от ананаса. Никога не бе ял по-вкусен плод — сочен, сладък и леко тръпчив. Ако беше малко момче, сигурно щеше да изпъшка от удоволствие. Едва сдържа доволната си въздишка.
— Великолепен е, Кемал.
Никой не каза нищо повече и тримата доядоха плода в мълчание. Лондонските приятели на Доминик сигурно щяха да изпопадат от смях, ако го видеха как си хапва ананас в притихналия парник, при това в компанията на екзотичен индус и шантаво девойче. При това с безмерна наслада.
След като изяде своя дял, Мериъл се извърна и се запъти към другия край на парника.
— Знаеш ли какви са плановете й за следобеда? — обърна се Ренборн към индиеца.
Кемал преглътна и последното парче от ананаса.
— Не, милорд. Макар че господарката предпочита сутрин и следобед да се занимава с различна работа.
Значи днес нямаше да има повече подкастряне на храстите. Доминик последва Мериъл, която се бе спряла пред помпата в ъгъла на парника. Видя, че е доста неудобно едновременно да изпомпваш водата и да се миеш, затова започна енергично да изпомпва.
Мериъл прие помощта му, изми си ръцете и ги изсуши с една протрита, но чиста кърпа, окачена на гвоздей. После понечи да си тръгне, но се поколеба, сякаш я бе осенила някаква мисъл. В следващия миг хвана дръжката на помпата и започна да изпомпва. Доминик разбра, че му връща услугата, за да може и той да се измие. Жестът й го трогна.
— Благодаря ти, Мериъл.
Щом отдръпна чистите си ръце, тя невъзмутимо се отдалечи. Прилича на котка, каза си младият мъж, никога не поглежда назад.
Мериъл се спря първо при купчината с чували, които таралежът бе направил свой дом. Снежната топка се събуди и се претърколи по гръб, за да го почеше по нежното коремче. Доминик развеселено наблюдаваше сцената. Досега не знаеше, че таралежите могат да се усмихват. Е, самият той едва ли щеше да се сдържи да не избухне в смях, ако тези силни и добре оформени ръце го чешат по корема.
Мисълта бе доста смущаваща. Объркването му се засили, когато един непокорен кичур от лъскавата й светлоруса коса падна върху телцето на животинчето. Дали Кайл ще се забавлява, докато я наблюдава как си играе с домашния си любимец? Вероятно не. Брат му бе твърде неспокойна и нетърпелива натура, за да обръща внимание на подобни незначителни удоволствия.
Мериъл погали за последен път таралежа, после грациозно се изправи. Подмина Доминик, който бе застанал на прага, и се отправи към къщата.
Той я настигна.
— Имаш природна дарба да общуваш с животните. Също като свети Франциск от Асизи. Не вярвам някой да ти е разказвал за него. Бил е католически свещеник. Винаги съм го смятал за доста интересна личност. Разправят, че с него дивите животни за миг ставали покорни и хрисими също като Роксана. Наричал ги свои братя и сестри.
Внезапно си припомни една картина, изобразяваща светеца насред поляна. На раменете му бяха кацнали птици, а около него се бяха насъбрали лисица, сърна и други диви животни. Лицето му имаше същия отнесен и неземен израз като това на Мериъл. Може би светците и лудите си приличаха?
Продължи да бъбри на спътничката си всичко, което знаеше за свети Франциск. Макар че тя нито веднъж не извърна глава към него, той усещаше, че го слуша внимателно. Дали обаче не следеше само мелодията на гласа.
Стигнаха до конюшните и Доминик се сети, че трябва да поразходи коня на Кайл.
— Искаш ли да те запозная с Пегас, Мериъл?
