Двамата братя близнаци

Това му се отдало скоро. Щом пиршеството завършило и Луемба влязъл в къщи, младата съпруга казала усмихнато:

— Мисля, че ти е минало желанието да гледаш в огледалата.

— Съвсем не — казал веднага Луемба, който бил забелязал веднага трите огледала, закрити с платно. — Моля те дори да ми ги покажеш.

Този път младата жена не се противила и Луемба можал да види както града, в който се е родил, така и местата, през които бил минал, а накрая много внимателно се вгледал в града, от който никой не се връща.

— Ще ми разправиш ли после как успя да се върнеш? — попитало момичето. Луемба веднага разбрал, че това е мястото, където е отишъл брат му и откъдето не се е върнал, затова, без да губи време, рекъл:

— Сега се сетих, че в града съм забравил нещо много важно. Ще отида да го взема и веднага ще се върна.

Младата съпруга въздъхнала, но нямало какво да каже, тъй като била убедена, че той отново ще се върне.

— Добре, върви, щом мислиш, че трябва отново да отидеш. Аз ще те чакам. Не бързай!

Луемба веднага възседнал коня си, взел ножа и пушката и препуснал в галоп.

Дълго препускал, докато достигнал до купчината от бели и черни камъни. А до купчината същата старица седяла и чакала.

— Бабо, можеш ли да ми дадеш огън да си запаля лулата? — попитал я Луемба.

— Слез от коня си и се приближи — отговорила старата жена.

Луемба слязъл, но вместо да й подаде ръка, хвърлил върху нея своето камъче.

За един миг земята под старата жена се разтворила и тя изчезнала с ужасен вик.

Луемба веднага се приближил до купчината с камъни и започнал да ги докосва със своя. Черните камъни се превърнали в множество младежи, а белите в също толкова коне.

Естествено, че сред младежите той веднага разпознал Мавунгу. Двамата братя се прегърнали радостно. После възседнали конете си и се завърнали в града, където съпругата на Мавунгу търпеливо очаквала мъжа си.

Можете да си представите колко голямо било учудването на всички, като видели заедно двамата братя, които толкова много си приличали.

После Луемба отново заминал да доведе майка си. В стаята на младите съпрузи ги нямало вече трите огледала, защото в момента, в който старата жена изчезнала, изчезнали и трите лъскави огледала. И вече не се чула нито дума за града, от който никой не се връщал.

,

Информация за текста

© Рената Пакарие

© 1981 Люба Никифорова, превод от италиански

Сканиране, разпознаване и редакция: Стоян Димитров, 27 май 2006 г.

Източник: http://dubina.dir.bg

Публикация:

Африкански приказки

Преразказани от Рената Пакарие

Илюстрации от Марайа

Преведе от италиански Люба Никифорова

Редактор Надя Трендафилова

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Райна Инанава

Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.

Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.

Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.

„Народна младеж“ — издателство ЦК на ДКМС ДП „Балкан“ — София, 1981

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3155]

Последна редакция: 2007-07-24 19:07:31