Рената Пакарие
Вълшебният пръстен
Имало едно време една бедна жена, която била много нещастна. Тя била загубила мъжа си и всичките си синове освен най-малкия, който бил много хубав. Тя възлагала на този свой единствен син всичките си надежди и го обичала много. Един ден момчето й казало:
— Мамо, дай ми малко златен прах; искам да отида да купя сол от Страната край морето.
— Колко златен прах искаш?
— Едно асуану — отговорило момчето, което означавало, че иска около тридесет грама.
Майката дала на сина си искания прах, без да го разпитва много-много, и момчето тръгнало.
По пътя то срещнало един човек, който носел за продан едно куче.
— Може ли да ми го продадеш? — го попитало момчето, което обичало много животните и се страхувало, че кучето може да попадне в ръцете на някой лош господар, който да го изтезава.
— Не вярвам, че можеш да го купиш — отговорил му човекът — защото кучето струва цяло асуану златен прах.
— Това е нищо за мене. Ето ти златния прах. — И момчето взело кучето и се върнало в къщи.
Майката останала много учудена, като го видяла да се връща толкова скоро, и то с куче:
— Защо не отиде до Страната край морето да купиш сол?
— Защото със златния прах купих кучето.
Майката не казала нищо, а се помирила, както със загубата назлатния прах, така и с присъствието на кучето, което вървяло все след сина и, където да отидел той.
Като минало известно време, момчето пак казало на майка си:
— Мамо, моля ти се, дай ми златен прах; искам да си купя стока и да започна търговия, та да спечеля толкова, че да мога да ти осигуря спокойни старини.
— Но да не стане като миналия път?
— Не, няма, повярвай ми; дай ми сега две асуану и ще видиш, че ще останеш доволна.
Жената въздъхнала и дала на момчето си златния прах.
Момчето тръгнало весело и доволно. Недалеч от къщи срещнало един човек, който носел котка в ръце. Това била най-хубавата котка, която било виждало; тя тъжно мяукала.
— Човече, ще ми продадеш ли това животно? — не могло да се сдържи да не попита то.
— Не, не мога да ти я дам. Трябва ми, за да яде мишките, които си играят в моята стая. Пък и не би могло да я платиш.
— Колко искаш за нея?
— Две асуану златен прах.
— Ето ти златния прах, а сега ми дай котката.
Този път майката, като разбрала каква добра сделка е направил синът й, не могла да сдържи сълзите си. Но нямало що да стори и лекаполека се успокоила.
Минали така четиридесет дни, момчето казало на майка си:
— Мамо, дай ми три асуану златен прах, този път ще започна търговия и ще те възнаградя за всичката мъка, която ти причиних.
— Всичко, което имах, се стопи — завайкала се жената, — тези три асуану са ни последните … — и му ги подала.
— Бъди спокойна — отговорило и момчето и ня следната сутрин при изгрев слънце взело торбичката си и златния прах и тръгнало на път.
Не вървяло много и ето ти, че срещнало един ловец с гълъб в ръка. Момчето веднага си представило как гълъбът ще бъде опечен на шиш и от състрадание поискало да го купи, за да го спаси от страшната смърт.
— Но аз и не мисля да го продавам — отговорил ловецът.
— Моля ти се, дай ми го, много ми се иска да си имам гълъб.
— Не ще можеш дори и да го купиш, защото струва скъпо.
— Колко?
— Три асуану златен прах.
— Ето ти златния прах, а сега ми дай гълъба.
Разбира се, че когато момчето се върнало у дома, майката вдигнала ръце към небето от отчаяние и рекла:
— Този път сме напълно разорени!
Синът се натъжил много, като видял мъката на майка си, и си обещал, че ще намери начин да и се отплати за жертвите, които е направила за него.
Един ден, когато момчето си стояло замислено и печално пред вратата на къщата, гълъбът дошъл и кацнал на рамото му:
— Аку, чуй ме!
Момчето се учудило много, като чуло гълъба да говори; а при това да го назовава и по име. Но птицата продължила да му говори на ухото, така че то нямало време да я запита нещо.
— Аку, ти трябва да знаеш, че аз бях най-силният вожд в моя град; тъкмо се готвех за едно дълго пътешествие и ловецът, когото ти видя, ме хвана в плен и щеше да ме убие, ако ти не ме беше купил. Сега, заклевам те, върни ме обратно в моя град. Цялото ми племе ще ти бъде безкрайно благодарно.
Аку не повярвал.
— Аз пък мисля, че това са празни приказки и ти ми ги разправяш само защото искаш да избягаш.
— Ако не ми вярваш, завържи едно въженце за крака ми и не ме изпущай от ръка. Точно така постъпил и Аку, крачка по крачка следвал гълъба чак до неговия град, като го държал вързан за единия крак с дълга връв.
Когато видели първите къщи, две деца, които си играели на топчета, повдигнали глави и като забелязали птицата, започнали да тичат и да викат:
— Ето го нашия вожд! Ето го нашия вожд!
Всички мъже и жени изскочили от къщите и като забелязали Аку и гълъба, се спуснали да ги посрещнат.
Не след много цялото племе научило за станалото. Щом разбрали, че Аку, за да спаси гълъба, бил дал последния си златен прах и че приел птицата в дома си като истински приятел, млади и стари поблагодарили от сърце на момчето и всеки го дарил с по една торбичка златен прах. Най-старият от племето извадил от пръста си златен пръстен и като му го дал, рекъл:
— Вземи този пръстен. Каквото си пожелаеш, той ще ти го изпълни.
Когато настъпил моментът за раздяла, Аку се сбогувал с гълъба и с хората от племето му, събрал всичкия си златен прах и се върнал у дома си.
Майка му седяла на прага на тяхната колиба и щом видяла сина си, извикала:
— Добре дошъл, Аку, къде беше?
Момчето, много радостно, и показало златния прах и пръстена, а после добавило:
— А сега искам да изпитам вълшебното действие на този пръстен.
Излязло от къщи и като навлизало все по-дълбоко в гората, стигнало до сърцето и, където дърветата ставали все по-високи и по-гъсти и храстите по-заплетени. Там спряло, поставило на земята пръстена и му заповядало:
— Пръстенче, освободи цялата околност от всички дървета и храсти!
Веднага дърветата и храстите се повалили на земята, изтръгнати заедно с корените.
Аку продължил да дава заповеди:
— Пръстенче, сега събери накуп и изгори всичко, което си изтръгнало.
В един миг дървета и храсти се струпали в средата на сечището и се възпламенили, като изгорели до последното клонче и коренче. И накрая Аку заповядал:
— Пръстенче, построй много къщи и повикай много хора да се заселят в тях.
И, о чудо, много хубави къщи се издигнали от земята и млади и силни хора дошли веднага да се заселят.
Тогава Аку избрал майка си за по-велителка на новия град, а самият той станал вожд на новото племе и
