спринцовка, разроши козината в основата на врата на риса и заби иглата. След това вдигна животното и го понесе навън към джипа.
— Е, котенце — измърмори той, докато пъхаше риса под задната седалка, — това е еднопосочното пътуване. Както си упоено, няма да усетиш нищо.
Върна се и зарови из боклуците на запустелия обор. Измъкна една мотичка, но я остави, защото беше прекалено лека. Старото рало пък беше твърде неудобно. Накрая откри една брадва сред проядените от червеи дърва. Сапът й беше съвсем къс. Претегли я на ръка и опита острието в един дънер, след това провери дали тайната вратичка е заключена, излезе навън и потегли.
След час се върна. Отвори секретната врата и влезе в купола със скъсания презраменен кобур заедно с ремъка, с който бяха завързани краката на риса, и оцапаната с полепнала по нея жълтеникава козина и кръв брадвичка. След това заключи вратичката и отпи голяма глътка от бутилката в джоба на панталона.
Беше си свършил работата. Щеше да вземе гореща вана и да поспи във фермата до обяд, след което щеше да се върне в Първо ниво. Може би Торта Карф щеше да го накара да дойде пак за известно време. Ситуацията в този времепредел съвсем не бе задоволителна, въпреки че възникналата от дезертиралата любимка на Гавран Сарн заплаха бе предотвратена. Присъствието на помощник на Главния може би бе наложително.
Но имаше право да се надява на кратка отпуска. Сети се за дребната червенокоса в Хаграбанския синтетичен завод. Как се казваше? Кара… Морван Кара — така беше. Смяната й изтичаше утре следобед, тъкмо когато щеше да пристигне в Първо ниво.
Раните от ноктите все още смъдяха болезнено. Една топла вана и една нощ сън… Той отпи още една глътка, лапали лулата, взе пушката и закрачи през двора към къщата.
Редник Зинковски приключи разговора по телефона, стана от бюрото и се протегна. Излезе от дежурното помещение и мина през хола към стаята за почивка, където бяха останалите. Сержант Хейнс, заместник-шерифът, ефрейтор Конър и един механик от сервиза, които играеха на някаква скучна игра на карти, вдигнаха очи към него.
— Е, сержант, мисля, че можем да отпишем убийствата на добитък — каза редникът.
— Така ли?
— Да. Мисля, че случаят е приключен. Току-що ми се обадиха жп ченгетата от Логанспорт. Някакъв кантонер намерил мъртъв рис до ръкава на река Логан на около миля под сигналната кула на ММИ. Бил накълцан на кайма.
— Кулата ММИ — точно под прелеза на Йодер… — Сержантът се замисли. — Предишната нощ фермата на Стромайър, снощи фермата на Армайн — да, напълно е възможно.
— Стив Паркър ще остане доволен — рисовете не са под закрила, тъй че не е негова работа. А те не са закононарушители, тъй че не е и наша — обобщи Конър. — Ти раздаваш, нали, сержант?
— Да. А, чакайте малко. — Сержантът се надигна. — Обещах на Сам Кейн, репортерчето, че ще му съобщя, ако има нещо ново. — Той тръгна към телефона. — Тайнственият убиец, ха! — И гръмко се изпърдя с уста.
— Е, вдигна се голяма шумотевица все пак — обади се заместник-шерифът. — Също като с летящите чинии.
Информация за текста
© 1948 Х. Бийм Пайпър
© 2003 Камен Костов, превод от английски
Н. Beam Piper
Police Operation, 1948
Сканиране и разпознаване: vens, 2009
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Х. Бийм Пайпър. Паравреме
ИК „Бард“, 2003
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN: 954–585–462–6
Н. Beam Piper. The Complete Paratime. Ace Books, New York, 1981
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11783]
Последна редакция: 2009-05-26 21:30:00
