че е направил грешка, която като нищо би могла да му струва живота. Грешка, която нито логиката му, нито придобитата с хипноза информация за навиците на звяра не бяха успели да предотвратят.
Щом стъпи на земята и застана с лице към предницата на джипа, чу зад себе си тихо скимтене и шум от препускащи стъпки. Извърна се, светна лампата с лявата си ръка и рязко насочи пушката с дясната. За част от секундата зърна препускащия към него звяр, озъбената му издължена гущероподобна муцуна и протегнатите му ноктести предни лапи.
Стреля напосоки. В следващия момент пушката излетя от ръката му. Той вдигна инстинктивно лявата си ръка, за да предпази очите си. Ноктите се забиха в нея и рамото му, нещо тежко се метна отгоре му и лампата угасна; той се свлече на земята, за да се изтърколи под джипа, присви крака и затърси револвера.
В същия момент проумя къде е сбъркал. Беше разчитал твърде много на успех. Хрътката го бе надушила, докато се придвижваше по старото железопътно трасе, и бе препускала на стотина крачки зад джипа, а двигателят бе заглушавал шума от стъпките й. Докато спре колата и слезе, хрътката се бе приближила достатъчно, за да се нахвърли отгоре му.
Както биха постъпили всички обитателите на Първо ниво при подобни обстоятелства, Въркън Вал не изгуби нито секунда за самосъжаления или паника. Още докато се изтъркулваше под джипа, съзнанието му бе заето с мисълта как да излезе от ситуацията. Нещо докосна тока на ботуша му и той замря неподвижен, като същевременно се опитваше да освободи огромния „Смит & Уесън“. Установи, че презраменният кобур е съдран, макар да бе от изключително здрава кожа, а пружината, която държеше оръжието, се бе откопчала и изкривила и трябваше да го извади с две ръце. Нощната хрътка го бе раздрала с дългия почти педя нокът на десния си среден крайник; единствено това, че бе вдигнал инстинктивно ръка и че носеше револвера си на презраменен кобур, бе спасило живота му.
Хрътката обикаляше около джипа и виеше като побесняла. Беше абсолютно объркана. Виждаше отлично въпреки плътния мрак на беззвездната нощ; очите й имаха естествена способност да възприемат инфрачервените лъчи като светлина. А източници на такива имаше доста: двигателят на джипа, който допреди малко работеше на четвърта скорост, беше все още горещ. Ако беше сам сред влажната и студена нощ, от плътната си топлина Въркън Вал щеше да свети като ярък фенер. Сега топлият двигател над него прикриваше собственото му излъчване. А и вонята на отровна хлебарка се процеждаше през пода на колата, смесвайки се с тази върху седалката, но въпреки това нощната хрътка не можеше да открие дългото две крачки и половина насекомоподобно, което би трябвало да излъчва миризмата. Въркън Вал лежеше, без да помръдва, и се питаше какво ще предприеме звярът. В този момент чу над себе си някакъв тъп звук, последван от рязко раздиране — хрътката бе разкъсала чула и започваше да дере тапицерията на седалката.
„Дано си заклещи лапата в пружината на седалката“, помисли си Въркън Вал. Междувременно беше напипал два камъка, единия голям колкото двата му юмрука, другия малко по-малък, и беше успял да ги напъха в страничните джобове на палтото си и да свали разкъсания презраменен кобур. Като пълзеше като червей по гръб, той се измъкна между задните колела и седна зад джипа. Завъртя натежалото палто над главата си и го метна напред над хрътката и джипа, като в същия момент измъкна револвера.
Подмамена от рязкото прелитане на основния източник на миризмата, хрътката моментално изскочи от джипа, хвърли се към палтото и в храстите под трасето се разнесе гръмотевична тупурдия. Въркън Вал се вмъкна светкавично в джипа и запали фаровете.
Замисълът му бе успешен. Вонящото палто се бе закачило на върха на висок храст на десетина стъпки пред джипа. Изправена на задните си крака, хрътката се опитваше да го свали с предните си лапи, като го разкъсваше яростно с едноноктестите си средни крайници. Беше с гръб към Въркън Вал.
Фаровете осветяваха ярко мишената и паравремът насочи мушката към гръбнака й, точно над вторичните й рамене, и внимателно натисна спусъка. Огромният 0.357 Магнум изрита в ръката му, избълва пламък и трясък — само да не бяха така ужасяващо шумни тези оръжия на Четвърто ниво! — и нощната хрътка изскимтя и се свлече. Въркън Вал вдигна дулото на револвера и изчака за момент, след което кимна удовлетворен. Гръбнакът на звяра бе счупен и задните, както и средните му атакуващи крайници бяха парализирани. Прицели се внимателно и стреля в основата на черепа. Създанието се разтресе и издъхна.
Присветвайки с лампата, той намери пушката, забита с дулото в калта малко зад и вдясно от джипа и изруга на местния говор, тъй като Въркън Вал беше мъж, който обича качествените оръжия, били те сигма- лъчеви иглери, неутронни разрушители или масивни газохвъргачи от по-долните нива. Раните, които му бе нанесла хрътката с ноктите си, боляха. Той свали ризата си и я метна върху капака на джипа.
Торта Карф го бе посъветвал да вземе иглер или разрушител, или невропарализираща пушка, но Въркън Вал не искаше да носи със себе си подобни оръжия на Четвърто ниво. В случай на злополука с него оръжието би могло да попадне в ръцете на човек, който лесно би използвал научните принципи на действие на механизма, които далеч бяха изпреварили общото ниво на културата в Четвърто ниво. Все пак имаше един артикул от Първо ниво, който си бе позволил да вземе, най-вече защото поставен в подходяща опаковка можеше и да не бъде разпознат като такъв. Измъкна една доста голяма чанта изпод седалката, отвори я и извади малка бутилка с червен етикет за отрова и хавлиена кърпа. Намокри обилно кърпата с течността в шишето и започна да натрива с нея всеки сантиметър от тялото си, като внимаваше да не пропусне и най-малката драскотина от отровните нокти на нощната хрътка. Всеки път, щом влажната кърпа докоснеше разранена кожа, го пронизваше болка като от нагорещено желязо; мъките бяха направо нетърпими. Накрая, доволен, че е успял да дезинфекцира и най-малката раничка, той пусна кърпата и се облегна изтощен на джипа. Изломоти цяла серия английски проклятия с една скверна испанска ругатня за финал — беше ги научил от обитателите на Четвърто ниво на остров Нерос, където бе домът му, и изтърси на езика на Трето ниво една псувня по адрес на Мога, бога на огъня на Дул. След това загатна за изкилиферчените любовни практики на илиялайците от Трето ниво и се успокои на класическия език Дар- Халма с едно от несвързаните родословни оскърбления, предпочитани в Индо-уралоалтайския сектор на Четвърто ниво.
Междувременно болката започна да затихва и да се превръща в смъдящ сърбеж. Налагаше се да търпи, докато приключи със задълженията си и вземе гореща баня. Извади от комплекта за първа помощ друга бутилка: плоско шише с етикет, на който пишеше „Старо малцово“ — специфично лекарство местно производство за вътрешни и психически рани — и пое солидна глътка, запуши го с тапата и го пъхна в джоба си за други случаи. Вдигна скъсания презраменен кобур и го метна под задната седалка. Облече ризата, след това се приближи до мъртвата хрътка и я задърпа за късата дебела опашка нагоре по насипа.
Отвратителното създание тежеше почти сто килограма и имаше мукулести задни крака, с които се придвижваше изключително бързо, и яки предни с по три нокътя. Вторичните му крайници, разположени малко зад предните, бяха издължени и деликатни; обикновено бяха сгънати плътно до тялото и имаха по един извит нокът. Куршумът бе влязъл през основата на черепа и бе изскочил под долната челюст; главата не изглеждаше особено повредена. Въркън Вал остана доволен от този факт; искаше да я постави в трофейната зала на дома си на Нерос. Като пъшкаше и напрягаше мускули, той вмъкна създанието през задната врата на джипа и метна разкъсаното на парцали палто отгоре.
Един последен оглед го убеди, че не оставя някаква необичайна или предизвикваща подозрения следа. Върхът на храста бе прекършен от опитите на хрътката да свали палтото, но можеше да го е направила и мечка. Имаше и петна от гъстата, лепкава материя, която й служеше за кръв, но те нямаше да се задържат дълго. Терестриалните гризачи обичаха кръвта й, а гората гъмжеше от тези животинки. Той се вмъкна зад кормилото, направи маневра, обърна и потегли.
Въркън Вал домъкна трупа на нощната хрътка в паравреме-транспозиционния купол и заоглежда отпуснатото тяло на друго животно — жълто-кафяв канадски женски рис с къса опашка и увиснали като пискюли уши. Женската бе направила две паравремеви прехвърляния — след като бе уловена в безкрайната северноамериканска пустош на Пето ниво, бе прехвърлена в Първо ниво, където я бяха настанили в Зоологическия парк в Дергабар, откъдето бе реквизирана по нареждане на Торта Карф и прехвърлена в Четвърто ниво от Въркън Вал. Очертаваше се краят на пътешествията й.
Въркън Вал докосна проснатото животно с върха на ботуша си и то едва-едва помръдна. Краката му бяха вързани на кръст с ремък, но щом разбра, че действието на упойката преминава, Въркън Вал взе една
