обществото да приемат крайните мерки, към които сме принудени да прибягваме понякога. — Той въздъхна. — И вероятно никога няма да успеем.
Въркън Вал се усмихна едва-едва.
— О, не, сър, нищо такова. Той бе мъртъв още преди да се прехвърля в онзи времепредел. Починал при авария на самодвижещо се превозно средство, което използвал. Един от онези автомобили на Четвърто ниво. Представих се за роднина и се опитах да изискам тялото му за погребална церемония, каквито се извършват на онова културно ниво, но ми казаха, че било напълно унищожено от огъня, тъй като резервоарът с горивото на автомобила се запалил. Сам се уверих в последствията от пожара; намерих значката му скрита в нещо като табакера. — Той извади от чантата зелен диск и го остави на бюрото. — Няма съмнение: Гавран Сарн е загинал при катастрофата в автомобила.
— А нощната хрътка?
— Била е с него в колата, но е избягала. Знаете колко са бързи тези създания. Намерих тази следа — той посочи една от черните отливки — в засъхнала кал близо до мястото на аварията. Както виждате, отливката е леко повредена. Другите бяха пресни тази сутрин, когато ги направих.
— И какво си предприел до този момент?
— Наех една стара ферма близо до мястото на аварията и инсталирах полевия си генератор там. Той стига до Хаграбанския синтетичен завод на стотина мили източно от Тална-Джарвизар. Терминалът ми на това ниво е в почивната стая на момичетата във фабриката за дълготрайна пластмаса; уредих го с писмена заповед на тамошната полиция. Оттогава преследвам нощната хрътка. Мисля, че мога да я намеря, но се нуждая от специална екипировка и от хипномех индоктриниране. Затова се върнах.
— Привлякла ли е нечие внимание? — запита обезпокоен Торта Карф.
— Като избива добитъка в местността, причинява значително вълнение. За щастие това е район с гористи планини и ферми в равнините, а не индустриален. Местната полиция и служителите по защита на дивеча са загрижени; всички фермери са възбудени и се движат въоръжени. Предположенията са, че е или някаква дива котка, или въоръжен с хладно оръжие умопобъркан. И двете отговарят на характера на нанесените поражения. Но никой не е виждал извършителя.
— Това е добре! — Торта Карф въздъхна. — В такъв случай ще трябва да отидеш и да я измъкнеш оттам или да я убиеш и да унищожиш тялото.
И Въркън като началника си знаеше причината за това. В една примитивна култура подобна поява би намерила свръхестествено обяснение и би била внедрена в нейната официална религия. Но точно тази култура, макар привидно религиозна, на практика бе изключително рационална. Типичният за бързо развиваща се култура изоставащ ефект. Само допреди сто и петдесет години обитателите на евро- американския сектор дори не знаеха как да използват енергията на парата.
— Знаехте ли — попита Вал, — че вече са започнали да освобождават ядрената енергия по няколко недодялани начина?
Торта Карф тихичко подсвирна.
— Това вече е напредък. В този сектор ще има проблеми през следващите няколко столетия.
— Там също го разбират, сър. — Въркън Вал се съсредоточи за момент върху повторното запалване на лулата си, след което продължи: — Предвиждам появата на пътуване в пространството в този сектор до половин столетие. Може дори в следващия четвърт век, най-малкото до Луната. Отлично е развито изкуството на препарирането. Представете си, че някой фермер застреля онова нещо; какво би направил с него, сър?
Торта Карф изсумтя.
— Добра логика, Вал. Доста неприятна вероятност. Ще го качи на някакъв постамент и ще го сложи в някой музей. А щом първият им звезден кораб достигне Венера и видят тези хрътки в диво състояние, ще идентифицират екземпляра в музея.
— Точно така. И вместо да си блъскат главите откъде се е появила, ще се запитат
— Сто години не са особено много — каза замислено Торта Карф. — Дотогава ще съм се пенсионирал, но ти ще си поел работата ми и главоболията ще са твои. По-добре да изчистиш всичко сега, докато все още може да се оправи. Какво смяташ да направиш?
— В момента не съм сигурен, сър. Първо искам хипномех индоктринация. — Въркън посочи комуникатора на бюрото. — Може ли?
— Разбира се. — Торта Карф плъзна комуникатора по бюрото. — Всичко, което ти трябва.
— Благодаря, сър. — Въркън Вал щракна шифъра, намери необходимата парола и я набра с клавиатурата. — Въркън Вал, специален помощник на Главния — идентифицира се той. — Говоря от кантората на Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция. Искам пълен хипномех на венерианска нощна хрътка с акцент диво състояние, специален акцент домашни нощни хрътки, върнати към диво състояние в терестриална среда, свръхспециален акцент приложими ловни техники. Думата „хрътка“ ще се използва за парола. — Той се обърна към Торта Карф. — Може ли да го получа тук?
Торта Карф кимна и посочи редицата кабинки до отсрещната стена на кантората.
— Направете копие за телеграфна трансмисия; ще го получа тук.
— Разбрано, сър; след петнайсет минути — отвърна глас от комуникатора.
Въркън Вал плъзна комуникатора обратно към Карф.
— Между другото, сър, Имах стопаджия на връщане. Повозих го около стотина парагодини; качи се на около триста парагодини от стартовия терминал. Доста противно приятелче в черна униформа; приличаше на онези кавалеристи-щурмоваци, които са на всяка крачка в онзи сектор. Въоръжен и враждебен. Тъкмо си помислих да го облъча и той излетя почти моментално от полето. Имам запис, ако си дадете труда да го погледнете.
— Да, включи го. — Торта Карф посочи солидографския проектор. — Настроен е за миниатюрни репродукции направо върху бюрото; става ли?
Въркън Вал кимна, извади филма и го постави в проектора. Натисна един бутон и върху пулта се появи лъчист свод две стъпки широк и една висок. В центъра му изникна малко солидографско изображение на вътрешността на конвейера с пулта и контролното табло и седналия пред него Въркън Вал. Появи се и дребната фигура на щурмовака-кавалерист с пистолет в ръка. Миниатюрният Въркън Вал грабна иглера; щурмовакът-кавалерист направи крачка встрани и изчезна.
Въркън Вал чукна едно копче и изключи образа.
— Да. Не знам каква е причината, но понякога се случва — каза Торта Карф. — Обикновено в началото на прехвърлянето. Спомням си, когато бях още момче, преди около сто и петдесет години — сто тридесет и девет, за да бъда точен, — прихванах някакъв тип на Четвърто ниво, където ти действаш в момента, и го мъкнах със себе си двеста-триста парагодини. Върнах се да го намеря и да го върна в собствения му времепредел, но преди да успея да го открия, местните власти го бяха арестували като подозрителен и го бяха застреляли при опит за бягство. Почувствах се зле, но… — Торта Карф повдигна рамене. — Други произшествия по пътя имаше ли?
— Попаднах на пояс с периодични нуклеонни бомбардировки във Второ ниво.
Въркън Вал спомена някакво приблизително паравремево местонахождение.
— Ааа! Цивилизацията Кифтан — наричана така от учтивост! — Торта Карф направи гримаса. — Предполагам, че вътрешните семейни вражди на династията Хвадка отново са стигнали критичната си маса. Ще извършат сума глупости, преди да се върнат в Каменната ера.
— Интелектуално в момента са някъде там. Веднъж трябваше да действам в този сектор… О, да, сър. Тази пушка. — Въркън Вал я вдигна, изпразни патронника и я подаде на Главния. — В „Доставки“ са допуснали грешка; не отговаря на моя предел на действие. Чудесна е, но е около двеста процента по- напред в сравнение със съществуващите там устройства. Събуди любопитство у двама полицаи и един охранител на дивеч, които би трябвало да познават оръжията в своя времепредел. Измъкнах се, твърдейки, че не е моя и че не знам никакви подробности, което, изглежда, ги удовлетвори, но се притесних.
— Да. Произведена е в нашите копирни работилници тук в Дергабар. — Торта Карф я отнесе до фотографския щанд зад пулта. — Ще я проверя, докато вземаш хипномех. Искаш ли да я смениш с нещо автентично?
— О, не, сър. Вече са я виждали и ще събудя по-малко подозрение с нея, отколкото ако изчезне и по
