Над една от кабинките до отсрещната стена примигна синя светлина. Въркън Вал се изправи, свали палтото си и го закачи на облегалката на стола, след което прекоси стаята, като навиваше левия ръкав на ризата си. В кабинката имаше кресло-релаксатор със син пластмасов шлем. Той погледна индикаторния екран, за да се убеди, че ще получи поръчаната индоктринация, след което седна в креслото, приближи шлема към главата си, пъхна слушалките в ушите си и затегна подбрадника. След това закрепи на лявата си ръка поставения върху ръчката на креслото инжектор и щракна стартера.
В слушалките зазвуча нежна тиха музика. Ловките пръсти на упойката блокираха едно по едно сетивата му. Музиката затихна и думите на хипнотичната формула постепенно го приспаха.
Събуди го енергична танцова мелодия. Известно време той остана легнал в креслото. След малко изключи бутона, извади слушалките, бутна нагоре шлема и се надигна. Дълбоко в подсъзнанието му се бе натрупала цялата информация за венерианската нощна хрътка. Произнесе мислено думата и информацията мигновено започна да прелива в съзнанието му. Вече познаваше еволюционното развитие на животното, неговата анатомия, особени характеристики, хранителните и възпроизводителните му рефлекси, ловните и самозащитни характеристики, как се спасява при преследване и как най-лесно може да бъде открито и ликвидирано. Кимна. В главата му започна да се оформя план за справяне с избягалия любимец на Гавран Сарн.
Взе пластмасова чаша от автомата, напълни я от охладителното кранче с ароматизирано вино с кехлибарен цвят, изпи го и хвърли чашата в кошчето за смет. Постави нов инжектор върху ръчката на креслото за следващия потребител. След което излезе, като погледна ръчния си часовник от Четвърто ниво и пресметна часа по времевата скала в Първо ниво. Бяха изминали три часа; имаше да научи повече неща за издирвания обект, отколкото бе предполагал.
Торта Карф седеше зад пулта и пушеше цигара. Сякаш не бе помръдвал, откакто Въркън Вал го бе оставил, но специалният агент знаеше, че е обядвал, присъствал е на няколко конференции и е свършил куп други неща.
— Проверих за твоя стопаджия, Вал — съобщи Главният. — Няма да се занимаваме с него. Член е на някакви Християнски отмъстители — от онези типични евро-американски расови и религиозни фанатици. Принадлежи към пояс, който е последица от победата на Хитлер през 1940, каквото и да е било това. Нещо неприятно, смея да кажа. Не му дължим нищо; подобни типове трябва да бъдат стъпквани като хлебарки. Няма да създава в предела, където си го оставил, повече проблеми от тези, които вече си имат. Това е пояс на абсолютна социална и политическа анархия; вероятно някой го е застрелял още при появата му, защото не е носел точния тип униформа. Хиляда деветстотин и четирийсет какво, между другото?
— Изминали години от раждането на религиозен водач — обясни Въркън Вал. — А разбрахте ли нещо за пушката?
— О, да. Репродукция на нещо, което се казва „Шарп модел’37 235 Ултрабърз-Експрес“. Произведена е на съседен паравремеви пояс от компания, която е прекъснала бизнеса си преди шейсет и седем години изминало време в твоя предел на дейност. Причината за разликата е Втората война между Щатите. Това също не знам какво означава — не съм много наясно с историята на Четвърто ниво, — но каквото и да е, в твоя предел на дейност я няма. Вероятно за тяхно добро, макар че е твърде възможно да са имали нещо друго, също толкова или още по-лошо. Отправих оплакване до „Доставки“ по този повод и получих допълнителни амуниции. Сега ми разкажи как смяташ да се справиш с тази нощна хрътка.
След като Въркън Вал млъкна, известно време Торта Карф не каза нищо.
— Излагаш се на ужасен риск, Вал — промълви накрая той. — Начинът, по който си го планирал, предоставя всички предимства на хрътката. Тези същества могат да виждат толкова добре нощем, колкото ти денем. Предполагам, че го знаеш — вече си експерт по нощни хрътки.
— Да. Но те са свикнали с топли мочурища, а през последните две седмици времето в целия североизточен сектор на Северния континент е сухо. Ще успея да я чуя дълго преди да ме приближи. А ще нося и електрическа лампа на главата. Когато светна, тя за момент ще се обърка.
— Е, както казах, ти си специалистът. Ето ти комуникатора — поръчай всичко, което ти трябва. — Той запали нова цигара от фаса на предишната, след което го смачка. — Но бъди внимателен, Вал. Отне ми почти четирийсет години да направя параврем от теб; не ми се ще да повтарям цялата процедура с някой друг, преди да се оттегля.
Въркън Вал — напомни си, че тук се казва Ричард Лий — газеше през мократа трева. Вървеше към порутения обор в ранния есенен сумрак. Сутринта, когато страторакетата от Дергабар се приземи в Хаграбанския синтетичен завод в Първо ниво, валеше; неповлиян от правдоподобностите в човешката история, същият дъжд се сипеше върху старата ферма Кинчуолтър близо до Ратър Форт в Четвърто ниво. И продължаваше да ръми неспирно през целия ден.
Това не му харесваше. Влагата щеше да заличи следите на неговия обект и да премахне единственото му предимство пред нощния хищник, който преследваше. Така или иначе, нямаше никаква възможност да отложи лова. Дъждът всъщност го принуждаваше още повече да ликвидира веднага нощната хрътка. През този сезон температурите много скоро щяха да паднат. Хрътката, свикнала с горещите мочурища на Венера, нямаше да понесе студа и години наред обучавана да търси топлината на човешките жилища, щеше да нападне някоя отдалечена ферма или — още по-зле — някое малко селце в долината. Ако не я убиеше тази нощ, нещастието, което бе пристигнал да предотврати, неминуемо щеше да се случи.
Влезе в обора, разстла един овехтял конски чул върху седалката на джипа, постави пушката върху него и изкара на заден ход джипа навън. След това свали палтото си, като извади лулата и тютюна от джобовете си, и го просна върху влажната трева. Разгъна един пакет и извади малък пластмасов спрей, който носеше от Първо ниво, насочи го към палтото и натисна бутона, докато не го изпразни. Понесе се отвратителна воня на гранясало — миризмата на отровна венерианска хлебарка — нощната хрътка изпитваше вродена, непреодолима ненавист към тези същества. Тъкмо заради този неин несекващ нагон да напада и убива смъртоносните отровни хлебарки първият заселил се на Венера човек бе опитомил преди хиляди години опасната и свирепа нощна хрътка. Вал си спомни, че титлата на рода Гавран произхождаше от техните обширни имения в горещите земи; че Гавран Сарн, който бе докарал това същество в Четвърто ниво, бе роден именно на онази планета. Щом навлечеше палтото, Въркън Вал щеше да се превърне в жива стръв за кръвожадната ярост на издирваното от него създание. В момента, докато обличаше палтото и преодоляваше отвращението, го занимаваше не толкова тази опасност, колкото противната воня, за чието получаване предишната вечер бяха пожертвали ценен образец в Музея за извънтерестриална зоология в Дергабар.
Отнесе пакета и спрея до близкото огнище и щракна със запалката. Нещата бяха силно запалими и моментално изчезнаха в лумналия пламък. Вал изпробва електрическата лампа на козирката на шапката си; провери пушката; извади тежкия револвер, автентичен артикул от предела на операцията, освободи и отново щракна барабана. Накрая се качи в джипа и потегли.
Следващия половин час караше с висока скорост по шосето през равнината. От време на време минаваше покрай някое стопанство и изненаданите и раздразнени от непознатата миризма от палтото му кучета се разлайваха яростно. След известно време зави по един черен път, а оттам по едва различима горска пътека. Дъждът бе спрял и за да е готов да стреля във всяка посока и във всеки момент, той свали гюрука на джипа. Сега се налагаше да се привежда, за да избягва провисналите клони. На едно място пред него изскочиха елен и две кошути, спряха и го изгледаха за миг, след което побягнаха, показвайки му белите петна под опашките си.
Придвижваше се бавно, оставяйки зад себе си противната воня. Предишната нощ, докато беше в Първо ниво, беше паднала нова жертва. Местоположението на последното нападение потвърждаваше изчисленията му за придвижването на звяра и подсказваше къде би могло да се случи следващото. Сигурен беше, че хрътката е наблизо — рано или късно щеше да усети миризмата.
Накрая спря и изключи фаровете. Беше избрал мястото внимателно, след като цял следобед бе изучавал картата за геологически проучвания. Намираше се върху стара железопътна линия, служила допреди петдесет години за прекарване на трупи. Релсите отдавна бяха вдигнати. Планината се издигаше стръмно от едната му страна, а от другата се спускаше. Ако нощната хрътка беше в ниското, трябваше да се изкатери по четиридесет и пет градусовия склон и не можеше да не бутне някой камък или да не причини някакъв друг шум. По-добре беше да слезе от тази страна. Ако беше над него, джипът щеше да го предпази при нападението. Излезе от колата, освобождавайки предпазителя на пушката, и в следващия миг разбра,
