Полицейска операция

някой момент в миналото на първата ви среща с момичето и носи със себе си спомени за всичко до момента на откъсването, които до един са неизличимо фиксирани в подсъзнанието ти. И когато отново преживееш момента на минаването покрай кафене „Марсиански палат“, изпитвайки жажда, ти продължаваш до „Звезден път“ или „Нергал“, или някой друг бар. И в двата случая в двата времепредела ти следваш линията на максималната правдоподобност; във втория случай твоите подсъзнателни бъдещи спомени са допълнителен каузален фактор.

— И когато се връщам назад, след като съм бил иглиран, генерирам нов времепредел? Това ли е?

Въркън Вал изсумтя малко раздразнено.

— Нищо такова! — възкликна той. — Семантично недопустимо е да говорим едновременно за тотално присъстващо време и генериране на нови времепредели. Всички времепредели са изцяло в настоящето, в постоянно съсъществуване. Според теорията за СЕК той преминава от един момент върху един времепредел към следващ момент върху следващ времепредел, така че преминаването на СЕК от момент към момент представлява двуизмерен диагонал. Та в нашия случай влизането ти в „Марсиански палат“ е случка от един времепредел, а продължаването ти до „Звезден път“ е случка от друг, но и двете са в реалното съществувание. Това, което правим при паравремево прехвърляне, е изграждане на хипертемпорално поле, включващо времепредела, който искаме да достигнем, и прехвърляне върху него. Същата точка в материя-пространството; същата точка в първичното време — плюс изминалото първично време при механичното и електронно изоставане при прехвърлянията, — но друг предел на вторично време.

— А защо не можем да осъществяваме „минало-бъдеще“ пътуване във времето в собствения си времепредел? — поинтересува се пилотът.

Това беше въпрос, на който на всеки параврем се налага да отговори, щом отвори дума за паравремето с лаици. Въркън Вал го очакваше; и отговори изчерпателно.

— Полевият генератор „Галдрон-Хестор“ е като всяка друга машина; той функционира единствено в обхвата на първичното време, в което съществува. Може да прехвърли и да пренесе във всеки друг времепредел всичко, което е в обхвата на полето му, но не може да функционира извън собствения си темпорален обхват на съществуване, така както куршум от ето тази пушка не може да улучи мишена една седмица преди изстрела — обясни той. — Предполага се, че всичко в обхвата на полето е недосегаемо за всичко извън него. Предполага се е точно казано, тъй като се случва и друго. От време на време при прехвърлянето се промъкват доста отвратителни неща. — Той си спомни за човека с черната туника. — Ето защо сме поставили въоръжена охрана на терминалите.

— Да предположим, че се промъкне взрив от нуклеонна бомба — запита пилотът — или нещо нажежено, или радиоактивно?

— В Централното управление на Паравремевата полиция в Дергабар има паметник, върху който са изписани имената на наши служители, които не са успели да се завърнат. Това е голям паметник; през последните десет хиляди години са вписани доста имена.

— Ето затова ще си остана на ракетите! — възкликна пилотът. — Кажете ми още нещо. Какво означават всички тези нива, сектори и пояси? Каква е разликата между тях?

— Чисто условни термини. Има пет базисни нива на правдоподобност, основаващи се на петте възможни изхода от опита да се колонизира тази планета преди 75 хиляди години. Ние сме на Първо ниво — пълен успех и напълно изградена колония. Пето ниво е правдоподобността на абсолютен провал — не се установява никакво население на планетата, а се е развил местен квазичовешки живот. На Четвърто ниво колонизаторите очевидно са се сблъскали с някаква катастрофа и са загубили цялата памет за своя извънтерестриален произход, както и цялата си извънтерестриална култура. Онова, което помнят, е, че са местна раса, преживяла дълъг предисторически период на дивачество през Каменната ера. Секторите са паравремеви зони във всяко времево ниво, в които господстващите култури имат общ произход и общи характеристики. Разделени са донякъде условно на подсектори. Поясите са зони в рамките на подсекторите, условията в които са резултат от неотдавнашни алтернативни правдоподобности. Например току-що пристигам от Евро-американския сектор в Четвърто ниво, зона с около десет хиляди парагодини дълбочина, чиято господстваща цивилизация се е развила върху северозападния континент на основния сухоземен масив и оттам се е разпространила върху по-малките сухоземни масиви. Пределът, в който работех, е и част от подсектор с три хиляди парагодини дълбочина и пояс, развил се от един измежду няколко вероятни изхода на приключила преди три хиляди години война. В онзи предел площадката на Хаграбанския синтетичен завод, от която излетяхме, представлява изоставена ферма; на мястото на град Хаграбан има малко фермерско селище. Тези неща в момента са си там, едновременно в първичното време и във времепространството. Те са на около двеста и петдесет хиляди парагодини перпендикулярно едно спрямо друго и всяко е от същия общ порядък на реалността.

Червената крушка над главите им присветна. Пилотът погледна към визьора и постави ръце върху ръчното управление, за да го поеме, ако възникне проблем с автоматичното. Но ракетата се приземи гладко; чу се само леко дращене, докато я закачаха на крана, за да я изправят, а седалките се люшнаха върху кардановите си стойки. Пилотът и пътникът освободиха ремъците и забързаха през охладения изход, отдалечавайки се от нажежената ракета.

Чакаше го аеротакси с герба на Паравремевата полиция. Въркън Вал си взе довиждане с ракетния пилот и седна до пилота, който издигна превозното средство над покривите на сградите и го спусна към площадката за приземяване на Паравремевата полиция. Един асансьор-експрес понесе Въркън Вал надолу към средните етажи; пред вратата на Торта Карф той показа знака си на охранителя и бе приет веднага.

Главният на Паравремевата полиция се надигна иззад полукръглото си бюро, отрупано с клавиатури, видеоекрани и комуникатори. Беше едър мъж, отдавна прехвърлил двестате; косата му бе металносива и доста оредяла над челото; беше започнал да затлъстява в кръста и спокойните му черти бяха типични за средната възраст. Бе облечен в тъмнозелената униформа на Паравремевата полиция.

— Здравей, Вал — поздрави той. — Всичко спокойно ли е?

— Не съвсем, сър. — Въркън Вал заобиколи бюрото, остави пушката и чантата на пода и седна на един от свободните столове. — Ще се наложи да се върна.

— Така ли?

Главният запали цигара и зачака.

— Проследих Гавран Сарн. — Въркън Вал извади лулата си и започна да я пълни. — Но това е само началото. Налага се да проследя още нещо. Гавран Сарн е превишил паравремевото си разрешително и е взел със себе си един от любимците си. Нощна хрътка от Венера.

Торта Карф не промени изражението си, но то стана някак по-напрегнато. Като типичен представител на раса, забравила всички табута и термини на свръхестествената религия и сексуалните задръжки, той употреби един от кратките непристойни изрази, които вършеха работата на клапан за освобождаване на емоционална енергия.

— Сигурен си в това, разбира се. — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

Въркън Вал се наведе и извади увитите в плат неща от чантата, разгъна ги и ги постави върху бюрото. Бяха отливки от твърда черна пластмаса на отпечатъците на някакво едро животно с три пръста.

— Това на какво ви прилича, сър?

Торта Карф ги докосна с пръст и кимна. След което даде външен израз на гнева си до степента, до която мъж от неговата цивилизация и с неговата култура можеше да си позволи.

— Този глупак за какво си мисли, че имаме Паравремеви кодекс? — възкликна той. — Абсолютно забранено е да прехвърляш каквито и да било извънтерестриални животни или предмети във времепредел, в който пътуване през пространството е непознато. Не ме интересува дали е Таврад със зелен печат; за тази работа ще предявя иск срещу него, когато се върне!

— Той беше Таврад със зелен печат — поправи го Въркън Вал. — И няма да се върне.

— Надявам се, че не ти се е наложило да действаш по късата процедура — изсумтя Торта Карф. — С неговата титла и обществено положение, както и фамилна политическа значимост това би могло да създаде затруднения. Не че не бих бил съгласен, разбира се, но изглежда, все не успяваме да накараме Управата и