— В никакъв случай. — Представеният като Ричард Лий мъж свали пушката и я подаде. — Заредена е — предупреди той.
— Никога не съм виждал такава — добави Паркър. — Чуждестранна ли е?
— Предполагам. Не знам подробности; на мой приятел е, зае ми я. Мисля, че механизмът е немски или чешки; останалата част е изработена по поръчка от някакъв майстор от западното крайбрежие. Пригодена е за свръхбързи диви котки.
Пушката премина от ръка на ръка; тримата мъже я огледаха внимателно, без да скриват възхищението си.
— Открихте ли нещо, господин Лий? — попита сержантът, докато му я връщаше.
— Нито следа. — Лий метна пушката на рамо и се зае да изтупа пепелта от лулата си. — Разходих се по хребета от двете страни на пропастта и надолу по склона до котловината Хиндман; не открих никакви следи или останки от убито животно.
Пазачът на дивеч кимна и се обърна към сержант Хейнс.
— Излишно е да ходим по-нататък. Обзалагам се, че е тръгнало през гората зад фермата на Стромайър и е прекосило към отсрещния рид. Предполагам, че най-голямата вероятност е дупката под върха над котловината Лоури. Какво ще кажете?
Сержантът се съгласи. Ричард Лий започна методично да пълни лулата си.
— Мисля да поостана тук, но предполагам сте прав. Котловината Лоури или долината Кун оттатък пещерата Лоури — каза той.
След като Паркър и полицаите си тръгнаха, мъжът, когото бяха нарекли Ричард Лий, седна на дънера, постави пушката върху коленете си и запали лулата. От време на време поглеждаше ръчния си часовник и се ослушваше. Най-накрая дочу далечния шум на запален двигател.
Моментално извади от кухия дънер, върху който бе седнал, малка брезентова чантичка и се изправи. Отиде с бързи крачки до влажната земя до потока, подпря пушката на едно дърво и отвори чантичката. Първо извади ръкавици от зеленикава каучукоподобна материя и си ги постави, опъвайки дългите им краища над ръкавите си. След това извади бутилка и разви тапата. Като внимаваше да не накапе дрехите си, отля от прозрачната течност на няколко места върху земята. От местата, където бе отсипал, се надигнаха белезникави изпарения, а тревата и клонките се сгърчиха и се превърнаха в кафеникав прах. След като постави отново капачката и прибра бутилката в чантата, той изчака няколко минути и извади една шпатула, с която изрови от местата, където бе отлял течността, четири черни бучки с неправилна форма. Отнесе ги до потока и ги изми внимателно, после ги уви и прибра и тях в чантата заедно с ръкавиците. След това метна чантата и пушката си през рамо и тръгна по пътеката към джипа си.
Половин час по-късно, след като прекоси малкото фермерско селце Ратър Форт, мъжът вкара джипа в двора на една полусрутена ферма и влезе на заден ход през отворената врата на обора. Затвори двете крила на вратата и ги залости отвътре. След това с две-три крачки отиде до задната стена — оборът беше доста по-малък отвътре, отколкото изглеждаше отвън.
Извади от джоба си някакъв черен предмет, който приличаше на автоматичен молив, напипа с ръка в горния край на дървената стена малка дупка, вкара заострения край на молива в нея и натисна. В първия миг не се случи нищо. След това един участък от десет квадратни стъпки от стената се отдръпна две стъпки навътре и безшумно се плъзна встрани. Подвижната врата беше от три пръста дебела стомана, обкована с тънки дъски; маскираната по същия начин стена беше от дебел две стъпки бетон. Мъжът бързо влезе през входа.
Опипа вдясно, намери ключ и го завъртя. Масивната метална плоча моментално се плъзна на мястото си с глухо, мазно изщракване. В същия момент тайната стаичка се обля в светлина и се видя голяма полусфера от фина метална мрежа с диаметър трийсетина стъпки и петнайсетина стъпки висока. От едната й страна имаше плъзгаща се врата; така нареченият Ричард Лий я отвори, мина през нея и я затвори зад гърба си. В центъра на купола имаше кресло зад малък пулт пред голямо контролно табло. Апаратурата по таблото, както и лостовете, ключовете и бутоните не бяха обозначени и номерирани нито с римски букви, нито с арабски цифри, а върху писалището лежеше подобно на пистолет оръжие. То имаше стандартен спусък за показалеца и удобна ръкохватка, но вместо цилиндрична цев стърчаха две десетинасантиметрови тънки метални пръчки, които завършваха с аеродинамичен накрайник от светлосиня керамика или пластмаса.
Мъжът с красивото неподвижно лице постави пушката и чантичката на пода до креслото и седна. Първо взе подобното на пистолет оръжие и го огледа, след което провери множеството прибори на таблото пред себе си. Накрая щракна един от ключовете.
Някъде отгоре се чу приглушено бръмчене. Шумът се поколеба, извисявайки се до писък, след което се превърна в равномерно и монотонно бучене. Целият купол се обля в странна, преливаща във всички цветове на дъгата светлина и бавно изчезна. Тайната стаичка също изчезна и той остана в сумрачната вътрешност на празния обор. Оборът изчезна; отгоре се появиха сини небеса, нашарени от високи перести облаци. Есенният пейзаж потрепна някак призрачно. За миг се появяваха и изчезваха сгради. Полуразличими силуети прелитаха и се стопяваха в далечината.
В един момент във вътрешността на купола изникна фигурата на мъж. Имаше гневно, свирепо изражение и беше облечен в черна туника, обшита със сребърни кантове, черни бричове и лъскави черни ботуши, а на шапката му имаше емблема от кръст и мълния. Държеше автоматичен пистолет.
Мъжът зад бюрото моментално грабна собственото си оръжие и свали предпазителя, но преди да успее да го вдигне и насочи, натрапникът залитна и изскочи извън силовото поле, което обграждаше креслото и контролното табло.
Известно време наоколо бушуваха огньове, след това мъжът се оказа насред огромен хол с висок сводест таван, през който прелитаха и изчезваха силуети. След това се замяркаха изгледи на дълбоки гори на фона на едни и същи планини и под едни и същи нарязани от перести облаци сини небеса. След това запремигва ослепителна синьо-бяла светлина. Миг по-късно мъжът попадна във вътрешността на огромен завод. Прелитащите наоколо силуети забавиха скорост и станаха по-отчетливи. Мъжът в креслото се усмихна, когато за миг попадна насред просторна къпалия, където високо русо момиче вземаше душ, а дребничка червенокоса пъргавелка енергично се подсушаваше с хавлиена кърпа. Куполът отново стана видим, окъпан в множество светлини, бученето постепенно утихна и той се превърна хладна, неподвижна конструкция от бяла метална мрежа. На тавана ритмично премигваше зелена светлина.
Мъжът натисна бутон и завъртя ключ, след което се изправи, взе пушката и чантата, бръкна под ризата си и извади мрежеста чантичка, от която измъкна малък син пластмасов диск. Отключи някакво чекмедже на контролното табло, извади малка ролка солидографски филм и го пъхна в чантата. След това отвори вратата и изплува в собствените си време-пространствени измерения.
Намираше се в обширен хол с бледозелен под и още по-бледозелени стени. Таванът бе в зеленикаво- светлосиви нюанси. Голяма вдлъбнатина служеше за гнездо на купола, а от противоположната страна на хола имаше пулт, зад който беше седнал облечен в бледосиня туника служител, който тъкмо изваждаше слушалките на мюзикбокса от ушите си. Двама полицаи в зелени униформи се закачаха с група момичета, облечени в ярки оранжеви, червени и зелени комбинезони. Полицаите бяха въоръжени с ултразвукови парализатори, които висяха на закачени за китките на левите им ръце ремъци, и с пъхнати в кобури сигма- лъчеви иглери като този върху пулта в купола. Една от девойките, облечена в яркозелен комбинезон, беше копие на момичето, което бе зърнал да си прави фрикция с хавлиената кърпа.
— Шефът ви пристига — каза на полицаите едно от момичетата, докато той крачеше към тях.
Двамата се обърнаха и го поздравиха небрежно. Мъжът, който напоследък използваше името Ричард Лий, отвърна на поздрава им и продължи към пулта. Полицаите хванаха в ръце парализаторите, извадиха иглерите и бързо тръгнаха към купола.
Мъжът извади пластмасовия диск и го подаде на служителя зад пулта, който го пъхна в един жлеб на таблото пред себе си. В същия миг се обади механичен глас:
— Въркън Вал, благородник със син печат, наследствен Маврад от Нерос. Специален помощник, Паравремева полиция, специални поръчки. Изпълняващ единствено заповедите на Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция. Да му бъде оказвано цялото внимание и съдействие в рамките на Кодекса за паравремево прехвърляне и Кодекса на полицейските пълномощия. Други подробности?
Служителят натисна бутона „не“. Синият диск изскочи от жлеба и бе връчен обратно на приносителя,
