някаква карета или някои от хората, за които говори той, са били в странноприемницата, нито пък са се случвали някои от нещата, за които говори, тъй като в противен случай щях да знам, защото цял ден бях в странноприемницата.
Когато се върнах вътре, го намерих в общото помещение да крещи на моя стопанин и да твърди, че бил упоен и ограбен. Разбрах, че е луд, и се уплаших да не направи някоя пакост, затова отидох в полицията.
(Показания на Вилхелм Бейк и Фриц Херцер, селяни, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)
С Ваше разрешение, името ми е Вилхелм Бейк и съм арендатор в имението на барон фон Хентиг. Днес с Фриц Херцер ни изпратиха в Перлебург да закараме картофите и зелето, които съдържателят на „Меч и скиптър“ беше купил от управителя на имението. След като ги разтоварихме, решихме да смажем фургона, преди да потеглим обратно, затова свалихме колелата и започнахме работа. Бяхме работили около два часа, като започнахме веднага, след като се наобядвахме, и през цялото това време не е имало никаква карета в двора на странноприемницата. Тъкмо привършвахме, когато този господин ни заговори, като настоя да узнае къде му е каретата. Казахме му, че откакто сме там, не е имало никаква карета на двора, а той се обърна и се втурна в странноприемницата. Тогава си помислих, че преди да ни заговори, е излязъл отвътре, защото знам, че не може да е дошъл от улицата. Сега не знам откъде е дошъл, но знам, че не бях го виждал до този момент.
Чух горните показания и те отговарят на истината, каквато ми е известна, и нямам какво да добавя към тях.
(От полицейски капитан Ернст Хартенщайн до Негово превъзходителство барон фон Круц, министър на полицията)
Ваше превъзходителство,
Приложените копия от показанията, които взехме днес, обясняват как затворникът, самоименувал се Бенджамин Батърст, бе задържан от мен. Обвиних го за причиняване на безредици и в качеството му на заподозрян го задържах до събирането на допълнителна информация за него. Така или иначе, тъй като се представя за британски дипломат, нямам намерение да поемам по-нататъшна отговорност и затова го изпращам на Ваше превъзходителство в Берлин.
Преди всичко, Ваше превъзходителство, изпитвам огромни съмнения към разказаното от този мъж. Показанията, които направи и подписа пред мен, са твърде несъстоятелни, с карета, превърнала се във фермерски фургон като превърналата се в тиква карета на Пепеляшка, и трима души, които изчезват, сякаш са потънали в земята. Но всичко това е напълно приемливо и правдоподобно в сравнение с нещата, които ми каза и които не бяха протоколирани.
Ваше превъзходителство ще да е забелязал в неговите показания известни намеци за австрийска капитулация и за присъствие на френски войски в Австрия. След като показанията му бяха записани, забелязах тези намеци и се поинтересувах за каква капитулация става дума и каква работа имат френски войски в Австрия. Той ме погледна със съчувствие и отговори:
— Очевидно тук новините пристигат със закъснение; мирът бе подписан във Виена на 14-и миналия месец. А колкото до това какво правят френските войски в Австрия, те правят същото, което вагабонтите на Бонапарт вършат навсякъде в Европа.
— А кой е този Бонапарт? — попитах го аз.
Той ме изгледа така, сякаш го бях попитал кой е Йехова. След известно време на лицето му се появи израз на разбиране.
— Вие прусаците му признавате титлата император и го наричате Наполеон — започна той. — Така е, но мога да ви уверя, че правителството на Негово британско величество никога не е и няма да му я признае; не и докато остане един-единствен англичанин, който да дръпне спусъка. Генерал Бонапарт е узурпатор; правителството на Негово британско величество не признава никаква друга върховна власт във Франция, освен на династията на Бурбоните.
Всичко това изрече съвършено сериозно, сякаш ме упрекваше.
Отне ми малко време, за да възприема казаното и да осъзная всичките му значения. Та този човек всъщност бе убеден, че френската монархия е съборена от някакъв военен авантюрист, някой си Бонапарт, който нарича себе си император Наполеон, и същият е обявил война на Австрия и я е принудил да капитулира. Не си направих труда да споря с него — да спориш с луд е губене на време, но щом като този човек е способен да повярва на такива неща, превръщането на една карета във фургон за зеле е просто дреболия. Та за да му угодя, го попитах дали смята, че шпионите на генерал Бонапарт са отговорни за случката в странноприемницата.
— Без съмнение — отвърна той. — По една случайност не са ме познавали и са взели Жарден за министъра, а мен за секретаря и затова са отвлекли нещастния Жарден. Чудя се все пак, че са ми оставили куриерската чанта. Което ми напомня да си я поискам обратно. Дипломатически документи, нали разбирате.
Отговорих му напълно сериозно, че ще трябва да проверим акредитивните му писма. Обещах му да положа всички усилия, за да открия неговия секретар, прислугата и кочияша, взех подробно описание на всеки от тях и го убедих да се качи в една стая на горния етаж, където го поставих под стража. Действително започнах да събирам сведения, привиквайки всичките си информатори и агенти, но, както очаквах, не успях да науча абсолютно нищо. Не открих нито един човек, който да го е срещал, преди да се появи в „Меч и скиптър“, и това твърде ме учуди, тъй като все някой би трябвало да го види да влиза в града или да се разхожда по улиците.
В тази връзка нека напомня на Ваше превъзходителство за несъответствията в показанията на слугата Франц Бауер и двамата селяни. Първият е убеден, че мъжът е влязъл в двора на странноприемницата от
