улицата; другите двама са точно толкова убедени, че не е. Ваше превъзходителство, никак не обичам подобни загадки, тъй като съм сигурен, че те и тримата казват истината съобразно онова, което знаят. Признавам, че са обикновени неграмотни хорица, но би трябвало да са наясно какво са видели и какво не.
След като поставих затворника под стража, се заех да проуча неговите документи и мога да Ви уверя, Ваше превъзходителство, че бях потресен. Почти не обърнах внимание на приказките му за детронирането на краля на Франция или за този генерал Бонапарт, който наричал себе си император Наполеон, но за същите тези неща ставаше дума в неговите документи и депеши, които по всичко приличаха на официални документи. На няколко места се споменаваше за превземането на Виена от французите миналия май и за капитулацията на австрийския император пред този генерал Бонапарт, както и за битки, които се водят из цяла Европа, и за какви ли не още фантастични неща. Ваше превъзходителство, чувал съм за какви ли не луди — един вярва, че е архангел Гавриил или Мохамед, или върколак, друг е убеден, че костите му са от стъкло или че го преследват и измъчват дяволи — но, да ме пази Бог, за първи път чувам за луд, който притежава документални доказателства за своите самозаблуди! Учудва ли се тогава Ваше превъзходителство, че не желая да се занимавам с този случай?
Но положението с акредитивните му писма е още по-невероятно. Той разполага с документи с печата на Британското министерство на външните работи, които изглеждат напълно автентични — но са с подписа на външния министър някой си Джордж Кенинг, а целият свят знае, че министър на външните работи от пет години е лорд Кесълри. А на всичко отгоре има и открит лист, подпечатан от пруската канцелария — с автентичния печат, тъй като го сравних с мощно увеличително стъкло с един, който съм сигурен, че е истински, и те се оказаха идентични! — но все пак този лист е подписан с канцлерския подпис не на граф фон Берхтенвалд, а на барон Щайн, министър на земеделието, и подписът, доколкото успях да установя, изглежда истински! Това за мен е прекалено много, Ваше превъзходителство; налага се да помоля да бъде освободен от този случай, преди да съм полудял като моя затворник!
Съобразно с това взех мерки с полковник Кайтел от Трети улански да осигуря офицер за ескортирането на този човек до Берлин. Каретата, с която пристигат, е собственост на местното полицейско управление, а кочияшът е мой служител. Той следва да получи пари, за да се върне в Перлебург. Охрана е улански капрал, ординарец на офицера. Той ще остане с господин оберлейтенанта и двамата ще се завърнат тук, когато намерят за добре и на собствени разноски.
Имам чест, Ваше превъзходителство, да остана и т.н., и т.н.
(От оберлейтенант Рудолф фон Тарлбург до барон Йожен фон Круц)
Скъпи вуйчо Йожен,
Това в никакъв случай не е официален доклад; направих го в Министерството, когато предадох англичанина и неговите документи на един от твоите офицери — червенокос мъж с лице като на булдог. Но има някои неща, които би трябвало да знаеш и които не биха изглеждали добре в официален доклад, за да разбереш що за рядка риба се е заплела в мрежата ти.
Вчера тъкмо се бях върнал от взводни учения, когато ординарецът на полковник Кайтел ми каза, че полковникът иска да ме види в квартирата си. Заварих стария тип неглиже в дневната да пуши лулата си.
— Влизай, лейтенант, влизай и сядай, момчето ми! — поздрави ме той с онзи безцеремонен и свойски тон, който използва винаги с младшите офицери, когато има да им възложи някоя особено противна работа. — Как би ти се отразило едно малко пътуване до Берлин? Имам поръчка, която няма да отнеме и половин час, а можеш да останеш там, колкото искаш, само трябва да си тук до четвъртък, когато е нарядът ти за пътния патрул.
— Е — помислих си, — това е стръвта. — Изчаках да видя как ще изглежда въдицата, като заяви, че от моя страна няма никакъв проблем, и попитах каква е поръчката.
— Не е свързано с мен, Тарлбург — отвърна той. — Става дума за онова приятелче Хартенщайн, тукашния полицейски капитан. Има нещо за свършване в Министерството на полицията и си помислих за теб, защото съм чувал за роднинските ти връзки с барон фон Круц. Роднини сте, нали? — попита той, сякаш не знаеше абсолютно всичко за роднинските връзки на всички свои офицери.
— Точно така, полковник, баронът е мой вуйчо — казах. — Какво иска Хартенщайн?
— Ами има един затворник, който трябва да бъде закаран в Берлин и предаден в Министерството. От теб се иска само да го качиш на каретата, да внимаваш да не избяга по пътя и да получиш разписка за него и за някакви документи. Това е много важен затворник; не мисля, че Хартейнщайн има доверие на някой друг да свърши тази работа. Затворникът твърди, че е британски дипломат, и доколкото е осведомен Хартенщайн, може би наистина е такъв. Освен това е луд.
— Луд? — повторих аз.
— Да, точно така. Поне така ми каза Хартенщайн. Поисках да разбера що за луд — има различни видове лудост и за всяка от тях трябва да се предприемат различни мерки, — но всичко, което пожела да ми каже Хартенщайн, беше, че имал нереалистични възгледи за положението на нещата в Европа.
— Ха! Че кой дипломат няма нереалистични възгледи? — възкликнах аз.
Старчето Кайтел се изхили с нещо между кучешки лай и грачене на гарван.
— Да, точно така! Заради нереалистичните възгледи на дипломатите умират войниците — каза той. — Казах го и на Хартенщайн, но той не сподели нищо повече. Дори сякаш съжаляваше, че ми е казал и толкова. Приличаше на човек, който е видял особено ужасен призрак. — Известно време старчето пафкаше прочутата си лула, изпускайки дим през мустаците си. — Руди, този път Хартенщайн е извадил горещ картоф от пепелта и иска да го прехвърли на твоя вуйчо, преди да си е изгорил пръстите. Мисля, че това е една от причините да ме накара да уредя охрана за неговия англичанин. Виж сега: трябва да откараш в Берлин този нереалистичен дипломат или недипломатичен умопобъркан, или какъвто е там, да го вземат мътните. И разбери следното. — Той насочи лулата си към мен, сякаш държеше пистолет. — Наредено ти е да го откараш там и да го предадеш в Министерството на полицията. Не е казано нищо по въпроса дали да го предадеш жив или мъртъв, или наполовина жив и наполовина мъртъв. Не знам нищо по този въпрос и не искам да знам; щом Хартенщайн иска от нас да бъдем затворническа охрана, трябва да е доволен от начина, по който охраняваме, нали така!
Та, за да съкратя разказа си, огледах каретата, която ми бе предоставил Хартенщайн, и реших да вържа лявата врата с вериги от външната страна, за да не може да се отваря отвътре. Реших да поставя моя затворник от лявата си страна, така че единствената му възможност да излезе да е покрай мен. Реших да не нося оръжия, които би могъл да ми измъкне, затова свалих сабята си и я заключих в сандъка под седалката заедно с куриерската чанта с документите на англичанина. Беше достатъчно студено, за да ми е добре с шинела, затова го облякох, а в десния страничен джоб, който затворникът не би могъл да достигне, пъхнах малка оловна палка, а така също и два джобни пистолета. Хартенщайн искаше да ми даде часови и кочияш, но казах, че ще си взема прислужник, който ще действа като часови. Прислужникът, разбира се, беше моят ординарец Йохан; дадох му да носи моята ловна двуцевка, заредена до откат със сачми за глиган в едната цев и куршум от една унция в другата.
Въоръжих се и с голяма бутилка коняк. Помислих си, че ако по-често стрелям по затворника с нея, няма да ми създава неприятности.
Както и стана, тъй че всичките ми предпазни мерки — с изключение на коняка — се оказаха излишни.
