току-що се бе върнал празен, а роботи-миньори товареха трети далеч навътре под планината. Двама млади мъже и една млада жена в костюми от Първо ниво ръководеха всички тези операции от контролен пулт с видеоекрани, а шест-седем въоръжени пазачи отдъхваха със запалени цигари, след като бяха проверили новопристигналия конвейер за опасни прикачвания при пътуването. Странор Слет забеляза, че трима от тях са със зелените униформи на Паравремевата полиция.
— Тези кога пристигнаха? — запита той хората пред контролния пулт и кимна към новодошлите със зелените униформи.
— Преди десетина минути с пътническия конвейер — отвърна младата жена. — Дойде и шефът. Бранад Клав. И един паравремеви полицай. Във вашия офис са.
— Очаквах го — каза Странор Слет.
И зави наляво по коридора.
В офиса го очакваха двама мъже. Единият беше нисък и набит, с гневно, напрегнато лице — Бранад Клав, вицепрезидент на Корпорацията и завеждащ операциите. Другият бе висок и слаб, с красиво и съвсем безизразно лице. Беше в офицерска униформа на Паравремевата полиция със синия знак на наследствен благородник върху гърдите и сигма-лъчев иглер в кобура на колана.
— Отдавна ли ме чакате, господа? — запита Странор Слет. — Имах Залезно жертвоприношение в храма.
— Не, току-що влизаме — отвърна Бранад Клав. — Това е Въркън Вал, Маврад от Нерос, специален помощник на Главния Торта на Паравремевата полиция. Странор Слет, нашият агент-резидент.
Странор Слет и Въркън Вал докоснаха ръце.
— Слушал съм доста за вас, сър — каза Странор Слет. — Всички, които работят в паравремето, са чували, разбира се. Съжалявам, че възникна ситуация, която налага присъствието ви, но се радвам, че сте тук. Предполагам, знаете какъв е проблемът ни?
— В най-общи линии — отвърна Въркън Вал. — Главният Торта и Бранад Клав скицираха нещата, но ми се ще да добавите липсващите подробности.
— Разказах ви всичко — прекъсна го нетърпеливо Бранад Клав. — Всичко се свежда до това, че Странор изтърва този проклет местен крал Курчук от контрол. Ако аз… — Той внезапно спря, забелязал кобура под лявата мишница на Странор Слет. — С иглера ли беше горе в храма? — попита натъртено той.
— Дяволски си прав, че бях с него! — отвърна разпалено той. — И при първия случай, когато няма да мога да се въоръжа за самозащита в този времепредел, си подавам оставката. Нямам намерение да се забърквам в някаква каша като онези в Зурб.
— Това няма значение — намеси се Въркън Вал. — Разбира се, че Странор Слет има право да е въоръжен. Самият аз не бих си и помислил да ме хванат невъоръжен в този времепредел. Странор, предлагам да ми разкажете какво става тук от самото възникване на проблема.
— Всичко започна преди около пет години, когато Курчук, кралят на Зурб, се ожени за чулдунската принцеса Дарит от една страна оттатък Черно море и я направи своя кралица напук на цяла дузина дъщери на местни благородници, за които се бе женил преди това. След това докара един чулдунски писар, Ладбург, и го направи Надзирател на кралството — нещо като премиер-министър. Това предизвика много недоволства и в един момент имаше опасност да избухне революция, но той докара пет хиляди чулдунски наемници стрелци — тия хулгуни изобщо не владеят лъка — и недоволството изчезна в небитието заедно с повечето водачи на недоволните. Онова, което разбрах, е, че този Ладбург първо уредил сватбата. Изглежда, императорът на Чулдун възнамерява да завоюва кралствата Хулгун, като започне от Зурб.
— Та тези чулдуни до един почитат божеството Муз-Азин — продължи той. — Това е крокодил с крила на прилеп и с остриета на опашката. В сравнение с него Ят-Зар е направо красавец. Да не говорим за привичките му. Муз-Азин си пада по човешки жертвоприношения. Жертвата се завързва за глезените на триъгълна рамка и се шиба до смърт с камшици с метални шипове. Отвратително божество, но това въобще е отвратителен времепредел. Народът направо изпада в транс, наблюдавайки подобно жертвоприношение. Много по-разтърсващо шоу от нашите заешки убийства. Жертвите обикновено са престъпници или застаряващи непоправими роби, или пък военнопленници. Естествено, когато чулдуните започнаха да нахлуват в двореца, докараха и божеството-крокодил заедно с цяла тълпа свещеници, а крал Курчук им разреши да издигнат свой храм в двореца. Ние, разбира се, започнахме проповеди против това езическо идолопоклонничество в нашите храмове, но религиозният фанатизъм не е сред камарата от грехове в този сектор. Всяко божество е добро като всяко друго — струва ми се, теологичният термин е безпристрастност. Все пак до един момент нещата се развиваха сравнително спокойно, но преди две години ни се струпаха всички тези неприятности…
— Неприятности! — изръмжа Бранад Клав. — Това е дежурното извинение на всеки некадърник!
— Продължете, Странор. Какви неприятности? — попита Въркън Вал.
— Най-напред се случи сушаво лято и по-голямата част от зърнената реколта изгоря. Когато това отмина, заваляха проливни дъждове, имаше и градушки и наводнения, което доунищожи оцелялото от сушата. Когато потънаха малкото, което бе останало, стана ясно, че ще има глад, затова докарахме много зърно с конвейери и го разпределяхме от храмовете — естествено това беше чудотворният подарък на Ят- Зар. След това главният офис на Първо ниво се уплаши, че ще наводним този времепредел с необяснимо голямо количество зърно, което би могло да предизвика подозрения, и нареди спиране на оставките. Тогава Курчук, а мога да добавя, че кралство Зурб пострада най-силно от глада, заповяда мобилизация на армията и нахлу в Джумдун, южно от Карпатите, за да плячкоса зърно. Армията му претърпя поражение и само една четвърт от нея се завърна, без никакво зърно. Ако ме питате, тъкмо Ладбург скрои всичко да се случи точно така. Той посъветва Курчук да нахлуе, а вече споменах за подозренията си, че Хомброг, императорът на Чулдун, възнамерява да завземе кралствата Хулгун. Е, какво по-добро от това да бъде разбита предварително армията на Курчук?
— Как стана разгромяването? — попита Въркън Вал. — Някакви подозрения за предателство?
— Нищо категорично, освен това, че джумдуните, изглежда, бяха отлично информирани за плановете за нахлуването на Курчук. Не би могло да бъде по-зле. Вижте, тези хулгуни и най-вече хулгуните от Зурб са копиеносци. Сражават се в сравнително тънка редица с тежко въоръжена пехота отпред и лека пехота с копия отзад. Благородниците се сражават в леки колесници, обикновено в центъра на фронта, както беше и при битката за Джорм. Самият Курчук беше в центъра с чулдунските си стрелци, струпани около него. Джумдуните използват много кавалерия с дълги мечове и кавалерийски копия, както и големи колесници с двама копиеносци и кочияш. И вместо да ударят в центъра на Курчук, където бяха стрелците, удариха левия фланг и го обградиха, след което заобиколиха отзад и удариха десния фланг в тил. Всичко, което можеха да направят чулдунските стрелци, бе да стоят плътно около краля и да стрелят по всеки приближил се. Останаха почти сами и бяха разцепени на части. Битката свърши с отстъпление на Курчук, неговите благородници и стрелци, преследвани от джумдунската кавалерия, която ги посичаше и мушкаше, докато бягаха.
— Дали причината беше в предателството на Ладбург или в глупостта на Курчук, но и при двата случая беше естествено стрелците да се измъкнат, а хулгунските копиеносци да атакуват — продължи той. — Но я се опитай да кажеш нещо на тези твърдоглавци! Муз-Азин закрилял чулдуните, а Ят-Зар измамил хулгуните и точка. Поклонниците в храма в Зурб започнаха да намаляват, и то най-вече за сметка на роднините на онези, които не се върнаха от Джорм.
— Ако всичко бе свършило с това, пак нямаше да навреди на миннодобивната дейност и щеше да се размине. — Той въздъхна. — Но за капак на всичко зайците започнаха да измират. — Странор Слет извади от бюрото си пура, отхапа края и го изплю с раздразнение. — Туларемия, разбира се — добави той и докосна върха на пурата със запалката си. — Сега вече започнаха да се прехвърлят при Муз-Азин на тълпи, и то не само в Зурб, но във всичките Шест кралства. Трябваше да видите Залезното жертвоприношение тази вечер! Около двеста души, а обикновено бяха по две хиляди. По двама мъже вдигаха след служба кутията с даренията до вратата навремето — а събраните тази вечер пари едва напълниха единия ми джоб!
Тук върховният жрец употреби думи, които дори хулгуните биха сметнали за неподобаващи за духовно лице.
Въркън Вал кимна. Дори без набързо взетия хипномех за този сектор знаеше, че заекът е опитомен от протоарийските хулгуни и е тяхна основна месна храна. Имаше дори дребен внос на Първо ниво и във всички
