се?
— Да, разбира се.
— Чудесно. Предай следното на всички: като представител на Паравремевата полиция, упълномощен от Торта Карф, искам всички паравреми, които е възможно да бъдат освободени, да се прехвърлят незабавно на Първо ниво и да се съберат на конвейера в храма в Зурб на терминал Първо ниво възможно най-скоро. Прекратете всички рудодобивни дейности и предайте храмовите дейности на местните низши свещеници. Може да им се каже, че висшестоящите свещеници се оттеглят в Палатите на Ят-Зар, за да се молят за спасението на свещениците в ръцете на крал Курчук. И всеки да донесе свещеническия си знак в Първо ниво. Ще ни потрябват. — Той се обърна към Бранад Клав. — Предполагам, че съхранявате резервен знак на Първо ниво?
— Да, разбира се. Съхраняваме доста неща. Мантии, митри, фалшиви бради в различни нюанси, всичко.
— А тези огромни идоли на Ят-Зар серийно ли са произведени на Първо ниво? Разполагате ли с такъв в момента? Чудесно. Бих искал да му се направят някои промени. Първо, целият да се облицова с дебел пласт нагънат никел. Второ, да му се инсталира антиграв механизъм и механизъм за автоматично придвижване, високоговорител и дистанционно управление. И виж страните, свържи се с този ковач Кранар Джърт и го предупреди да ни съдейства. Кажи му да се свърже по радиото с храма в Зурб утре на обяд и да поддържа връзка, докато не получи отговор. Или по-добре му кажи да нагласи конвейера си на своя терминал на Първо ниво и да пренесе подходящи дрехи за ролята на калфа механик. Бих искал да разговарям с него и да го снабдя със специална екипировка. Всичко ли запомнихте? Добре, действайте по изпълнението и докарайте своите паравреми, свещеници и рудодобивни оператори веднага щом се погрижите за всичко. Бранад, ела с мен. Връщаш се веднага на Първо ниво. Предстои ни много работа, затова да започваме.
— Ще направя всичко, с което мога да помогна. Само кажете какво — обеща искрено Бранад Клав. — Странор, искам да поднеса извиненията си. Признавам, че трябваше да се вслушам в препоръките ти още в началото.
По обяд на следващия ден Въркън Вал бе успял да събере над стотина мъже в голямата зала на ядрената рафинерия в Джарнабар, пространствено коекзистентна с храма на Ят-Зар в Зурб на Четвърто ниво. Имаше известни затруднения да ги разпознае, тъй като всички бяха със сини мантии с пискюли, златни митри и фалшиви сини бради. Навалицата изглеждаше изключително комично. А най-комично от всичко бе, че гледката би довела всеки хулгун от Протоарийския сектор на Четвърто ниво до религиозен екстаз. Половината от тях бяха свещеници в храмовете на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Другите бяха паравремеви полицаи. Освен с храмови ножове всички бяха въоръжени със сигма-лъчеви иглери. Мнозина носеха и ултразвукови парализатори — дълги две педи палки с върхове като луковици. Повечето паравремеви полицаи и някои от свещениците също имаха или топлинни лъчеви пистолети, или неутронни бластери. Самият Въркън Вал също бе въоръжен с такъв.
Паравремевите полицаи се бяха строили отделно за проверка, а Странор Слет, Таманд Драв от храма в Зурб и още няколко върховни жреци оглеждаха автентичността на маскировката си. Малко встрани от останалите един полицай с одежди и брада на върховен жрец носеше окачена на ремък квадратна кутия, с чиито бутони се упражняваше в момента. Огромен снабден с антиграв идол на Ят-Зар се носеше бавно във въздуха, послушно изпълнявайки командите на дистанционното управление, като се издигаше, спускаше се и извършваше грациозни пируети.
— Хей, Вал — викна той на шефа си. — Това как е?
Идолът се издигна на пет стъпки, направи плавен полукръг, премести се надясно и бавно се спусна на пода.
— Чудесно, Хорв — отвърна Въркън Вал, — но не отпускай докрай и не изключвай антиграва. Наблъскан е с предостатъчно никелова облицовка, за да затъне цял метър в мека почва.
— Не знам каква е идеята — обади се стоящият наблизо Бранад Клав. — Разберете, това не е критика. А и нямам никакво право на такава при сложилите се обстоятелства. Но ми се струва, че бронирането на това чудо с огънат никел е излишна презастраховка.
— Може би — съгласи се Въркън Вал. — Искрено се надявам да се окаже точно така. Но нямаме право да рискуваме. Операцията трябва да бъде абсолютно гарантирана. Готов ли си, Таманд? Добре. Първата група към конвейера.
Той се обърна и се приближи към голям купол от фина мрежа в другия край на залата, висок трийсет стъпки и с диаметър шейсет. Таманд Драв с десетте паравремеви жреци и Бранад Клав с десет паравремеви полицаи го последваха. Последният плъзна вратата и я заключи. Въркън Вал пристъпи към контролния пулт в центъра на купола, взе глобус с диаметър две стъпки от същата метална мрежа, отвори го и след като нагласи нещо в него, прикрепи електрически кабел и го затвори. Постави глобуса на пода до пулта и взе ръчната батерия на другия край на кабела.
— Никакви рискове, нали? — попита Бранад Клав, който го наблюдаваше с интерес.
— Никога не го правя, ако не е наложително. В тази работа и без това има прекалено много наложителни рискове. — Въркън Вал натисна бутона на ръчната батерии. Глобусът на пода проблесна и изчезна. — Вчера бяха арестувани пет паравреми. Някой от тях или всички може да имат входни активатори. Странор Слет твърди, че не са подложени на мъчения, но това е само предположение. В случай, че са, може да са изтръгнали от някого действието на активатора. Затова искам проверка на вътрешността на конвейерната камера, преди да се прехвърлим.
Той остави ръчната батерия със свободния край на кабела върху пулта и запали цигара. Другите се събраха около него. Пушеха и наблюдаваха мястото, където бе стоял глобусът. Минаха трийсет минути и глобусът отново се появи, облян във всички цветове на дъгата. Въркън Вал отброи десет секунди и го взе, постави го върху пулта, отвори го и извади отвътре малка квадратна кутия. Плъзна я в един улей под пулта и щракна ключ. Един от видеоекраните просветна и върху него се появи триизмерно изображение — вътрешността на обширна зала, висока около седемдесет стъпки. В нея имаше голямо бюро и радио, маси, дивани, столове и пълна с оръжия стойка, а в единия край на бетонния под абсолютно празен осемнайсетметров кръг, очертан с бледо луминисциращо червено.
— Как го намираш? — попита Въркън Вал Таманд Драв. — Нещо да не е наред?
Върховният жрец на Зурб поклати глава.
— Точно както я оставихме. Никой не е влизал след напускането ни.
Един от полицаите зае мястото на Въркън Вал на пулта и завъртя централния ключ, след като огледа приборите. Паратемпоралното транспозиционно поле се включи с тихо бръмчене, което се засили до писък и след това премина в монотонно бучене. Мрежовидният купол проблесна в цветовете на дъгата и изчезна и се оказаха във вътрешността на огромната ядрена рафинерия, управлявана от паравреми в друг времепредел на Първо ниво. Докато прекосяваха времепределите, гледката започна да се променя. Появяваха се и изчезваха сгради. За няколко секунди попаднаха във вътрешността на хладилна камера насред разтопено олово. Таманд Драв го посочи рязко с пръст, преди да изчезне.
— Това винаги ме безпокои — каза той. — Гадно местенце, ако полето отслабне точно тук. Заради тая работа съм досаден като квачка при проверка на конвейера.
— Не те обвинявам — съгласи се Въркън Вал. — Може би е охладителната система на атомен реактор.
Второ и Трето ниво прекосиха по-плавно. В един момент се озоваха насред грандиозна сухоземна битка с големи наподобяващи танкове моторни средства, които бълваха огън едни срещу други. Прекосиха и някаква въздушна бомбардировка. Всеки времепредел от тази зона на Източна Европа беше бойно поле. Насреща им се зададе огромна процесия с червени знамена и големи портрети на мъж с грубо лице и с черни мустаци и Въркън Вал разпозна Евро-американския сектор от Четвърто ниво. Накрая, след като транспозиционната скорост намаля, видяха безразборно струпани бедняшки сламени къщурки до гранитната задна стена на хулгунски храм на Ят-Зар в Четвърто ниво, в който все още не бяха проникнали агенти на Транстемпоралната миннодобивна корпорация. Бяха стигнали местоназначението. Куполът около тях стана видим и зелената светлинка над главите им бавно замига.
Въркън Вал отвори вратата и пристъпи навън с изваден иглер. Палатът на Ят-Зар изглеждаше точно така, какъвто го бе видял на снимката в автоматичния разузнавателен конвейер. Останалите се скупчиха зад
