— Къде е проклетият крал? — прогърмя глас — гласът на Странор Слет по миниатюрно радио, което бе свързано с високоговорителя в идола. — Къде е този богохулник и осквернител Курчук?
— Този в червената туника до трона е Ладбург — прошепна Таманд Драв. — А този до него е върховният жрец на Муз-Азин Громдур.
Въркън Вал кимна, без да откъсва очи от групата върху платформата. Громдур, върховният жрец на Муз-Азин, заотстъпва назад, като бъркаше с ръка под туниката си. В същия момент един офицер изрева някаква заповед и чулдунските стрелци измъкнаха стрели от колчаните и ги нагласиха на тетивите. Ултразвуковите парализатори на напредващите паравреми задействаха и наемниците започнаха да се свличат на земята.
— Свалете оръжията, глупаци! — гръмна високоговорителят. — Свалете оръжията или ще ви умъртвя до един! Как дръзвате, окаяни нещастници, да вдигате лъкове срещу Мен?
В първия момент неколцина, а след миг и всички останали отпуснаха или захвърлиха оръжията и се заизмъкваха. Повечето от тези пред самия трон бяха изпопадали. Въркън Вал не отделяше очи от върховния жрец на Муз-Азин, който вдигна ръка и върху нагръдника на Ят-Зар проблесна светкавица и се изви струйка пушек. Боята, която покриваше никела, бе изгорена, но идолът остана невредим. Въркън Вал насочи иглера и облъчи Громдур. Мъжът в черната мантия рухна на земята и бластерът му издрънча върху каменната платформа.
— Това ли е твоят нещастен червей, Муз-Азин? — избоботи гласът. — Къде е сега твоят върховен жрец?
— Хорв, обърни Ят-Зар с лице към Муз-Азин — каза през рамо Въркън Вал и измъкна бластера с лявата си ръка.
Като повечето хора на Първо ниво, той си служеше еднакво добре с двете ръце, макар като всички паравреми инстинктивно да криеше това в извънвремето. Щом извисилият се идол бавно се килна, за да погледне надолу към противника си върху талигата, Въркън Вал насочи бластера и натисна.
От едната страна на идола-крокодил се появи микроскопично петънце и няколко неутрона от атомната структура на камъка, от който беше изваян, се отделиха, превръщайки се във водородни атоми. Целият идол проблесна с оглушителен тътен и изчезна. Ят-Зар се изкикоти злокобно, обърна се с гръб към талигата, която пращеше в пламъци, и отново се насочи към крал Курчук.
— Вдигнете ръце, всички до един! — изкрещя Въркън Вал на езика на Първо ниво и насочи късото дуло на бластера и двете дула на иглера към групичката около трона. — Елате напред, преди да съм ви взривил!
Ладбург вдигна ръце и пристъпи напред. Същото направиха и двама от жреците на Ят-Зар. Няколко паравремеви полицаи моментално ги сграбчиха и ги разоръжиха направо върху платформата. И тримата имаха сигма-лъчеви иглери, а Ладбург бе въоръжен и с бластер.
Крал Курчук стискаше ръчните облегалки на трона, обезумял от ужас. Беше едър плещест мъж с черна брада. При нормални обстоятелства би излъчвал внушителност с позлатената си броня и златната корона. Но сега лицето му бе посивяло и той нервно хапеше долната си устна. Останалите върху платформата изглеждаха още по-зле. Хулгунските благородници се бяха скупчили встрани, сякаш се опитваха да се разграничат едновременно и от краля, и от жреците на Муз-Азин, които се взираха като зашеметени в горящата талига, от която току-що се бе изпарил техният идол. А мъжете, които трябваше да извършат жертвоприносителните мъчения, бяха изпуснали камшиците си от ужас и ломотеха неразбрано.
Насочван от облечения в мантия Хорв, Ят-Зар се бе издигнал точно над трона и бавно се спускаше. Стиснал дръжките на трона си толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, Курчук гледаше вторачено масивния идол, който се спускаше към него. Успя да издържи до момента, в който идолът започна да притиска главата му. Тогава кралят се метна с крясък от трона и се изтърколи почти до ръба на платформата. Ят-Зар помръдна встрани, завъртя се леко и катурна трона, след което се спусна върху платформата. На Курчук, който се надигаше боязливо на ръце и колене, му се стори, че огромният идол го гледа с презрение.
— Къде са моите предани жреци, Курчук? — проехтя гласът на Странор Слет по скритото в ръкава му радио. — Да бъдат доведени пред мен живи и невредими или ще е по-добре никога да не си се раждал!
Шестимата жреци на Ят-Зар, изглежда, вече бяха доведени върху платформата от един от придворните на Курчук. Този благородник, чието име бе Йорзук, познаваше всяко чудо от първия миг и си вярваше, че е на страната на божеството с по-тежката артилерия. Още щом видя Ят-Зар да минава през вратата без видима подкрепа, избърза към затвора с половин дузина свои васали и нареди шестимата затворници да бъдат освободени. Сега не се отделяше от тях и ги убеждаваше, че винаги е бил верен слуга на Ят-Зар и е бил дълбоко опечален от вероотстъпничеството на своя суверен.
— Чуй думата ми, Курчук — продължи Странор Слет по високоговорителя в идола. — Ти извърши гнусен грях срещу мен и ако бях жестоко божество, съдбата ти щеше да е по-тежка от тази на всяко друго човешко същество. Но аз съм милостив бог и можеш да получиш опрощение по моя преценка. В продължение на трийсет дни няма да ядеш месо и да пиеш вино, нито ще се обличаш в злато и хубави одежди, и всеки ден ще идваш в моя храм и ща молиш за опрощение. А на трийсет и първия ден ще се отправиш бос и облечен в дрехи на роб към моя храм в планините над Йолдав и там аз ще ти даря прошка, след като направиш жертвоприношение за мен. Аз, Ят-Зар, казах!
Кралят започна да се надига, ломотейки благодарности.
— Не се изправяй пред мен, докато не съм ти дал опрощение! — прогърмя Ят-Зар. — Изпълзи по корем пред взора ми, окаянико!
Процесията се върна в храма необезпокоявана и невъзмутима. Шосето беше пусто. Ят-Зар изглеждаше в отлично настроение. Народът на Зурб не му даваше никакво основание да не е така. Жреците на Муз-Азин и техните мъчители бяха натикани в зандана. Йорзук, който бе назначен за регент, докато траеше покаянието на Кур чук, пое управлението и нареди на хулгунските копиеносци и набързо сменилите вярата си чулдунски стрелци да възстановят реда и да ликвидират между другото някои от личните му съперници и политически противници. Жреците и тримата задържани, в които бе намерено оръжие от Първо ниво, влязоха в храма предвождани от триумфално носещия се пред тях Ят-Зар. Няколко благочестиви последователи пристъпваха най-отзад, за да бъдат опростени, но бяха отпратени с обяснението, че в момента се извършват сложни тайни церемонии за освещаване на осквернения олтар.
Въркън Вал, Бранад Клав и Странор Слет влязоха в конвейерната камера с паравремевите полицаи и останалите свещеници заедно с тримата задържани. Вал смъкна фалшивата си брада и се обърна към тях. И тримата го познаха.
— Явно — започна той — сте се забъркали в голяма каша. Нарушили сте едновременно Паравремевия транспозиционен кодекс, Комерсиалния регулационен кодекс и Криминалния кодекс на Първо ниво. Най- добре е да направите самопризнания.
— Няма да кажа нищо без законна консултация — отвърна този, когото тук наричаха Ладбург. — И ако сте приключили с претърсването, моля да ми бъдат върнати цигарите и запалката.
— Вземете една от моите за разнообразие — отвърна Въркън Вал. — Не съм сигурен какво държите в тях освен тютюн. — Той му предложи табакерата и запалката си, след което запали и своята цигара. — Ще направя всичко, което зависи от мен, за да ви върна живи в Първо ниво.
Бившият Надзирател на кралство Зурб повдигна рамене.
— Все пак няма да кажа нищо.
— Така или иначе, можем да измъкнем всичко от вас под наркохипноза — напомни му Въркън Вал. — Освен това заловихме вашия човек, когото заварихме в храма при пристигането си. Той е на пълна обработка, каквато е процедурата за всеки извънврем, у когото е намерено оръжие от Първо ниво. Ако дадете показания веднага, това би облекчило положението ви.
Задържаният пусна цигарата на пода и я стъпка.
— Ако се опитате да измъкнете нещо от мен насила, ще си имате големи неприятности — заяви той. — Имам приятели на Първо ниво, които ще се погрижат за мен.
— Съмнявам се. Ще са доста заети да спасяват самите себе си, когато всичко излезе на бял свят. — Въркън Вал се обърна към двамата в черните мантии. — Някой от вас има ли желание да сподели нещо?
Те поклатиха отрицателно глави и той кимна на групата полицаи, които ги набутаха в конвейера.
