всичко, което разбираме, можем да си представим. Не можем да си представим чувствата на съществата, приемащи радиоизлъчването, но това не намалява разбираемостта на тяхното поведение. Въпреки че другата «действителност» може да се окаже съвсем различна, от нашата, това не е причина да се боим от нейната познаваемост.“
Засега учените не са единодушни по въпроса, как ще бъдат преодолени бариерите между нас и потенциалните ни съседи. За съжаление земният ни опит показва, че именно нашата досегашна изключителност, нашият антропоморфичен поглед върху нещата ще предизвикат най-големите затруднения. Посланието на някоя непозната цивилизация ще бъде костелив орех за цялото човечество. Древните автори са писали своите книги и клинописни таблички главно за себе си и за своите съграждани и изобщо не са мислили, че след няколко хилядолетия някой, който не знае нито езика, нито азбуката им, ще се опитва да разгадае тези текстове… Обратното — всеки автор на космическо писмо ще познава сложността, с която ще се сблъска непознатият читател; при това авторът ще има интерес от действителното разгадаване на текста и без съмнение ще се опита да даде ключ към загадката в увода на посланието — нещо, което ще важи за цялата вселена.
Математика на екрана
Математиката се основава на определени закони и навици. Във всекидневния живот ние употребяваме десетичната систе-ма — имаме десет пръста, по пет на всяка ръка. Но през средновековието стоката се е брояла на дузини, а парите на шейсетини. Как можем да разберем каква система действува на разстояние няколко светлинни години от нас?
Най-елементарен е двоичният код, примитивният език на компютрите. Код, който познава само „да-не“, „черен-бял“, „нула-едно“, но може да бъде развит до голямо съвършенство. Върху него е основана цялата командна техника и принципите на компютрите. Затова и нашите космически братя трябва да владеят двоичния код. Необходимо е те да познават и основните математически действия — събиране, изваждане, умножение, деление, дроби — и да съставят определена класификация на числата. Без тия основни абстрактни понятия те не могат да си построят приемателна апаратура и други съоръжения. Според специалистите много важно свойство е и зрението. Иначе тези същества трудно ще създават сложни машини. Оттук Оливър, Морисън, Мински и др. правят извода, че цивилизациите могат да си разменят съобщения под формата на телевизионни картини. Затова Дрейк решил да изпрати имитация на такова послание до всички свои приятели, с които е спорил в Грийн Банк за съществуването на далечни съседи. И така, в края на 1961 г. дванайсетте „кавалери на ордена на делфина“ получили писма със странно приложение — листчета с редица от нули и единици, напечатани от компютър.
Получателите дълго си блъскали главата над ребуса. Сигурно било, че това е съобщение, зашифровано в елементарен двоичен код. Само д-р Оливър, специалистът по електроника, открил решението.
Единиците и нулите ca общо 1271, в терминологията на изчислителната техника това са 1271 единици информация. Човек, който разбира от математика, ще схване, че числото се разлага на два първични множителя — 31 и 41. Това може да значи 41 реда по 31 единици информация. Но по този начин не се получава нищо. А обратното — 31 реда с по 41 единици? Да, така се появява някаква картина! Ако помислим малко върху нея, ще разшифроваме следното послание.
Около звездата има система от осем планети. Те са изобразени в двоичен код в лявата колонка. На четвъртата от тях живеят развити двукраки същества. Те са разделени на два пола и от връзката помежду им се раждат нови същества. Вълнообразната линия, която излиза от третата планета, означава, че тя е покрита с вода. Съществата от четвъртата планета, които вероятно са били там, са открили морски животни, наречени на наш език риби. Символите в горната част на картината представляват атоми на въглероден окис и водород — така е определена химичната основа на тамошния живот. Вдясно с двоичен код е зашифрована височината на разумните същества — единайсет единици. Ако приемем за основа дължината на радиосигнала (21 см), там живеят същества, високи около 2,3 м.
Дрейк смята, че първите най-елементарни космограми ще бъдат картини. Нали и децата започват да опознават околния свят с помощта на рисунки.
През октомври 1976 г. на своя лекция Морисън разви мисълта на английския математик Хогбън да се изпращат числа под формата на обикновени импулси. Три импулса ще означават тройка, пет импулса — петица… Американският физик допълни това предложение с възможността чрез по-особени импулси да се излъчват и простите математически символи „плюс“, „минус“, „умножено по“, „делено на“… Според него това би изглеждало така:
Морисън освен това предлага по подобен начин да се изпраща информация за числото пи. След това ще последва серия от дълги сигнали, разделени от импулси в началото и в края на всеки ред. Тази серия ще носи информация за това, как изглежда кръгът. Така американският физик иска да въведе „растера“ от телевизионния екран в размяната на далечни послания.
Веднага щом извънземните същества разберат посланието Земята ще започне да изпраща основни геометрични образци, например Питагоровата теорема и др.
Някои специалисти предлагат позивният сигнал на Земята да бъде образуван от редове прости числа — 1, 3, 5, 7, 11, 13, 17 и т.н., от квдратични редове — 1, 4, 9, 16, 25… или от последователността на десетичните знаци на числото пи.
Такова послание не може да създаде радиобуря в Космоса, нито процес, предизвикващ електромагнитни вълни.
На бюраканския симпозиум Мински сподели мнението че извънземните цивилизации могат да излъчват специална програма за своите електронноизчислителни машини. Ако нашите „разшифровчици“ познават принципите на действие на далечната изчислителна техника, това значително ще улесни тяхната работа, защото при дешифрирането на сложните, абстрактни информации компютрите ще имат решаващо значение.
Същото мнение изказва и Гиндилис в анкетата на съветските участници в този форум. Той смята, че голяма част от цивилизациите (ако не всичките) могат по някакъв начин да възприемат пространствени картини от околния свят. Те използуват тази своя способност, за да се ориентират в пространството. И затова ще могат да уловят нашата картинна кореспонденция.
Опит за създаването на космически език
Проф. Ханс Фройдентал, математик от холандския университет в Утрехт е категоричен: най-подходящ ще бъде абстрактният език на математиката. Той е най-разбираемият „логически език“, който може да бъде разгадан от непознатите разумни същества. Жителите на далечните светове ще разберат нашите сигнали само ако излъчваните понятия са строго разпределени според своята логика. Отначало тази задача ще прилича на създаването на памет у компютрите.
През 1960 г холандският математик публикува обемиста книга под заглавие „Линкос“ (от латинското Лингва космика = космически език). Авторът подчертава, че „Линкос“ не трябва да се разбира като упътване за разшифроване и зашифроване на космически послания, а като абстрактна схема на езика, който можем да използуваме според ситуацията и техническите възможности. Най-напред изпращаме някои от първите числа, основани на прости сигнали, например точки. След това трябва да покажем на чуждите „слушатели“ някои основни математически знаци. Това изглежда доста сложно, но в действителност е съвсем лесно. Изпращаме например числото „едно“, после някакъв знак, който ще изразява понятието „е по-малко“, и накрая числото „две“. След това по същия начин излъчваме „две е по-малко от три“, „три е по-малко от четири“… Този метод ще използуваме, за да обясним на непознатите адресати нашето разбиране за знаците „плюс“, „минус“, „по-голям“, „делено на“, „умножена по“ и всички останали. По-късно ще бъдат обяснени
