основите на алгебрата. От-начало Земята трябва да излъчва някои неравенства от типа „100+10 е по- голямо от 10+11“. Следна понятието „абстрактно число“. И накрая авторът препоръчва да се приключи с „човешкото понятие за математиката“ — с търсене на неизвестни величини, с въвеждане на въпроси. След математическата азбука ще дойде понятието за време. Опичало ще се изпращат сигнали с различна дължина, после ще се изразят с числа и едва тогава ще се въведе единица за време и поня-тията „преди“, „по-късно“, „минало“, „бъдеще“, „по-рано“ „след“ …
Много сложна ще е задачата да обясним на космическите „слушатели“ правилата на нашия морал и поведение. Но авторът на „Линкос“ се справя и с този проблем. Отначало ще бъдат представени четири абстрактни лица, които по характерен начин изчисляват най-различни математически задачи: А винаги задава въпроси, Б винаги им отговаря правилно, В винаги отговаря неправилно, Г участвува рядко в дискусията. Така ще се опитаме да обясним човешкото схващане за оценка на дейностите, означаването на добро и лошо. Например учителят А задава задача. Ученикът Б отговаря правилно, В — — погрешно, Г — също правилно, но след продължително време. Затова учителят А казва на Г, че той не се е справил със задачата. Оттук идва поуката, че добрият отговор не е правилен, ако трябва да го чакаме дълго време. Или А чака отговор от Б на друг въпрос. Но вместо Б говори В и за изненада отговорът му е правилен. Но учителят А е недоволен и казва на В, че той е отговорил погрешно. Пренесено на математическо равнище, това означава, че не е правилно да се отговаря на въпрос, зададен другиму…
Фройдентал е посветил много страници на разясненението, че човекът се отличава от останалите живи същества на нашата планета. В текста „който може да говори“ се среща много по-често от „който се движи“, „който възприема“, „който се интересува“. Човекът е същество, което може да говори — по такъв механичен начин авторът се опитва да отделя човечеството от останалия свят.
В заключение холандският математик обяснява основните физически закони, на които се подчинява човешката дейност. Той въвежда понятията „движение“, „материя“, сравнява ги от гледище на човешкото поведение и от гледище на физиката. По-нататък той показва предимството на колектива пред отделния индивид — например много хора могат лесно да пренесат голям предмет, а сам човек няма да може… Естествено авторът отделя много място и за излагане смисъла на формулата Е =mc2.
Фройдентал съобщи, че втората част на книгата ще съдържа обяснения на понятия като живот и материя, в нея ще бъдат уточнени характеристиките на чисто човешкото поведение.
Поглед в бъдещето
Преди няколко години се срещнах с проф. Констатин Феоктистов, конструктор и член на екипажа на Восход-1. Bинаги при срещите си с този изключително умен и чувствителен човек осъзнавах как задълбочено гледа той на влиянието на космонавтика върху земния живот — в обществено, философско, социологическо и икономическо отношение. През лятото на 1970 г. ние говорихме за различните перспективи на космонавтиката.
„Ако трябва да говоря за най-близките и най-интересните задачи пред космическата техника, мисля, че най-високо стои един проблем, който (колкото и да е странно) бих нарекъл астрологически. Искам да кажа, че космонавтиката ще ни позволи да погледнем в бъдещето на човечеството. Макар от няколко години да «прослушваме» небето, засега не сме уловили никакви сигнали на чужди същества. А нашите радиостанции са съвършени и могат да приемат такова послание. Въпреки това небето мълчи. Можем да дадем много обяснения за това. Възможно е животът на цивилизациите да е кратък и за няколко столетия те да отмират. Може да са изпратили съобщение, когато ние не сме били в състояние да го приемем. А сега, когато сме готови, когато го чакаме с нетърпение, тези светове може да не съществуват. Прекалено тъжна перспектива. И, обратното — ако успеем да уловим сигнали на някаква далечна цивилизация, ще бъде надежда за живот и за нас; защото съществуването на такава цивилизация ще бъде доказателство, че обществото може да преживее началото на атомния век, без да се самоубие чрез някоя термоядрена война.
Естествено, ние трябва да продължаваме в търсенето на послания от други светове. И точно тук ще ни помогне космонавтиката. Както е известно, приемането на радиосигнали от Космоса и оптическите наблюдения се нарушават от земната атмосфера. Но ние можем да увеличим чувствителността на приемащите апаратури, като ги разположим направо в Космоса. На станциите спътници могат да се монтират големи телескопи. Около тези космически лаборатории могат да бъдат конструирани гигантски антени с диаметър, да речем, няколкостотин метра — по принцип в състояние на безтегловност това е изпълнимо. Системите от антени ще бъдат много по-чувствителни, отколкото земните станции. А телескопите ще ни разкрият много неща за законите на Вселената. Ще ни помогнат да уточним теорията за възникването на звездите и планетните системи. Между другото от такава гледна точка изследването на планетите от Слънчевата система има голямо значение. Аз смятам, че най-важната и най-привлекателната задача на днешната космонавтика е пускането на подобни съоръжения в орбита около Земята. Когато наблюдаваме и изследваме Космоса, ние всъщност надничаме в собственото си бъдеще — можем да видим как ще се развива Земята.“
По този повод трябва да се спомене мнението на проф. Фред Хойл, че след достигането на определена висока степен на организираност всички системи се разпадат и това правило може да е в сила и за такава високоорганизирана система, каквато е нашето или друго развито общество.
Д-р Моравек също изказа известни опасения и същевременно, както и Феоктистов, посочи определен изход. „Нашето земно кълбо като система е едно затворено цяло. Отвътре расте количеството информация и нейната организираност. Всяка система, която иска да се развива, трябва да увеличава количеството на информацията и нейната организираност. Ние скоро ще изчерпим тази възможност. В някои световни центрове ще възникнат огромни количества информация, които няма да могат да се организират по-нататък и да прибавят към себе си още информация. Затова ние трябва да отворим нанякъде системата, например към Космоса.
Казано много общо, всичко живо се развива като дьрвото. При това често един клон умира и всичко се връща от началото — започва да расте нов клон. Такива примери има много. Някога се твърдеше, че човекът произлиза пряко от неандерталеца. После се установи, че не е истина — неандерталецът е мъртьв клон. В неговия мозък липсва устройството, което би могло да използува докрай зараждащия се механизъм на речта.“
Нещо подобно може да стане и с нашата цивилизация, както се говори затова в Бюракан и Грийн Банк. Контактът с развити извънземни същества може да ни помогне в преодоляването на тази катастрофа.
Позлатената Слънчева система
Дали техническата цивилизация, с която ще установим контакт, наистина ще бъде разумна? Според Дайсън много по-вероятно е тя да владее „неконтролируемо и неразумно развита техника, подобно на раков тумор, отколкото напълно контролируема техника, подчинена на разума“. Той дори изказва мисълта, че „действително разумното общество“ може би изобщо няма нужда от техника и не се интересува от нея. „Задачата на учените е да изучават света около нас и да установят какво се намира в него. Може това, което намерим, да отговаря на човешките морални критерии, а може и да не е в съгласие с тях… Ненаучно е на далечните същества да се приписва както голяма мъдрост, така и кървави инстинкти. Ние трябва да сме готови за всяка евентуалност и на основата на това да направляваме нашите изследвания.“
Очевидно опасенията на Дайсън се коренят в собствената ни цивилизация, в света ни, разделен от политически прегради и войни, свят, който все по-силно е подложен на неблагоприятните последици от стремителното развитие на техниката. В известен смисъл Дайсън е прав. Представете си, че установим контакт с цивилизация от някоя близка звезда, което технически няма да ни затрудни много. А ако там има общество, което е на по-ниско от нашето равнище, да речем, на нивото на Европа и САЩ през трийсетте години на XX век, какво можем да му предложим ние…? Може би след трийсет, четирийсет, петдесет години, когато успеем да разрешим задоволително най-важните си политически, обществени, научни и технически проблеми, които се натрупаха през последните десетилетия, ще имаме какво да дадем на жадните за познание същества! Но днес …?!
А опасността от нашествие на космическите същества на Земята е насадена в съзнанието на хората от
