извървя с нея всяка стъпка нагоре по стълбата, която водеше и двамата към върха. Извика в ухото й, а тя се вкопчи в него, трепереща от изживяването, което надминаваше и най-дивите й мечти. — Сега вече знаеш — прошепна Александър и целуна клепачите й.
— Вече знам — промълви Джоуди, сгуши глава в мокрия му врат и се притисна към него, докато двамата бавно се спуснаха отново на земята.
— Обичам те, бебчо — каза той нежно.
Обля я вълна на радост.
— И аз те обичам.
Александър я сгуши в тялото си и се прозя. Унесоха се в топъл сън, а под прозореца океанът мъркаше като мокро котенце.
— Хей — чу Джоуди гласа му в ухото си. После долови аромата на кафе, гъсто, черно и вкусно.
Очите й не се отвориха, ала главата й се насочи към миризмата.
— Реших, че това става за закуска. Любимите ти орехови вафли с бекон.
Тя отвори очи.
— Ти помниш!
— Знам какво ти харесва. — Той сви устни. — Особено след снощи.
Джоуди се засмя и се измъкна от леглото с комбинезона, който си бе донесла, защото бе прекалено рано да спи без нищо. Още се срамуваше от него.
Александър бе напълно облечен, чак до обувките. Огледа я с одобрение от босите крака до разрошените коси.
— Изглеждаш чудесно така. Винаги съм го знаел.
— Откога по-точно? — подразни го тя и се разположи на масата до прозореца. — Отпреди да ме обвиниш, че съм лепка или от по-късно?
— Уф! — простена той.
— Няма значение, прощавам ти — каза великодушно Джоуди и в очите й блеснаха дяволити пламъчета. — Никога не бих могла да се сърдя на мъж, който е толкова добър в леглото.
— Само като си помислиш, че снощи бях доста въздържан от уважение, че ти беше за пръв път. — Тя ахна. — Помисли си за възможностите. Ако не си много уморена от снощи, по-късно може да пробваме някои от тях.
— По-късно?
— Мислех си да те поразведа из града да се изфукам с теб — обясни Александър и разгъна салфетката си. — Има разни интересни неща за гледане. — Джоуди отпи от кафето, като се помъчи да не обръща внимание на тялото си, което доста недвусмислено й напомняше как би желало то самото да прекара деня. Той я наблюдаваше с разбиране. — От друга страна — отбеляза, като захапа една палачинка, — ако те мързи, можем просто да се излежаваме и да слушаме океана, докато…
Ръката й замръзна над вафлата.
— Докато?
Александър се усмихна. Тя се разсмя. Интимността бе нова и вълнуваща. Джоуди набързо излапа вафлите и бекона, после скочи от масата и буквално се хвърли в ръцете му. Той много се гордееше със самообладанието си, защото почти стигнаха до леглото.
Три дни по-късно, изтощени, но не от разходки и разглеждане на забележителности, те се довлякоха до ранчото с чанта, пълна с подаръци за Марджи — раковини, кошнички, една красива лятна рокля и карамелени бонбони.
— Трябва да направите сватба и тук — съобщи им Марджи. — Докато не се ожените и в Джейкъбсвил, никой тук няма да повярва, че сте мъж и жена.
— Нямам нищо против — съгласи се Александър. — Обаче няма аз да уреждам сватбата.
— Можем ние с Джоуди да се заемем с това.
— Но аз трябва да се връщам на работа — възрази Джоуди и се приближи да й подаде чантата и да я прегърне. — Още не съм ти казала за новата си работа!
— А за новия си съпруг? — възмути се Александър. — Ще ме изоставиш ли?
Тя го погледна дяволито.
— Не трябва ли да поговориш с някой за нещата в ранчото? Марджи дори не знае, че си сменям работата.
— Само за това стават съпрузите — въздъхна той. — Жениш се за една жена, а тя бяга и те оставя да клюкарстваш с някоя нейна приятелка.
— Със зълва ми, ако нямаш нищо против — поправи го с усмивка Джоуди. — След малко ще направя един хубав ябълков сладкиш, Александър.
— Добре, приемам подкупи — призна той. — Ала сега, след като вече сме женени, не можеш ли да ме наричаш някак по-малко официално?
Тя се замисли.
— Скъпи…
Александър я погледна със странно изражение, усмихна се, сякаш не можеше да се сдържи, и изрева като тигър. Излезе през задната врата, докато двете с Марджи още се смееха.
Джоуди се премести на новата си работа малко притеснена заради това, което бе наприказвала на Броуди Ванс. Но той се държеше сърдечно, сякаш никога не си бяха разменяли остри думи. Продължаваше да не се чува нищо за Кара Домингес, нито за нейните съучастници. Продължаваше да липсва една пратка наркотици, която трябваше да е някъде в склада, ала охраната и полицейските служители, които дежуреха, гарантираха, че наркотрафикантите не могат да припарят до склада, за да я намерят.
Един от съперниците в бизнеса на Кара бе арестуван след престрелка за наркотици в Хюстън. Александър разказа за това на Джоуди точно преди медиите да съобщят, и я увери, че организацията на Кара ще е следващата в списъка на неговия отдел.
Междувременно Джоуди учеше тънкостите на компютърната сигурност и с благословията на Александър се върна в училище, за да довърши образованието си и да получи диплом. Марджи й дойде на гости, когато с местна модна компания уреждаше ревю на новите си модели в един универсален магазин, в който Кири не работеше.
Александър работеше до по-рано и разпределяше задачите между подчинените си, за да можеше да си е у дома, когато Джоуди бе там. Купиха си малка къща в предградията на Хюстън. Марджи предложи да помогне на Джоуди с подреждането. Тя още се чудеше на промяната у най-добрата си приятелка, която сега бе независима, силна и с желание за работа.
Още го имаше ретро кафенето, разбира се, и една вечер й се обади собственикът, Джони. Джоуди подскочи от радост и изтича да каже на Александър.
— Издателят иска да отпечата моите стихове! Иска да ги включи в антология на тексаската поезия. Не е ли страхотно?
— Страхотно е — съгласи се той и се наведе да я целуне. — Кажи ми сега истината. За мен са, нали?
— Да, за теб са — въздъхна тя. — Но се боя, че това ще е единственото томче, което ще издам.
— Така ли? Защо?
Тя захапа ухото му.
— Защото това, което прави хубавата поезия, е нещастието. И то точно между нас двамата — добави, като плъзна ръка към копчетата на ризата му. — Прекалено съм щастлива, за да пиша някога отново добра поезия.
Александър насочи ръката й, усмихвайки се загадъчно.
— Имам намерение да те държа все така — прошепна в ухото й.
И го направи.
