— Какво ще правиш?
— Ще работя с Колби Лейн като консултант по компютърната безопасност.
— Ами Хънтър?
— Той се връща в Аризона с жена си. Очакват второ дете и мисля, че точно в момента не искат толкова много вълнения. Така че Колби Лейн поема сигурността. Господин Ритър каза, че може да ми се наложи понякога да пътувам, ако има проблеми, ала няма да е често.
Александър я гледаше внимателно.
— Ако е само от време на време и не за дълго, няма проблеми. Ти ще се справяш добре със сигурността. Старият Ритър не е толкова глупав, колкото мислех. Радвам се, че още държи под око компанията. Колби Лейн ще кара хората от охраната да стоят на нокти също толкова добре, колкото и Хънтър.
— Мисля, че Хънтър е ядосан, задето Кара е успяла да влезе в паркинга на гаража — сподели Джоуди.
— Ядосан е. Но това можеше да се случи на всеки. Мисля, че Броуди Ванс е нашата въпросителна. Трябва да бъде следен. И не, не можеш да предложиш ти да го правиш. Нека Лейн си организира собствено наблюдение. Ти се захващай за работата, която ти се предлага, и престани да си пъхаш носа навсякъде.
— Това ми харесва! — възкликна тя. — И кой ме научи да си пъхам носа не където ми е работата, като ме прати да слагам бръмбари под хорските маси в кафенетата?
Той сериозно се вгледа в нея.
— Ти се справи прекрасно. Гордея се с теб. Винаги съм мислил, че можем да работим заедно.
— Ние наистина работихме заедно, нали?
Александър отметна кичурите коса от бузата й.
— Имах предвид друга възможност за сътрудничество — каза той и се наведе към устните й.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Какво сътрудничество? — прошепна Джоуди в устните му. — То включва ли пистолети и бръмбари?
Той се усмихна.
— Повече си мислех за профилактика…
Докато тя се опитваше да осмисли това странно изявление и да реши дали да го срита, или да го целуне, унесът им бе прекъснат от силен глас:
— Джоуди! — викаше Марджи. — Къде си? — Александър вдигна глава. Изглеждаше също толкова замаян, колкото тя се чувстваше. — Джоуди! — извика Марджи още по-настойчиво.
— Идвам! — изкрещя в отговор Джоуди.
— Сестрите са такава напаст — въздъхна той.
Тя му се усмихна:
— Сигурна съм, че се е случила някаква малка беда, с която само аз мога да се справя.
— Върви — засмя се Александър. — Но довечера си моя — добави с дълбок и дрезгав глас.
Джоуди се изчерви и понечи да възрази, ала Марджи отново се развика, така че се затича към къщата.
Той гледаше жадно Джоуди, която слизаше по стълбите точно преди първите гости да започнат да пристигат следващата вечер. Бяха прекарали деня заедно, обикаляха из ранчото и разговаряха. Нямаше повече физически контакти, но между тях имаше една нова близост, която всички забелязваха.
Русата дълга коса на Джоуди бе разпусната. Бе с червена рокля с набори и голи рамене, с високи токчета и повече грим, отколкото обикновено си слагаше. Бе поразителна. Александър само поклати глава. Очите му я поглъщаха, докато слизаше по стълбите.
— Ти може да си десертът — прошепна й той, когато стигна до него.
— Ти също — отговори тя, гледайки го с възхищение. — Ала ти дори не носиш костюм.
— Нося — възрази Александър. — Маскиран съм като държавен служител.
— Александър!
Той се засмя и хвана ръката й.
— Аз изглеждам по-добре от Дерек. Той се е маскирал като родео каубой с шпори, износени ботуши и тока, голяма колкото подметката ми.
— Ще изглежда автентичен.
— Аз също, нали? — усмихна се Александър.
Джоуди въздъхна. Харесваше го как изглежда.
— Предполагам, че наистина приличаш на държавен служител. Марджи казва, че ще има голяма тълпа.
— Няма да има никой, освен нас двамата, Джоуди — каза той тихо.
Заради начина, по който я гледаше, тя почти му повярва.
— Мисля, че Марджи се чувства по същия начин с Дерек — каза Джоуди. — Жалко, че братята му не останаха.
— Те не си падат по купоните. Както и ние всъщност. — Тя кимна. Очите й потърсиха неговите. Бе замаяна от промяната в отношенията им. Сякаш всички спорове през последните години бяха се разпилели като прах. Чувстваше се нова, млада, на върха на света. И ако съдеше по изражението му, Александър се чувстваше по същия начин. Той погали лицето й с поглед. — Какво мислиш за кратките годежи? — попита неочаквано.
Джоуди бе сигурна, че това бе риторичен въпрос.
— Предполагам, че зависи от хората. Ако се познават много добре…
— Познавам те по-дълго, отколкото която и да било друга жена в живота ми, освен сестра ми — прекъсна я Александър. — Искам да се оженя за теб, Джоуди. — Тя отвори уста, но от нея не излезе и звук. От потрес бе загубила дар слово. Той се намръщи. — Мислех си, че може да ти дойде като шок. В момента нищо не можеш да ми отговориш — добави спокойно и я хвана за ръката. — Помисли си малко. Да отидем при гостите и да прекараме нощта в танци. После ще те попитам отново.
Джоуди тръгна с него, без да възразява, ала бе сигурна, че й се бе счуло. Александър не бе семеен тип мъж. Може би временно си бе загубил ума от тревоги заради незавършения си случай. Но не приличаше на умопобъркан, а и начинът, по който стискаше ръката й, и начинът, по който я гледаше, бяха убедителни.
Не само това, не бяха само очите му. Кири не дойде, ала на празненството имаше много други красиви жени, а той не удостои никоя от тях с повече от един поглед. Танцуваше само с Джоуди и я държеше толкова близко, че хората, които ги познаваха, започнаха открито да говорят за промяната в техните отношения.
— Хората ни гледат — прошепна тя, когато довършиха един танц и започнаха следващия.
— Нека гледат — отвърна Александър дрезгаво и очите му се спуснаха към сочните й устни. — Радвам се, че работиш в Хюстън, Джоуди. Няма да трябва да си намирам оправдания, за да идвам до Джейкъбсвил да те виждам.
— Ти никога по-рано не си ме харесвал.
— Никога по-рано не съм бил толкова близък с теб. Цял живот се опитвам да забравя каква беше майка ми — призна той. — Тя ми нанесе емоционални рани, които още не са зараснали. Винаги съм се държал на безопасно разстояние от жените. Всъщност мислех, че и ти си на безопасно разстояние — добави с усмивка. — А после започнах да излизам с теб по работа и паднах в собствената си клопка.
— Наистина ли? — учуди се Джоуди.
— Внимавай — прошепна Александър. — Аз съм страшно сериозен. — Наведе се и докосна устни до нейните. — Прекалено е късно за заден ход. Няма да те пусна.
Пръстите му се свиха. Тя ахна тихо от интимността на контакта. Усещаше глада в него. Собственото й тяло започна леко да вибрира, когато осъзна колко бе податлива.
— Ти внимавай — отвърна също шепнешком Джоуди. — Аз направо горя. Ако продължаваш така, може
