Наскоро разбрахме, че отново очакваме дете и умът ми не е толкова в работата, колкото би трябвало да бъде.
— Моите поздравления!
Той сви рамене:
— Аз нямам нищо против още едно момиченце, но Дженифър този път иска син. Иска да е близо до братовчедка си Данета, която също чака второ дете. Данета и Кейб Ритър, синът на стареца, имат син и този път искат дъщеричка. — Засмя се. — Ще видим на кой какво ще се падне. Междувременно вие отивайте направо в апартамента си и не спирайте никъде — нареди Хънтър, изведнъж станал сериозен. Погледна над покрива на таксито, видя нещо и кимна одобрително. — Коб ви е уредил охрана. Не, не се обръщайте. Ако някой се опита да ви нападне, карайте направо и оставете охраната да се оправи.
— Добре. Ала не съм особено притеснена.
— И аз така видях онази нощ. Смела жена сте вие, госпожице Клейбърн. Ще бъдете добро попълнение в отдела по сигурността тук.
Тя засия.
— Ще се постарая. Благодаря още веднъж.
— Няма проблеми. Пазете се.
Той затвори вратата и проследи с поглед таксито. Охраната, тъмна кола без обозначения, потегли веднага и пое след таксито. Джоуди се улови, че й се иска Кара и нейната група да се опитат да я нападнат. Не би имала нищо против тази жена да прекара повече време в затвора.
Александър я чакаше в апартамента. Той взе куфара, който си бе приготвила, и я откара до ранчото в Джейкъбсвил. Джоуди нямаше време да му разкаже за промените в своя живот. Пазеше това като изненада. Не се съмняваше в способностите си и самоувереността й имаше изненадващ ефект върху приятелката й Марджи, която я посрещна на вратата.
Марджи я прегърна, ала очите й бяха напрегнати.
— В теб има нещо различно.
— Тренирах.
— Разбира се, че тренираше — засмя се Александър. — Най-вече да засилва коли към мъже, въоръжени с картечници.
— Моля? — ахна Марджи.
— Ами те стреляха по Александър — обясни Джоуди. — Какво друго можех да направя?
Братът и сестрата си размениха дълги сериозни погледи. Той кимна бавно и се усмихна. Тя засия.
— Какво става? — учуди се на глас Джоуди.
— Разменяме си мисловни съобщения — отговори дяволито Марджи. — Няма значение. Идваш тъкмо навреме да пробваш роклята за фламенко, която съм ти ушила за нашето празненство по случай Деня на Вси светии.
— Деня на Вси светии… — Повтори неразбиращо Джоуди.
— Празненството е тази събота. Винаги го правим съботата преди Деня на Вси светии, не помниш ли?
— Не бях усетила, че е дошло. Явно съм била по-заета, отколкото си мислех.
— Тя пише стихове за мен — съобщи Александър и тръгна нагоре по стълбите с багажа на Джоуди.
— Не пиша стихове за теб! — подвикна подире му Джоуди.
Той само се засмя.
— И ги чете на сцената на ретро кафене в стил „битник“.
— Наистина ли? — изненада се Марджи. — Джоуди, трябва да ти дойда на гости в Хюстън, за да ме заведеш там. Обичам кафенета и поезия! — Поклати глава. — Не мога да си те представя да четеш стихове на сцена. Нито пък да засилваш коли към куршумите. — Бе шокирана. — Ти си се променила.
— Предполагам — кимна Джоуди.
Марджи импулсивно я прегърна.
— Още ли сме приятелки? Аз не бях добра приятелка, но ще се опитам. Вече мога да правя канапета! Вземам уроци. Сега можеш да идваш на празненства, когато Джеси я няма, и аз няма да те карам да вършиш нищо.
Джоуди избухна в смях.
— Това трябва да се види!
— Ще го видиш в петък. Сигурно ще ми отнеме цял ден заедно с украсяването, и него ще направя сама. Дерек мисли, че се подобрявам с бясна скорост — добави тя и по страните й изби лека червенина.
— Братовчедът Дерек тук ли е вече?
— Той всъщност не ми е истински братовчед, само по сватовство, макар че едва сега го разбрах. — Марджи я задърпа навън. — Има двама братя и те пътуват насам. Единият от тях има ранчо за животни, а другият е разведена мечка гризли.
— Моля?
Марджи изглеждаше разтревожена.
— Той е агент от Бюрото за опазване на природата. Преследва бракониери и хора, които се занимават с незаконен лов и други такива неща. Жена му го зарязала заради търговец на коли. Още преживява.
— Дерек близък ли е с тях?
— С онзи с ранчото. С мечката гризли не се виждат често, слава Богу.
— Слава Богу?
Марджи се изчерви.
— Мисля, че братовчедът Дерек иска да ми е много повече от братовчед.
— Крайно време беше — отбеляза Джоуди със закачлива усмивка. — Той е точно твоят тип.
Марджи направи физиономия.
— Ела в кухнята да видим какво има за ядене. Не знам за теб, но аз съм гладна. — Спря насред крачка. — Не го приемай погрешно, обаче защо Дерек и братята му идват, и защо ти и Александър сте тук по средата на седмицата?
— О, няма нищо, просто някой ще се опита да ме убие — отговори нехайно Джоуди. — Ала Александър без проблеми ще се справи с него, с помощта на Дерек и с усилията на Агенцията за борба с наркотиците и на неговата група.
— Ще се опита да те убие — кимна Марджи. — Точно така.
— Това не е шега — обади се Александър от вратата. Той влезе в стаята, придърпа Джоуди и нежно я целуна. — Трябва да вървя. Дерек е поел работата, а братята му ще пристигнат след час-два. Няма за какво да се безпокоите.
— Освен че може да те застрелят — отговори разтревожено Джоуди. — Александър разтвори сакото си и й показа пистолета. — Знам. Ти си непобедим. Но се върни цял, а?
Той потърси очите й и се усмихна нежно.
— Разбрахме се. До скоро. — Намигна на Марджи, хвърли един последен поглед към Джоуди и излезе.
— Как се променят хората — забеляза Марджи.
Ала Джоуди не я слушаше. Погледът й още бе прикован към широкия гръб на Александър.
Тази вечер Александър и неговата група се срещнаха, за да съгласуват действията си и да обсъдят стратегията. Вече знаеха къде е Кара Домингес, кои са нейните хора и точно колко знае Броуди Ванс за операциите й. Пазачът в склада на Ритър също бе свързан, но си мислеше, че е на свобода. Това, което не знаеше, бе, че Александър имаше съдебно нареждане за подслушване на кабинета му, и агентът, който отговаряше за тази работа, имаше интересна информация за доставка на наркотици, които още бяха скрити в склада. Никой не знаеше за тях, преди да започнат да подслушват. И пратката бе по-голяма и от тази, която току-що бяха заловили.
Номерът бе да се хванат престъпниците със стоката. Не бе достатъчно да се знае, че бяха свързани с това. Нужди бяха убедителни доказателства и факти, които да издържат в съда, за да свържат Кара с доставките на наркотици.
