Александър я погледна.
— Ти непрекъснато ме изненадваш, Джоуди. Откъде си можела да знаеш, че няма да отстъпя?
— Нямаше да си Александър, ако се оставяше да те блъфират.
— Да, бебчо, ала той не блъфираше.
Това обръщение я свари неподготвена. В нея се надигна топла вълна.
— И какво ще правим сега? — попита малко объркана.
Той забеляза червенината й и се усмихна нежно.
— Ти отиваш за няколко дни да живееш при Марджи, докато аз приключа с този случай. Със сигурност прикритието ни е разбито.
— Марджи наистина може да стреля, но изобщо не я бива.
— Нашият иконом, Чейс, е много добър, също и братовчедът Дерек. Когато завършил колеж, за известно време е работил в националната сигурност. Страхотен стрелец е и ще доведе със себе си и двамата си братя. — Засмя се. — Странно, трябваше само да спомена, че Марджи може да е в опасност покрай теб, и той веднага предложи услугите си.
— Мислех, че не го харесваш.
Александър сви рамене.
— Не ми харесваше мисълта, че Марджи може да има връзка с братовчед. Ала Дерек изглежда също го знае и когато му се обадих, той ми каза нещо, което не знаех. Той не е син на чичо ми. Майка му е имала връзка с един стар франт и Дерек е резултатът. До снощи това беше семейна тайна. Което означава, че е свързан с нас само по брак, не по кръв.
— Той сам ли ти го каза?
— Да. Очевидно го е казал и на теб. Но не е казал на Марджи.
— А ти каза ли й?
— Негова работа е да й го каже. Аз достатъчно съм се бъркал. — Погледна часовника си. — Трябва да вървя. Поръчал съм на един мой човек да наблюдава апартамента ти. Този, за който ти бях говорил. Ала утре ще кажеш на Броуди, че си вземаш няколко дни отпуск, за да се грижиш за болна роднина, и заминаваш при Марджи. Разбра ли?
— Но работата ми…
— Става дума за живота ти! — прекъсна я Александър с блеснали очи. — Това не е игра. Тези хора ще те убият, както са убили онези деца. Няма да те гледам как умираш, Джоуди. Това е най-малкото, което мога да направя, след като те забърках. — Тя затаи дъх. Звучеше много по-сериозно, отколкото си бе представяла. — Казах ти, Кара знае, че си вътре. Вече няма тайни. Напускаш града. Край. — Джоуди го погледна. Знаеше, че няма избор. После щеше да мисли за работата си. Щяха да я уволнят. Страхуваше се да си вземе дори един ден отпуск, когато бе болна, защото политиката на компанията бе много строга. — Ако загубиш тази работа, толкова по-добре — успокои я той. — Прекалено си добра, за да си пропиляваш живота, като печаташ под диктовката на някой друг. Когато всичко това свърши, ще ти помогна да намериш нещо по-добро. Ще те пратя на курсове, за да получиш диплом за компютърен специалист, после ще се обърнем към агенция по заетостта, за да ти намерят по-добра работа. — Това бе малко разочароващо. Очевидно Александър не си представяше бъдеще с нея, иначе нямаше да си прави труда да й търси работа. Той се облегна назад на стола си и отпи от кафето. — Макар че би могло да има и друга възможност — добави неочаквано и я погледна настойчиво.
— Каква друга възможност?
— Друг път ще говорим за това. — Допи си кафето. — Трябва да вървя.
Тя стана и го изпрати до вратата.
— И ти внимавай. — Александър отвори сакото си и показа пистолета си в кожения кобур. — Сам няма да стреля — напомни му Джоуди.
Той се засмя, привлече я в прегръдките си и започна да я целува, докато младото й тяло болезнено затрептя от дълбоки тайни копнежи.
Най-после вдигна ръце. И Александър не дишаше нормално. Когато я погледна, тя почувства настойчивия му поглед чак до петите си.
— Всичките тези години — прошепна той, — и аз ги пропилях да ти крещя.
— По това време изглеждаше, че ти харесва — забеляза Джоуди разсеяно, загледана в устните му.
— Не исках брак като на родителите ми. Не позволявах жените да си мислят сериозно за мен — призна Александър и обрисува устните й със своите. — Особено ти. Никоя друга не беше толкова опасна колкото ти, с твоите старомодни идеали и с твоя чист характер. Ала аз не можех да ти позволя да видиш колко ми харесваш. Добре се справих. А после ти пи прекалено много шампанско на празненството и направи това, което се бях страхувал, че ще направиш, откак завърши гимназия.
— Страхувал си се…
Той захапа горната й устна.
— Знаех, че ако някога се доближиш до мен, никога няма да мога да те пусна да си отидеш. Това, което наприказвах на Марджи, беше въздух под налягане. Цялото тяло ме болеше след онова, което направихме заедно. Толкова те исках, мила моя. Цяла нощ не спах и мислех колко лесно би могло да бъде.
— А аз не можах да спя, защото мислех, че ме мразиш.
Александър въздъхна със съжаление.
— Не знаех, че ще ме чуеш, но казах достатъчно, когато те оставих в спалнята ти. Когато слязох долу и видях лицето ти, се почувствах виновен. Ти беше засрамена и унизена, и аз бях виновен за това. Исках само да поправя стореното, ала ти започна да се отдръпваш и не искаше да спреш. Тогава разбрах каква голяма грешка съм направил.
Тя въртеше в пръстите си копчето на ризата му.
— И тогава ти потрябва помощ, за да заловиш един наркотрафикант.
Настъпи мълчание, толкова дълго, че Джоуди вдигна поглед.
— Ти си добра, Джоуди, а на мен наистина ми трябваше някой извън агенцията, който да ми помогне да измъкна информацията. Но…
— Но?
Той се усмихна добродушно.
— Хюстънската полиция ми дължи услуга. С удоволствие биха ми намерили информацията, която ми трябваше. Както и тексаските рейнджъри или местният шериф.
— Защо тогава ме помоли аз да го направя?
Александър обхвана с две ръце лицето й. Дланите му бяха топли и меки.
— Губех те — прошепна в устните й. — Ти по никакъв друг начин не би ме допуснала близо до себе си.
Тя вдигна ръце и ги обви около врата му.
— Ала ти имаше Кири…
— Само за пред хората. Дори не я харесвах, особено на рождения си ден. Вдигнах на Марджи голям скандал, че я бе поканила. Тя не ти ли каза? — Джоуди объркано поклати глава. Той захапа горната й устна. Дишането му стана неравномерно. Дланите му върху лицето й станаха настойчиви. — Когато Марджи ми каза, че си ни чула, аз се напих. Трябваше да изпия две чисти уискита, за да мога да ти се обадя по телефона. Много ми трябваше, за да мога да се извиня. И честно да ти кажа, бебчо, нямам навика да се извинявам.
Тя се разтопи в тялото му, гладна за по-плътен контакт.
— Толкова се срамувах от онова, което бях направила…
Устните му се притиснаха страстно към нейните.
— Много ми хареса това, което направи. Не се шегувах, когато ти го казах. Усещах вкуса ти дълго след като си легнах. Цяла нощ те сънувах.
— Аз теб също — прошепна тя.
Устните му настойчиво разтвориха нейните.
— Мислех, че си хлътнала по проклетия Броуди — изръмжа Александър. — Докато не насочи колата към онзи стрелец. Молех се на всички богове, докато стигнах до теб и видях, че си добре. Можех завинаги да те загубя. Тази мисъл не ми дава покой.
