— В момента действаш като детектив, така ли?
— Обичайното ми състояние.
— Сериозно? Като такъв ли се представяш пред хората?
— Не. Представям се като гаджето на Сюзан Силвърман. А работя като детектив.
— Женени ли сте?
— Не бих казал.
— Разкажи ми за нея.
— Умна е, малко затворена, стегната, бърза, много жилава, много забавна, безнадеждна готвачка и много красива.
— С какво се занимава?
— Психоаналитик е.
— Ооо.
— „Ооо“?
— Ами звучи страшно внушително.
— И аз не се давам лесно.
Пени се усмихна.
— От дълго време ли сте заедно?
— Да.
— Но не сте женени.
— Не.
— Има ли причина?
— Идеята винаги изниква в неподходящ момент.
— Е, аз с удоволствие бих се запозната с нея.
— Да — отвърнах, — и това ще стане.
Когато пръскачките спряха, двамата с Пени тръгнахме да се поразходим в компанията на Дъч. Обиколихме поляните, кортовете, конюшните. Необозначените сгради се оказаха малък гимнастически салон с оборудване за вдигане на тежести и две съблекални. После се прибрах в хотела да се отдам на мислите си. Както обикновено когато ми предстоеше това сериозно занимание, се изтегнах на леглото и затворих очи. Сюзан казва, че често хъркам, когато мисля.
4
Многоцветни японски фенери висяха окачени на усукани кабели над моравата, очертавайки осветената площадка зад имението на Клайв. Група гости, облечени с небрежна елегантност, се бяха скупчили близо до импровизирания бар, подреден върху маса с бяла покривка. Негър в бяло сако раздаваше чаши с желаните питиета. Бях облякъл син летен блейзър, за да прикрива пищова ми. Пийвах бира и хапвах канапенца с гъби, предлагани от чернокожа жена, вчесана на плитчици и с бяла престилка с къдрички. Излезеше ли човек извън очертанията на фенерите и ако изчакаше очите му да привикнат с околния мрак, можеше да види обсипано със звезди кадифено небе.
Уолтър Клайв бе облечен в бледожълто сако и тъмносиня риза. Не беше свалил авиаторските очила, навярно за да се предпазва от блясъка на фенерите. Жена в зелена ленена рокля излезе от къщата и пристъпи в светлия участък. Сребристоруса коса, дълбоко изрязано апетитно деколте, изящни бедра и дълги крака. Застана до строен, по-млад от нея мъж със същата светла коса.
— Доли — повика я Клайв, — тук съм.
Жената се обърна по посока на гласа, усмихна се и се приближи. Походката й ме накара да си представя шепота на ленената материя при всяко движение на бедрата й. Когато се присъедини към нас, тя целуна Клайв, а на мен протегна ръка.
— Това е Спенсър, Доли, човекът, когото наехме.
— Приятно ми е да се запознаем — рече тя.
Ръкостискането й бе силно. Ухаеше приятно на френски парфюм. На светлината на японските фенери очите й изглеждаха виолетови.
— И на мен — отвърнах.
— Видяхте ли вече Торнадо?
— Не, той тук ли е?
— Ама че сте забавен.
Интимността в тона и жестовете й навеждаше на мисълта, че ние двамата всъщност скоро ще бъдем в леглото, а дотогава просто убиваме времето.
— Да, наистина — рекох сега. — Имате ли някакви хипотези за нападенията?
— О, господи, не. Това не е моя работа.
— А каква е вашата работа?
Жената кимна към Клайв, който вече разговаряше с друга група гости.
— Да го правя щастлив.
— С което се справяте добре.
Тя май не направи нищо преднамерено, ала аз отново почувствах напрежението помежду ни.
— С което се справям доста добре.
Пени мина покрай нас и ме хвана под ръка.
— Извинявай, Доли, шефът ми нареди да го представя на гостите.
— Най-добре е заповедите да се изпълняват без отлагане — рече Доли и се понесе към Клайв.
— Съпруга? — попитах.
— Приятелка.
— Майка ти къде е?
— Напусна ни преди години. Сега живее в Сан Франциско с някакъв китарист.
— Рабирате ли се?
— С Доли ли? О, да. Тя се грижи татко да бъде щастлив, а когато той е щастлив, всички са щастливи.
— Кой е русият младеж с нея?
— Синът й — отвърна Пени. — Джейсън.
— Изглежда твърде млада за годините си.
Пени се усмихна лъчезарно.
Всички изглеждаме така.
Без да пуска ръката ми, тя ме поведе сред гостите. Спряхме пред някаква жена, чиято представа за неофициално облекло означаваше златни сандали на прозрачни токчета и бяла рокля от ефирна, подобна на газ материя. Хубава жена. Всички жени тук бяха хубави. Видът им внушаваше, че току-що са си взели душ, напръскали са се с люлякова вода и са отделили доста време да се приготвят за празненството.
— Това е Стоуни, по-голямата ми сестра — обяви Пени. — Стоуни, това е мистър Спенсър, когото татко нае, за да пази Торнадо.
— Доколкото виждам — рече Стоуни, телосложението ви е напълно подходящо.
— В този смисъл и вие имате с какво да се похвалите.
— Колко мило, че сте забелязали.
Кавалерът й прекъсна разговора си и протегна ръка.
— Корд Уайът — представи се той. — Щастливият съпруг на дамата.
Беше по-висок от мен, слаб и с леко отпусната мускулатура, която според мен е характерна за играчите на поло. Никога в живота си не съм гледал мач по поло, тъй че впечатлението ми може и да не бе много точно. Имаше познатия загар, съвършената усмивка. Жена му също. Поточно това важеше за всички присъстващи. Ако бях специалист по рак на кожата, тутакси бих се преместил някъде наблизо.
— А това е средната ми сестра Сю.
Нещо започваше да се повтаря. Руси коси, нежен загар, бели зъби. Роклята на Сю беше на цветя.
— Ооо — отвори уста Сю.
— „Ооо“ — откликнах аз.
