— Не го ли видя отвън?
— Гледах хората — отвърна Сюзан.
— Торнадо е с номер четири. Жокеят е облечен в розово и зелено.
— Онзи ли, дето току-що зае позиция?
— Точно той — отвърнах. — Отдясно на онзи, който вкарват в момента.
И последният кон зае своето място на старта. Изчакаха миг-два всички да се успокоят. Конете стояха неподвижно, В следващия момент вратичките се отвориха и говорителят обяви:
— Стартът е даден.
Конете полетяха напред като отприщен бент. След първия завой те се поразредиха. Торнадо без усилие зае пета позиция. Ейнджъл Диас го направляваше само с ръце. Погледнах към Пени, седнала вляво от мен. Беше се наклонила леко напред, с плътно прибрани колене, с леко отворена уста, с твърд блясък в очите, стиснала ръце в скута си.
— Защо изостава? — тихичко промърмори Сюзан.
Навлизайки в правия участък, Торнадо бе все така пети. Четирите коня пред него представляваха плътна група. Приз тича почти до парапета. Бромфийлд е най-навътре на пистата, Рино е вдясно от Приз, а Рикошет е близо до Бромфийлд. Изведнъж между Рикошет и Рино се отваря съвсем тясна пролука и Ейнджъл Диас успява да провре в нея главата на Торнадо тъкмо преди тя да се затвори. От мястото, където седя, ми се струва, сякаш жокеят на Рикошет започва да го обръща към страничната бариера, за да затвори пътя на Торнадо. Конете се блъскат един в друг. Торнадо залита и блъсва Рино вляво. Ейнджъл Диас не дава никакви признаци на безпокойство, дори не посяга да замахне с камшика. Торнадо не отмества главата си от пролуката. Напъва с гърди, ушите му са плътно прилепнали за главата, шията — източена напред, главата загребва въздуха, сякаш плува. Успява да се намести в пролуката, изблъсквайки Рикошет вляво, а Рино вдясно. Краката му са стабилни, запазват разкрача от пет-шест метра. Ейнджъл Диас се е привел ниско, камшик все така не се вижда. И ето че Торнадо се провира в пролуката и повежда. Увеличава преднината току пред финиша, а видът му сякаш показва, че не би имал нищо против със същото темпо да се върне в Ламар, стига някой да поиска това от него. Всички ликуват, с изключение, разбира се, на момчетата от „Секюрити Саут“ зад мен. Те биха аплодирали само ако присъстват на екзекуция.
— Боже мой! — възкликна Сюзан.
— Бива си го това конче — рекох аз.
Пени се изправи, след нея и Делрой.
— Къде отивате? — попитах.
Тя ме удостои с една не толкова ослепителна усмивка.
— При победителя.
— Поздравявам те. Все пак трябва да поговорим.
— Сега не мога. Ако искаш утре, на закуска в „Читалнята“. В осем.
— Добре, ще се видим там.
— Приятелката ти е красива — каза Пени.
— Да, така е.
Следвана плътно от Делрой, тя тръгна през тълпата. Някои все още ликуваха, а други бързаха да си приберат печалбите.
51
Читалнята всъщност представляваше цяла къща, голяма бяла постройка въз викториански стил, в непосредствена близост до пистата, с просторна веранда, където избраните можеха да похапват и в същото време да гледат презрително през живия плет към онези, които нямаше да бъдат допуснати, тъй като не бяха членове. И аз не бях сред членовете, но очевидно името на Пени Клайв бе достатъчно, за да получа достъп.
Дойдох сам. Сюзан бе решила да спи до седем и после да потича преди закуска. Подобно решение тя взимаше почти всеки ден. Нямах нищо против. А и никога не ходех с нея на работа.
Пристигнах пръв. Когато ме настаниха на верандата, забелязах, че е сервиран само още един прибор. Чернокож келнер в бяло сако ми наля прясно изцеден портокалов сок и чаша кафе, след което се оттегли. Изгледах отвисоко минувачите долу. Пени пристигна, когато бях изпил сока и половината от кафето. Изправих се. Но не успях да изпреваря управителя, който дръпна стола с изискан жест, за да може тя да седне.
— Добро утро — поздрави ме тя с усмивка.
Незасенчена от присъствието на Сюзан, Пени сияеше в пълния си блясък. Бе облякла рокля на сини, бели и червени цветя, допълнена от широкопола червена сламена шапка със синя панделка.
— Трябва да опиташ пъпешите. Зреят винаги през август, докато трае сезонът на надбягванията.
— Благодаря — отвърнах.
Чернокожият донесе пъпеши и за двама ни. Приличаха на добре познатия плод, само дето бяха съвсем малки и топчести.
— Вълнуващо беше вчера, нали? — рече Пени.
— Конят е страхотен — отвърнах.
— Ейнджъл го язди безупречно.
— Знаеш ли, че Доли ме нае да разнищя загадката около смъртта на баща ти?
— Да.
— И знаеш ли защо?
— Да.
— Е, и какво ще кажеш?
В края на краищата ненапразно бях изминал целия път дотук в компанията на психоаналитик.
— Много съм разочарована.
— Защо?
— Харесвам Доли, но тя използва трагедията ни за собствена изгода.
— Защото иска разнищване на случая ли?
— Защото твърди, че синът й също е един от наследниците.
— И ти го оспорваш?
— Напълно.
Хапнах от причудливия плод. На вкус съвсем приличаше на обикновените пъпеши.
— Знаеш ли къде са сестрите та? — попитах аз.
— Предпочетоха тази година да не идват в Саратога. Това всъщност е делово пътуване, а те не се интересуват много-много от бизнеса. Въртележката на социалния живот на всички ни идва твърде много.
— О, на мен също. Да ти е споменавал някой, че са напуснали къщата в Ламар?
— Така ли?
Или беше добра актриса, или наистина не знаеше.
— Аха.
— Искаш да кажеш, че са се изнесли?
— Да.
— Защо? Къде са отишли? Добре ли са?
— Екстра са. А за теб ще е добре да поговориш с Делрой, той май не те държи в течение на всичко, което върши.
— Аз… — Тя рязко млъкна, затвори уста и прехапа устни.
— Ще го питам — промълви тя най-сетне.
Довършихме си пъпешите, келнерът отнесе чиниите, а друг донесе царевична кифла за мен и рохко яйце с препечена филийка пълнозърнест хляб за Пени. Яйцето бе сервирано в малка чашка с чинийка и лъжичка отстрани. Направих знак за още кафе и тутакси го получих. Добавих мляко и захар, отпих и се облегнах назад. Дори не знаех какво точно се опитвам да постигна с този разговор. А и представа нямах, ако си наумя какво искам, как да постъпя. Чувството не ми беше непознато. Половината от професионалния си живот бях
